Изчаках един ден с надежда да мине яда, но не ми се получи.
Хайде сега да си кажем правичката някои от кривиците на симпатичния ни нов премиер Кирил Петков. Предишният ме призова лично в телефонен разговор преди близо 10 години да не му “гриза кокалите”, опитвайки се да ме подкупи с ексклузивна новина, от която светът да разбере чрез блога ми за решението проектът АЕЦ “Белене” да бъде спрян. Отказах му подкупа. Сега се налага да откажа да си мълча и за сегашния, без да е искал това от мен.
В интервю за Дарик радио Кирил Петков отговори вчера на въпроса за отношението на българите към Русия с призив да не се делим на “фили” и “фоби”. Това е възможно най-отровната мантра на русофилите. Направо си е новичок с годен срок на гадност. Защото трови трезвата преценка за проникването на руското влияние у нас с лъжата, че да си на страната на нашите окупатори и асимилатори е същото, като да им се противопоставяш чрез своята “фобия”, т.е. да изпитваш антипатия и дори страх ( фобия) от руската мечка.
“Мечка страх, мене не” – хващам я за рогата, защото тя наистина е дяволски двулична като онзи орел, откраднат от руската империя като собствен символ от Източната Римска империя.
Не подозирам Кирил Петков в съзаклятничество с “филите” срещу “фобите”. Но си мисля, че той повтаря тази любима манипулация на “филите” по същата причина, по която непрекъснато дава поводи да бъде атакуван от пазителите на изчегъртаното статукво с опити да бъде принизен до онзи еднокнижник, управлявал еднолично България 12 години с малки прекъсвания за мачлета.
Първо се опитваха да го засегнат на “канадец” , но се усетиха, че му правят услуга пред петимните да бъдат канадци българи, оказали се достатъчно много, за да го направят премиер на България. В отчаянието си да му измислят компромат ( тази “любима” съветска дума!) също така “разкриха” , че има апартамент в центъра на София. “Опять двойка” ( за преследвачите му) – както по една известна съветска картинка, нарисувана през 1952 г. от съветския художник Решетников (!).
Напипаха обаче слабото му място ( извън случая с гражданството му, който не трогна избирателите). То се оказа оприличаването му на Бойко Методиев(ич) Борисов. Колкото и да е пресилено да бъдат сравнявани, лепнаха на Кирил Петков прякора “Просто Киро”. В очите на хората у нас, за които простотията е недостатък и не понасят “властелина на простите” от Банкя, това внушение започва да се превръща от хипербола в реалност.
След като Кирил Петков разсъждаваше тази седмица от парламентарната трибуна доста несвързано за “българския батальон в НАТО”, избягвайки да каже нещо, с което да подразни Путин ( досущ като своя предшественик на поста ), очаквах подигравчиите да продължат с аналогиите. Не искам да подсказвам, но направо се чудя как още не са изтипосали новия ни премиер редом в строя със стария, който простосърдечно разказваше, че любимото му дрънкане на китара навява мил за него спомен за казармената песничка с рефрен “батальонът се строява” ( пълният член тук не е цитат ).
Дефицитите на българския език на Кирил Петков имат своето обяснение с факта, че като юноша е живял и се е образовал в чужбина. Въпреки това говорните му умения пред родната публика са далеч по-развити от вербалния ( и не само) примитивизъм на възпитаника на школата на МВР в Симеоново. Достатъчно ли е това за избирателите на Промяната и на онези от нас, които искат да бъдат управлявани от достоен за уважение човек?
Не, не е достатъчно. Напредък е, но е със съмнителна полза за нашето изпълзяване от тресавището на неопределеността към кой свят принадлежим. Става все по-видно на слух и от някои негови писмени изяви, че Кирил Петков прилича на предшественика си не само и не толкова по своето несъвършенство в изразяването на български език, колкото по смисъла на онова, което казва.
Това е наистина много разочароващо спрямо очарователния иначе млад мъж с модерния профил на новороден прозападен български политик, страдащ в същото време от “старческия” синдром на шикалкавенето по разлома Изток-Запад в България. “Просто Киро” не е същото като “простака Бойко”, но вторичните белези на приликите на вербално ниво между тях алармират и на смислово равнище.
Ако Промяната в уменията да се изразяваш ясно и на правилен български литературен език е трудна задача за всеки, то Кирил Петков може лесно да промени впечатлението за себе си в другата, далеч по-важно все пак област: да се определи без заобикалки към кой свят клони – към западния или към руския. Въпрос е на политическа воля. Липсата на такава го закопава. Не веднага и не рязко, но постепенно – под “жълтите павета”, където се появи в политиката.
Такива мисли ме налягат, когато чуя някого да повтаря в днешно време изгодната за путинофилията лъжа за равнопоставеността между русофилите и измислените от тях за оправдание на русофилщината им “русофобия”. Че и да представя тази патриотарска позиция като “българофилия” в епохата на нашето членство в НАТО и ЕС!
Българофилията означава стремеж към развитие, усъвършенстване, модернизация. Това са все неща, които “филите” не могат да постигнат чрез примера на тяхната любима на думи Русия, в която самите те посмъртно не биха се заселили, но държат да се държим за нея като към котва на дъното на Европа. Не случайно хитрецът от Банкя злоупотребяваше пред гражданите с твърдението, че ни развива в европейска посока. Беше печеливша стръв, на която много шарани клъвнаха., но накрая се изтърка от злонамерена преупотреба. Ако Кирил Петков не иска много скоро да се превърне в същия злополучен рибар, трябва да напусне собственото си хитруване и лъкатушене по оста Изток – Запад.
https://ivo.bg/2022/01/30/%d0%ba%d0%b8%d1%80%d0%b8%d0%bb-%d0%bf%d0%b5%d1...
