Кога ще ги стигнем аборигените, тов. Каракачанов?
В базирания на угоднически реплики от български русофили и на антибългарски обобщения на руските автори филм “България умира тихо” един от употребените за целите на руската пропагандна български политици е Красимир Каракчанов. Той развива опорната точка за българското послушание пред Брюксел, което било същото, като покороството на НРБ пред СССР. Това сравнение само по себе си е нелепо, както е видно от днешния български бунт в Европейския парламент срещу идеята българските шофьори от международния транспорт да получат равни права със западните си колеги.
Но не в това торище е “заровено кучето” (каракачанско) в този текст.
През 2013 г., когато Каракачанов хули пред една откровена руска провокаторка европейското настояще на България, този политик, обиколил като цветарка сума ти коалиции, едва ли е сънувал, че един ден ще се събуди като военен министър и вицепремиер. Надвиквайки конкуренцията с лъжи за надвиснала над нас многомилионна мигрантска вълна, той се покатери върху тази хипотеза на управленския връх и е полезно е да си припомним от какви позиции ( в тон с московската пропагандна) го направи.
В “България умира тихо” Каракачанов шумно прокламира недоволството си от несправедливото, според него, отношение на Запада към България. За пред руските зрители той заявява, че днес ни възприемали като “аборигенска страна” ( на 26 – тата минута от видеото). https://www.vbo7.com/play:m430af4e96
Днес България има блокиращи квоти в най-богатите западни клубове, в които членуваме. А как беше вчера в рамките на СИВ и Варшавския договор, когато София се изпускаше в гащите солидарно с Москва всеки път, когато геронтокрацията й ходеше по нужда? https://www.vbox7.com/play:m430af4e96
Истината е, че страната на аборигените е далеч, далеч пред нас по всякакви възможни показатели на икономиката и качеството на живот на обитателите на този континент. Австралия освен това, за разлика от някои лаещи на московската каишка пуделокрации, говори на ясен евроатлантически език и е многократно доказан в критични ситуации верен съюзник на западните демокрации – например чрез поведението си спрямо руската агресивност.
Каракачанов сега е зинал да изплюе камъчето, разпореждайки българските военни да започнат ускорено да изучават руски език. Това едва ли е просто поредната му лична самореклама за пред Кремъл и невежата русофилска публика у нас. Такова нещо не може да с случи в “неговото” ведомство без поне да е уведомен премиерът-вожд на “аборигените”, който по определението на Каракачанов по дефиниция трябва да е най-презрения “абориген” в България. Защото папи са галИли и евроначалници го тупат по гърба за снимка най-редовно.
Да беше само Каракачанов, с мед да го намажеш (че да го оближе майчински руската мечка). Проблемът е, че т.н. прозападен елит (по израза на бившия журналист Иво Христов от същия руски пропаганден бълвоч “България умира тихо”) категорично отказва да говори на евроатлантически език по адрес на Русия. Екатерина Захариева, която присъства на юбилейната среща на страните от НАТО във Вашингтон, за пореден път демонстрира, че българският министър на външните работи много внимава какво ще каже по тази тема. Избра да съобщи от американската столица, че България е за диалог с Русия.
Има ли някой който да е против диалога с въоръжената до козирката с ядрено оръжие държава на Путин? Който е против, да си вдигне ръката. А след това и другата. Няма ли такива? Правилно. Никой не е луд да зачерква диалога с лудите, които и без да са заплашени с нищо заплашват света с ядрена война (справка: заканата на любимия телевизионен коментатор на Кремъл Кисельов за способността на Русия да изпепели Ню Йорк – ей така, ако си поиска).
Освен това не вярвайте на филмовите уверения на коравите ченгета, че с терористи не се преговаря. Преговаря се в реалния живот и още как.Това съм го забелязал още в Ливан в края на 80-те години на миналия век, когато западните държави се опитваха (уж тайно, но все се разчуваше) да си освободят заложниците, държани от разни терористични групировки като разменна монета. Една от тях дори се обърна срещу матушката си, отвлече 4 съветски граждани и уби един от тях по невнимание преди да “склони” да пусне оцелелите другари (по оръжие).
Германия изглежда се справи най-успешно тогава, постигайки успех с доста безшумното освобождаване на трима свои отвлечени в Ливан граждани, докато Франция (за сравнение), където медиите поддържаха висок градуса на патоса по темата, даде жертви на този фронт.
Защо й е на Захариева да говори баналности за необходимостта от диалог с Русия? Не е ли по-добре да не казва нищо, вместо да ни съобщава, че без храна човечеството е обречено на гладна смърт?
На това му се казва дипломация, продиктувана от желанието да не кажеш нищо лошо по адрес на отсрещната страна, което не е лошо само по себе си, ако не издаваше ирационален страх от назоваване на истината. Да, Русия е отсреща на България в най-буквалния смисъл, трупа оръжия на един ракетен хвърлей разстояние. Дали това е причината или има други, неизвестни подробности от личен характер, които държат страха на нашия премиер Борисов, но е факт: думата агресия в комбинация с Русия не съществува в речника на българското институционално говорене. Споменава я непрекъснато Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Нали уж сме “аборигенски” зависими, защо нашите натовци я бойкотират толкова “непокорно”?
Ако ми посочите поне едно официално българско изявление, което прави изключение от това правило (без да броим персоналните изяви на отделни личности като президента Плевнелиев и други, вече бивши управленци, понасящи наказанието си чрез съдебен тормоз за “дързостта” да говорят на евроатлантически език спрямо Русия), съм готов да си вдигна и двете ръце. В противен случай ще съм прав да казвам, че има да ги гоним аборигените и няма да ги достигнем в никое състезание по достойна политика в рамките на съюзите, в които са ни приели по милост.
Така че демонстративното правило “провинилите” се пред Москва български управленци да бъдат разхождани по съдилищата и отстранявани от политиката върши работа точно както и прогонването от “големите” медии на разни волнодумци. На кого му се иска да го влачат по съдилищата веднага, след като го сменят в правителството с някой по-сговорчив по темата за Русия министър? Захариева е права (за себе си): да живее диалогът с Русия, на която, според началника й Борисов, сме обявили война (и едва ли не ние сме я я окупирали през септември 1944 г.!
