Когато сребърниците са по-силни от разума

Катедралата „Свети Свети Кирил и Методий” в Бургас е най-старият и най-големият храм в Бургас и открай време увенчава със своето внушително присъствие центъра на града. Съществуваща малко повече от век тя е една от най-посещаваните туристически дестинации. Кръстена е на името на създателите на славянската азбука, а техният лик краси централния й вход. Така беше досега...

През 1874 г. на площада в Бургас имало малка дървена църквичка – пристройка към дома на свещеника поп Георги Стоянов. Той бил един от първите, които се опитали да отхвърлят гръцкото влияние в региона. Започнал да води църковни служби в собствената си къща, която пригодил за храм. Бургас тогава бил елинизиран град. Властите счели дейността на поп Георги за опасна и го преместили в Айтос. Многократно викан на разпити относно революционните си идеи, при едно от пътуванията за Бургас, свещеникът починал. Бургазлии му отдали почит, наричайки улица с неговото име.

След Освобождението на общоградско събрание през 1894 г. се обсъждала възможността на мястото на малката църква да се построи нов голям храм. С протокол № 21 от 23 юли 1895 г. създаденото църковно настоятелство взело окончателно решение за строежа. Богослужебните предмети били пренесени в сградата на близкото училище “Княгиня Клементина” (днешното СОУ “Св. св. Кирил и Методий”) , стаи от което временно щели да служат за молитвен дом.

Автори на проекта са италианският архитект Рикардо Тоскани, тогавашният окръжен архитект А. Карамалаков, арх. Г. Козаров, арх. Д. Майсторов, арх. Св. Славов, инж. арх. Хр. Станишев и др.

Рикардо Тоскани е дошъл вероятно през 1886 г. в Бургас.

Уменията на арх. Тоскани се проявяват при строежа на бургаската катедрала „Св. Св. Кирил и Методи”. Освен с проектирането й той се занимава и с организирането на определени строителни операции. Една от тях е организирането на група италиански каменоделци, които се залавят с оформянето на декоративните архитектурни детайли

тя е дело на арх. Рикардо Тоскани - човекът създал европейския облик на Бургас в началото на миналия век.  Негови творения са храм- паметникът “Кирил и Методий”, сградата на бившата Синагога- сега Художествената галерия “Петко Задгорски”, Етнографския музей, Историческия музей, Родевата къща, бившето кино “Христо Смирненски” , сградата на  бившия Радиоцентър, Данъчното  и още ред други постройки, частни и обществени.

Всъщност Тоскани е бил строителен инженер, а не архитект, но познанията му в областта на сградостроенето са били толкова енциклопедични, а амбицията му да създаде нещо, което да остане във времето - толкова голяма, че около него се е създал кръг от архитекти по онези години.  С Рикардо Тоскани са работили изтъкнатите български архитекти Карамалаков, Козаров, Майсторов, Славов, Станишев. Не всички са били родом от Бургас, но всеки един от тях е искал да остави името си в историята, създавайки за бъдните поколения наистина красиви неща. Строителството е било трудно, но за обществените сгради, като катедралния храм са откликвали всички бургаски жители.

Започнало събирането на средства за градежа на храма. Първите дарители, които се отзовали на инициативата, били богатото семейство Хаджипетрови. Последвали ги и други видни граждани: Йови Воденичаров, д-р Цони Тонев, д-р Ношков, сливенският митрополит Гервасий, Кирил Берлинов и много други. Парите, събирани от дарителите, били в златни турски лири. Строежът започнал през 1896 г. и в него взели участие най-добрите местни и външни майстори – строители, дърворезбари, иконописци. За изработката на колоните и украсата от камък в града специално били поканени италиански каменоделци.

Някои от събраните дарения били предметни: сребърни чаши, свещници, кандилници, копринени и сърмени свещенически одежди, икони. Имало дарители, които изявявали желание да покрият разходите за изработка на определени части от църквата – южната и северната врата, олтара, иконостаса, изографисването на стените. Средства дошли и от Окръжната постоянна комисия, църковни приходи и държавен кредит.

Издигането на църквата станало с голямата помощ, оказана от тогавашния кмет Димитър Бракалов. Именно заради това и до днес традиционната награда, носеща неговото име, която Бургаската гражданска камара дава на хора, отдали сили и енергия за просперитета на града, се връчва в самия храм.

