Класическа Напаст Божия
© Юлия Лазарова
„Аз не вярвам, че човек може за се зарази в черква.“ Това бяха думи, казани от един Професионалист на Вярата. Те опростяват нещата.
Защото това вече сме го – не играли, а преболедували културно, през първата ни модернизация. Модернизацията примирява вярата и медицината. Днешни думи, противопоставящи Вяра на Медицина, показват, че в нашето общество е рецидивирало типично предмодерно заболяване. Ако стане масово, ще се превърне в демодернизиращо, а това няма да е добре по много причини.
Добрата новина е, че имаме родни ваксини. Най-подхожда за случая, мисля, Елин-Пелиновият разказ „Напаст божия“, който се чете в България вече сто и двайсет години. Препоръчвам просто да го прочетете тук.
Които си го спомнят, ще се сетят защо. А за които не си го спомнят, ето началото:
В село эавърлува невярна болеет – тежката болест – и зареди да мори от къща на къща.
Изчезна радост, почерня измъчен народ. Сякаш зли духове прелетяха над селото.
– Боже, какъв тежък грях сторихме, боже!
И черковната камбана всяка сутрин почна да разнася медния си ек над загриженото селце, да канн старо и младо на молитва. Свещеникът усърдно заслужи литургия след литургия. Малката черквица от сутрин до вечер стоеше отворена и хората, измъчени, покаяни, уплашени, идваха по два, по три пъти на ден да палят свещи, да се молят, да слагат мило и драго дар. Няколко пъти правиха водосвет, светиха масло, посребриха иконата на божията майка, отрупаха с дарове св. Иван Изцелителя, но нищо не помогна. Болестта от ден на ден по-страшно върлуваше, по-немилостиво косеше.
Учителят дълго мисли и един ден каза, че страшната зараза на болестта се разнася от поповия излак. На мегдана, пред поповата къща, имаше стар излак, водата на който наистина бе по-вкусна от водата на чешмата. Ала тоя излак нямаше кофа и хората черпеха от застоялата му вода с всевъзможни съдове, уливките от които се втичаха пак вътре. Учителят имаше право, но той бе много млад и хората не искаха да го вярват, а продължаваха да разнасят страшната зараза по селото. Дебелият свещеник, суеверен като всички, им помогна още повече
Няма да развалям тази класическа ваксина със свои думи. Ще рискувам само със следното:
Класикът, млад тогава като младия си герой от разказа, го е казал: суеверие.
Той не е професионалист на вярата, ние също не сме, сигурно затова на някои от нас цитираните в началото думи също им стоят не като пример за вяра, а за простичко суеверие. И им напомнят за едно от Изкушенията в пустинята: „Ако имаш Вяра, скочи долу от храма, зер Бог ще те спаси!“ Знаем какво отговорил Сина Божий на Дявола: „Не изпитвай Господа, твоя Бог.“
Да си вземем, прочее, ваксината против суеверието, та белким да ни има като синове Божии. И да не се изкушаваме да изпитваме да не казвам Кого!
