Кога Русия ще кацне на луната
Николай Флоров
На 20 юли 1969 година Нийл Армстронг стъпи на луната – събитие, на което всеки жител на тази планета трябва да свали шапка и да каже (по възрожденски): «Аферим, пашо, машалла!»
На тази дата надпреварата за кацане на луната между СССР и САЩ свърши. Всъщност, такава надпревара никога не е имало в истинския смисъл на думата – СССР просто беше един огромен пропаганден балон, пълен с въздух, камо ли с наука и промишленост, способни да пратят един мужик на луната.
От старата снимка (1946 година) в списание «Харпър» ме гледат няколкостотин германски ракетни специалисти, известни днес като екипа на Вернер фон Браун, или също като Американския Екип от Германски Ракетни специалисти, снимани пред опитния полигон в Уайт Сендс, Ню Мексико.
Над 3,500 такива специалисти тогава са приели американско гражданство. За повечето от тях Америка е била сбъдната мечта. В смутните години след войната за тях САЩ са били невероятен магнит за работа и творчество.
Българската комунистическа пропаганда никога не е допускала такава информация до българите, Тя не допусна нищо и за кацането на луната. И как можеше да допусне, когато САЩ бяха дамгосани като най-големия враг на трудещите се в света, империалист номер едно и подпалвач на войни!
Е, днес знаем, че екипът на Вернер Фон Браун спечели надпреварата и американския АСТРОНАВТ Нийл Армстронг кацна на луната, а руснаците си останаха само КОСМОНАВТИ. Списанието, споменато по-горе, описва и всички останали постижения и открития (патенти, идеи, технологии), с които немците са допринесли в развитието на следвоенна Америка.
От 1969 минаха 50 години, но ние не виждаме нищо на хоризонта, което да покаже, че Русия има намерение да каца, освен че просто не я бива.
Самото кацане на луната беше крайно неприятен удар по мордите на комунистическите главатари. Това беше и си остава може би най-невероятното постижение на човешкия род, но то беше отразено само с едва забележимо съобщение във вестник «Работническо дело». Страх ги беше, а и не бяха способни да реагират непринудено за събитието – страх, че някой от Москва ще им дръпне юздите! Това си беше грозна проява на омраза и завист.
Много скоро след края на войната сталинската военщина разбира, че САЩ имат намерение да изследват подробно новите оръжия и технологии, създадени в нацистка Германия и те решават спешно да се сдобият с каквито могат специалисти от съветската окупационна зона, която по-късно ще стане т.н. ГДР – Германска Демократична Република.
Общата цифра на завлечените в СССР «специалисти» (инженери, конструктори и техници) е 20,000, от които около 6,000 са ракетни или свързани с ракетостроенето. Любопитното в този случай е че сталинския СССР, страна без никакви познания за космическо ракетостроене, първо решава да прати свои специалисти във въздухоплаването в Източна Германия (много от които току-що пуснати от ГУЛАГ) за да научат каквото могат от немските специалисти. Скоро обаче руснаците разбират, че този подход няма перспектива и затова решават да организират специална програма за изпращане на хиляди немски ракетни и други специалисти в СССР под името «Осоавиахим».
Така през септември 1946 година министерския съвет на СССР издава заповед за прехвърлянето на хиляди немски специалисти в области като ракетостроене, ядрени технологии, авиация, радарни технологии и химия в Русия. Заедно с това той издава и заповед под заглавие: «За преместването на заводи от немската военна промишленост в СССР».
Планът е специалистите да бъдат прикачени към различни съветски индустриални предприятия. За да ограничат опитите за бягство, окупационните съветски власти организират събирането на тези хора да стане едновременно от няколко места в съветската окупационна зона и във възможно най-къс срок, тоест от 15 до 20 октомври 1946. Самият началник на съветската тайна полиция в Германия Иван Серов лично ръководи операцията, която трябва да е готова с нужните войски, камиони, гориво, провизии и влакове.
В такива операции руснаците имат богат опит от пословичните масови изселвания на цели етнически групи преди войната. В ранните часове на 22 октомври 1946 2,500 съветски униформени ченгета (НКВД) са изпратени по домовете на съответните германци със заповед да се приготвят за заминаване в СССР. Колкото до техните семейства, на специалистите се казва, че жените им могат да останат, ако искат, в Германия. Неженените могат да вземат със себе си «която жена пожелаят». Всъщност, жените на специалистите са могли да останат в Германия само ако мъжете им нямат нищо против. Имало е и неженени двойки, предпочели да заминат заедно вместо раздяла.
Охраната е тежко въоръжена и с подла усмивчица ченгетата пресичат всеки плах опит за бягство с «ньет»! Вагоните са недостатъчни и много от хората пътуват в товарни вагони. За из път им дават хляб, сирене и салами,често мухлясали. По пътя от време навреме им поднасят топла храна от войнишки кухни.
Настаняват ги в различни градове с напълно разнебитена индустриална база. Повечето от машините са загубени по пътя или завлечени от конкуриращи се министерства, воюващи за всяка машина и дори за измерителен уред. Времето безпощадно съсипва завлечената техника. Настаняват ги в стари имения, общежития и вили, по двама и трима в стая или четирима в две. Душ и топла вода са лукс. За уреждане на документите им се чака с месеци, тъй като самите руснаци не знаят какво да правят с тях.
Въпреки това, най-нетърпимото за немците е чувството им за безсилие, изправени пред руския хаос на работа в заводите и предприятията. Немският език е проблем, а назначенията на немските инженери често е на грешния обект.
Така започва ракетостроенето в сталинския Съветски съюз. Неговият звезден успех идва в 1961 година с първия полет на Гагарин в космоса. С това и свършва.
Приносът на немските ракетни конструктори не е отразен никъде в СССР. Същото е и положението със съветската авиация, чийто най-античен пример е стратегическия бамбардировач ТУ-95. Да, това е същият този, който цар Путин и днес използва да обикаля около въздушното пространство на страните от НАТО след петнадесетгодишно прекъсване. Това е същият самолет, чиито мотори са конструирани от немските инженери-затворници на фирмата «Юнкерс» под ръководството на Фердинанд Бранднер. С измирането на немските конструктори спира и еволюцията на съветското самолетостроене и то преминава напълно на информация, докопана от съветския шпионаж по време на Студената война.
Усилията на руското самолетостроене и ракетостроене днес са подбити не само от икономическата безпътица на страната, но и от динамичната поява на икономически гиганти като Китай и Индия с определени амбиции за кацане на луната, и то в съвсем недалечно бъдеще. А те гледат дори и към Марс.