Храмът е строен като катедрална църква – трикорабна с централна аспида. Куполът лежи върху висок, дванадесетостенен барабан с прозорци. Вътрешността на катедралата се разделя от пет двойки носещи мраморни колони. Главният купол се извисява върху висок дванадесетостенен барабан с прозорци. Върху красивия стъклопис на главния вход на катедралата са изобразени светите братя Кирил и Методий. Уникалните стенописи са дело на известните български художници проф. Гюдженов и Кожухаров стенописвали и църквата Св. Александър Невски в София. В западната част на храма има две камбанарии, които са достъпни чрез вити стълби. Стените са иззидани от красивия сиво- зелен камък айтоски андезит. Три великолепни корниза обрамчват сградата отвън.

Иконостасът се състои от фриз от малки (апостолски) икони с резбовани рамки, царски ред икони, дърворезбена лозница и венец с разпятие. С дантела от дърво е покрит и архиерейският трон. Дърворезбите са правени през 1947 година и са дело на майсторите Атанас Кавръков от Сливен и Крум Кошаревски от София.

Сред множеството икони тук има две, считани за чудодейни. Едната е патронната икона- на св. св. Кирил и Методий. Според историята на храма тя оцеляла по чудо, след като дървената колона, на която била поставена, горяла цяла нощ. Другата икона е тази на света Богородица. Вярващи твърдят, че тя е излекувала много хора.

Църквата заема площ от близо 500 кв. м и представлява трикорабна базилика. За градежа й са използвани строителни материали като тухли, айтоски камък и мрамор. Тя има забележителна архитектура, която няма равна на себе си и рядко се среща в България.

Катедралният храм „Св. Св. Кирил и Методий” е открит на 11 май 1907 год.

През 1953 година беда връхлита катедралата. Тогава избухва пожар и това причинява вреди не само по самата сграда, но и по част от стенописите и иконите. Чак през 1993 година са започнати реставрационни дейности завършени през 2008 г.

Един бивш съперник за кметското място в Бургас през далечната 2007 г. в качеството си на изпълнителен директор на фирмата „Глобал технолоджи къмпани” АД внася проект за подземен паркинг  на площад „Св. св. Кирил и Методий“ на 15 юни 2007.

Говори се, че малко по-рано един друг общински съветник от СДС, чието име се свързва с едно радио и билбордовете в Бургас като съпричастен на „Глобал технолоджи къмпани“ участва в подписването на 30-годишната концесия с тогавашния кмет Йоан Костадинов.

Няма да е излишно да отбележим, че в началото на 2007 г. фирмата „Глобал технолоджи къмпани“ АД е собственост на един австриец и един германец с равни дялове съсобственост, но само четири месеца по-късно собственици са двама българи. Може би точно тук е заровено кучето...

Сагата с осъществяване на проекта е продължителна и минава през различни перипетии.

Спазвайки срока от 80 дни по договор с общината, бившият кандидат- кмет внася проект, който е разгледан и върнат за корекции. Боричканията за кметското кресло през 2007 г. водят до разконцентриране и пропуски в договорения срок, но и до реалното излизане от бизнеса на г-н Стойновски.

Едва през февруари 2008 г. новият изпълнителен директор на „Глобал технолоджи къмпани“ АД Петко Захариев депозира писмо, в което е заявено желание за реализация на проекта.

Говори се, че при сделките не се е достигнало до плащане на геоложките проучвания направени от предишният изпълнителен директор и е възможно те да не са взети под внимание, но кой ли да ти каже...

Учудващо бързо се спретва среща между отговорни общински дейци и г-н Захариев и се приема, че до края на февруари 2008 г. ще се внесе преработеният идеен проект на Стойновски. Това се случва през март, когато техническите проекти с известни пропуски са внесени.

През май-юни 2008 г. се разменя кореспонденция с умерени комплименти за кмета Николов от страна на г-н Захариев. Нещата зациклят заради неспазване на срокове и претенции относно събирането на такси от ОП „СИПГ“, което въпреки концесията си таксува бургазлии и пълни нечии касички.

Пришпорени яко от обстоятелствата от „Глобал технолоджи къмпани“ успяват да вкарат работните проекти малко преди да падне мандалото, които според тях им струват около 0,5 млн. лв.

