Когато Държавна сигурност решаваше кой да пътува в чужбина
През 1962 г. назначеният същата година нов министър на вътрешните работи ген. Дико Диков ( на снимката с бинокъла) предлага нов ред за определяне на пътуванията в чужбина на българските граждани, в който МВР-ДС да няма такава решителна дума, но това предложение така и не заработва | Източник: desehidtory.com.
Христо Христов
|
В един период от комунистическия режим МВР-ДС е органът, който на практика се е поставял над партията и държавното ръководство при определянето на това кои граждани са могли да пътуват зад граница. Това признава министърът на вътрешните работи ген. Дико Диков в свой доклад Политбюро на ЦК на БКП от 1962 г., който desebg.com публикува онлайн. Документът е относно: Изменение начина за разрешаване на задграничните пътувания на българските граждани. В него е описано подробно процедурата, утвърдена още през 1948 г., отнасяща се до командировките и пътуванията в страните от социалистическия лагер, а така също и в западните страни. „Макар и формално при съгласуване на лицата, които се предлагат да излизат в чужбина, органите на МВР със своето мнение фактически определят в крайна сметка кой да замине и кой не”, е отбелязал Дико Диков. „По такъв начин на практика органите на МВР се поставят над партийните и държавни органи в страната, което не е в духа на решенията на Априлския и Ноемврийския пленуми на ЦК на БКП”, заключава министър Диков. Той предлага друг ред, по който да се решава този въпрос, в който да бъде застъпено общественото начало чрез създаването на специална комисия. Въпреки това предложение и създаването на такава комисия на практика тя показва, че по време на едно тоталитарно управление въпросът за това кой ще може да пътува в чужбина е невъзможно да бъде решен без МВР-ДС. Документът е включен в сборника „Държавна сигурност – войникът на партията”, издание на Комисията по досиетата, 2015 г.
|