Двойното пълнене на общински касички и джобчета с такси и концесионни вноски от 170 000 лв. се явява поредната ябълка на раздора, който е почти видим през 2009 г. и най-вече в докладната записка на Петко Захариев от 09.04.2010г., чрез която той иска прекратяване на концесионния договор с община Бургас.

Следват игрички на изчакване и отлагане разглеждането на това искане, което дава цели шест месеца възможност на концесионера да представи надлежна банкова гаранция в полза на община Бургас. Такава е намерена и осигурена от Първа инвестиционна банка-АД – София в размер на 480 000 лв. и то след като фирмата концесионер е (заложена-бел. ред.) длъжник с едни 640 000 евро на банката. Точно тази банка осигурява и средствата за изграждане на паркинга в размер на около 15 млн. лв.

Интересна е играта между община-общински съвет, доминиран от ГЕРБ, и фирмата- концесионер.

Както споменахме по-горе, докладна записка на г-н Петко Захариев е била депозирана пред ОбС още на 09.04.2010 г., а на заседание на ОбС от 22.04.2010 г. докладната записка на бургаския кмет за разваляне на концесията е била отложена за следващата сесия, когато пак е отложена за друга поредна сесия, но ОбС, който се ръководи от своя председател г-жа Маджарова, не си е спазил решението и така нещата „услужливо“ са се проточили чак до получаване на писмо с банкова гаранция от 15.10.2010 г. Интересен казус, който не се прилага май към други и то при условие, че докладната е на кмета Димитър Николов, който е от ГЕРБ, а и управляващото мнозинство в ОбС бе пак на групата съветници от ГЕРБ и се подкрепяше от групата на „Атака“, ДПС и другите сателити.

На 41-то заседание на ОбС се случва нещо уникално. С гласовете на ГЕРБ, „Атака“ и ДПС и още няколко други съветници с 27 гласа „За“, 9 гласа „Против“ и 3 гласа „Въздържал се“ се отхвърля докладната записка на кмета Димитър Николов за разваляне на концесията за подземния паркинг на пл. “Св. св. Кирил и Методий“ и се приема от част от общинските съветници, че банковата гаранция от някакви си 480 хил. лв. е достатъчна да се възстанови огромна дупка на площ от 3,9 дка и да се възстанови съществуващото положение преди започване на активните строителни работи, както изискват точки от договора за тази концесия, ако не се продължи работата в следващите 45 календарни дни.

На 9 февруари 2011 г. кметът на община Бургас Димитър Николов и изпълнителният директор на фирма „Глобал технолоджи къмпани” АД Петко Захариев  направиха първа копка на бъдещия подземен паркинг на площад „Св. св. Кирил и Методий”. Строителството трябва да продължи 15 месеца- доста по-малко от разправиите около паркинга, които траеха около 46 месеца.

Все още е тайна лично за мен, а и за доста бургазлии дали големият мерак на г-н Стойновски от едно време или вялата настоятелност на една фирма, или уж невъзможността на общинската администрация на община Бургас да подготви проект и да си осигури европейски средства, след като бе привлякла около 180 млн. евро по различни оперативни програми, не доведе до разваляне на концесията, макар че няколко пъти съветниците се опитваха да го направят и темата влизаше в дневния ред на заседанията?!

Според информация от пресцентъра на общината  се твърдеше, че паркингът ще е на четири нива и ще побира 400 автомобила. Макар че според един от  вариантите на проекта етажите би трябвало да са три за 370 коли?!

Средствата за завършване на проекта са  предвидени на 15 млн. лв., но г-н Захариев заяви през 2011 г., че реално ще се опитат с 10 млн. лв. да завършат почти всичко и то за 15 месеца с участието на немска фирма и бургаската фирма „Понс холдинг“.

Още през февруари 2011 г. в брой на „Под лупа“ написахме следното, което беше очевидно и очаквано:

Въпреки страховете от засягане на основите на църквата „Св. св. Кирил и Методии“ и училището спокойно и преднамерено на пиар- мероприятието се изсипаха всички важни фактори в управлението на Бургас и областта, които естествено са от ГЕРБ, нещо, което поставя определени въпроси...

Очакваме с интерес да видим как строителите ще се справят с подземната вода, защото изкопът ще е с 18 м дълбочина, а точно по това трасе едно време е минавала вода, която е захранвала старите бургаски хали.

За съжаление изкопа на подземния паркинг вероятно причини напукването на катедралният храм  „Св. св. Кирил и Методий“.

Нечия  алчност е на път да съсипе тази светиня.

Дали по тази логика софиянци ще разкопаят около храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София, защото той е завършен през 1912 г. само 5 години по-късно след нашият бургаски храм и му е вече време да пада или поне да се понапука... Интересно как ще реагират в София ако някой разкопае около храм-паметник „Свети Александър Невски“ и му причини това, което причиняват на бургаския храм. Къде бяха от Министерството на културата?!

Дали някой е чувал за подземни етажни паркинги и разни други чудеса на архитектурата в София и точно на площада пред храма?! Пред храм-паметник „Александър Невски“също имаше паркинги, но ако някой си позволи да копае и да подкопае основите на храма и на другите знакови сгради наоколо (парламент, БАН...) ще настане буря... За да причислим Бургас към  Европа ние трябва да си ценим и пазим сградите с история, а това не се случва от 1950 г. до ден днешен?!  Не знам кой архитект или подобен „майстор“ одобри визията на проекта на паркинга и как го съчета с катедралният храм и някаква си стъклена пирамидка стърчаща насред площада?!!

Май ще се окажем сред рекордьорите да съборим един храм на 105 години в началото на ХХІ век, при толкова нови технологии...

Сигурен съм че православните отци от храма можеха да не допуснат един такъв строеж, който е потенциално опасен за един паметник на културата и вярата. Те имат широки познанства и тесни връзки с управата на общината и ако бяха по-настоятелни този проект едва ли би се гласувал на заседание на общински съвет, но вероятно някой нещо е обещал и гарантирал... Друг е въпросът, че общинската управа и главният архитект на общината също са се оставили да бъдат убедени, че всичко е безопасно и под контрол.

Концепцията за подземен паркинг бе остаряла с приемането на решение за синя зона и изграждането на голям открит паркинг на територията на бившата трета поликлиника, а да не забравяме, че се обещаваше от общинската управа да се изгради подобен паркинг в жабарника на ГУМ...

Още преди началото на реализацията на проекта за паркинг от едната страна на храма се е появила голяма пукнатина, но тя била укрепена. Тъй че светите отци много добре са знаели за опасностите... Новите поражения били забелязани в началото на декември 2011 г. Тогава свещениците  спешно алармирали общината,

[caption id="attachment_7243" align="aligncenter" width="350" caption="Рикардо Тоскани (в центъра със свитък) при строителството на катедралния храм „Св. Св. Кирил и Методи”. Вдясно от Тоскани отец Максим Фратев, Георги Генчев Бургазлиев, Ненко Попов и италиански работници. Пред Тоскани (от ляво надясно) Димитър Бракалов, митрополит Гервасий, Константин Тинетеров и Сава Хаджидечев. Пред тях са насядали дечица и италиански работници."][/caption]

била съставена комисия и наета фирмата, която да извърши укрепването. „Геостабил“ имала опит в укрепването на исторически паметници и  хидростроителството.

След появата на първите пукнатини по „Кирил и Методий“ в края на миналата година църквата бе укрепена с минипилоти, които стигат на дълбочина от 8 метра. Това обаче се оказва недостатъчно, от фирмата инвеститор казват, че ставало въпрос за обективен процес, тъй като навсякъде в Бургас на 5,5 м избиват подпочвени води, за да продължи работата, трябва да се изпомпват, а това водело до слягане на пластовете, но така стояха нещата в началото на 2012 г.

Огромна пукнатина минава през средата на храма, напукала се е и предната кула. Стенописите също са повредени, както и стълбището пред църквата. Пукнатината в средата на църквата я пресича почти цялата, това беше положението преди три месеца, което сега е още по-тежко.

Интересно е, че никой от свързаните с укрепването органи не се наема да каже дали изкопът за паркинга е причинил пукнатините. Не е тайна обаче, че църквата се укрепва с пари на инвеститора на паркинга, което свързва причината и следствието.

Черноморието, има своята геоложка специфика с високо ниво на подпочвени води, което усложнява извършването на изкопите и е предпоставка за проектантски решения за укрепване на сградата или специфичен вид фундиране и това едва ли не се е знаело от инвеститорите и строителите на паркинга.

[caption id="attachment_7244" align="alignleft" width="245" caption="Рикардо Тоскани"][/caption]

Едва ли никой от тях не е чувал за подземни реки в Бургас, които според някои са четири и една от тях минава наблизо... Може би затова при строежа на сградата на общината е използван оловен котлован около основите, дежурните в Областна управа имат информация за подпочвените води под сградата и тяхното източване, а който си спомня строителството на хотел „България“, сградите около ул. “Марагидик“, както и ТЦ „Кирил и Методий“ знае за какво става дума - високи подпочвени води...

Преди Великден стана ясно, че катедралният храм, в който се служат от митрополита на Сливенската епархия тържествените служби свързани с най-великият ден за всички православни християни ще остане затворен, заради нанесените щети...

Храм „Св. Св. Кирил и Методий” ще остане затворен за Великден, заради сигурността на бургазлии. Това каза пред Радио „Фокус”-Бургас главният архитект на Община Бургас Веселина Илиева.  „Тъй като има пукнатини и в момента, комисията продължава да работи. Имаме допълнителни предписания от проектанта за предприемане действия за защита на храма. Предвид на това, че по Великденските празници се очаква много граждани да влязат в църквата и допълнително да натоварим сградата, съществува опасност от падане на мазилки и непредвидени инциденти, които могат да застрашат здравето и живота на хората. В тази връзка кметът на община Бургас Димитър Николов направи предписание на църквата тя да не бъде отворена за празниците, предвид посещението на много хора и съществуването на някаква опасност. Положението не е трагично, не е безизходно, но ние сме предприели превантивни действия, за да елиминираме максимално вероятността от проблем с гражданите. Провели сме предварителни разговори с ръководството на храма и имаме готовност и съгласие от тяхна страна литургията и празникът да бъдат изнесени на открито.

Мерките по аварийно укрепване на бургаския храм „Св. Св. Кирил и Методий” са съгласувани с Министерство на културата.

Ремонтните дейности се извършват от специализирана строителна фирма, която има опит във възстановяването паметници на културата.

Фирмата е Хидроинжект ЕООД – София, която е създадена през 2001 г.

През 2005 г. Хидроинжект въвежда за първи път на българския пазар нова гама машини за изпълнение на пилоти и шлицови стени в силно затруднени градски условия.

Тя е сертифицирана и има внедрена система за управление на качеството по следните международните стандарти:

ISO 9001:2008

ISO 14001:2004

OHSAS 18001:2007

Политика на качеството (стр. 1, 2, 3, 4)

Хидроинжект ЕООД е редовен член на Камарата на Строителите в България и е регистрирана в Централен професионален регистър.

Чрез укрепване с анкери набивани с шведска машина Atlas Corpo в югозападната част на храма тя се мъчи да спре преместването и потъването на сградата, за която се говори че основите й са на два метра дълбочина и част от нейните основи са върху почва, която се сляга, а друга част е върху скала. Изградено е и скеле, което да предпази сградата от евентуално наклоняване от източна и западна страна на храма.

Интересно ми е, когато специалисти започват да говорят като политици, какъвто е случая с главният архитект г-жа Веселина Илиева, която пред колегите от Агенция Фокус заяви, че са длъжни да запазят най-стария бургаски храм, за поколенията. „Ние сме длъжни да го направим. Мерките по аварийното укрепване се съгласуват и с Министерство на културата. Имаме проект, който е съгласуван с министерството за микропилотите, така, както са изпълнени, така че заедно с колегите от инспектората и Института за паметници на културата работим в посока наистина да запазим паметника, и да го възстановим в неговия автентичен вид”, каза архитект Веселина Илиева.

Дали подобни мисли не са минали през главата й когато е одобрила издаването на разрешение за строителство?!!

Ето че сега община Бургас има нови рекорди и постижения... Църква на открито под зоркият поглед на съветският воин Альоша и полуразпаднала се историческа сграда през ХХІ век, храм на вярата-нацепен като след земетресение, дали заради нечие сребролюбие, непрофесионализъм или заради желание някои местни управници да бъдат припознати като „европейци“...

Дали в София или в Кьолн мислят по подобен начин?!!

Лука БАЛКАНСКИ

Редакцията на „Под лупа“ се извинява за евентуални пропуски и грешки. Засегнатите имат право на отговор.