Колко голям и могъщ е Западът?

от Georgi Gotev | EURACTIV.com

https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...

Често говорим за „колективния Запад“ като стълб на демокрацията, индивидуалните права, свободната пазарна икономика и върховенството на закона. Приемаме като даденост, че блокът, към който принадлежим, е не само голям и могъщ, но и влиятелен и привлекателен.

По-внимателно вглеждане обаче показва, че страните в „колективния Запад“ не са толкова много, а малко държави извън блока се присъединяват към неговите инициативи.

Две скорошни „съвместни изявления“ на Запада в рамките на ООН дават храна за размисъл.

На 11 юли беше приет призив към Русия да прекрати враждебните кампании за дезинформация срещу Украйна, включително изопачаване на историята и популяризиране на фалшиви наративи, както и лепенето на етикети като „неофашисти“ или „неонацисти“ без фактическа основа.

Два дни по-късно същата група държави заявиха, че подкрепят производството на Украйна пред Международния съд с цел „да се установи, че Русия няма законно основание да предприеме военни действия в Украйна въз основа на необосновани твърдения за геноцид“. Това загатва за заявеното от Русия оправдание в началото на войната, че е нахлула, за да спре това, което нарича геноцид в проруските райони на Източна Украйна.

Сега е интересно да видим кои страни са се включили в тези инициативи. Разбира се, САЩ, Обединеното кралство, Норвегия, Исландия, Канада, Япония, Австралия, Нова Зеландия и всички членове на ЕС, включително ЕС като колективен субект. Но колко са другите?

Другите подписали са Албания, Андора, Маршаловите острови, Молдова, Монако, Черна гора, Северна Македония, Палау и Сан Марино.

Не само, че броят им не е огромен, но повечето от тези държави са малки, а някои от тях трудно се намират на картата.

В това число виждаме кандидатите за ЕС от Западните Балкани Албания, Черна гора и Северна Македония, но Сърбия и Босна и Херцеговина липсват.

Виждаме и Молдова, страна, която влезе в клуба на кандидатите за ЕС, но не и Грузия. Всъщност последната се присъедини по-късно.

Инициативите се провеждат по т. нар. „формула на Ария“, дипломатическа практика в ООН, кръстена на аржентинския дипломат Диего Ария, който я въведе за първи път през 1992 г. Тази практика позволява по-голяма гъвкавост при алармирането на Съвета за сигурност по въпроси на международния мир и сигурност.

„Формулата на Ария“ може да има различна геометрия в зависимост от обсъжданата тема.

Очевидно по отношение на Украйна в ООН Западът е приел съмишленици, като списъкът вероятно е избирателен с цел ефективност.

Все пак списъкът на цитираните подписали държави е разочароващо кратък и липсата на демокрации от други континенти със сигурност не е успех за Запада.

Вече казахме, че дори в трудния контекст на неговата война в Украйна светът на Путин не е толкова малък. В ООН, която обединява 193 държави, той все още може да разчита на международна подкрепа – или поне на неутралитет, включително от някои от най-населените страни в света.

ЕС остава привлекателен за по-голямата част от света заради жизнения си стандарт, но не и заради ценностите си. Ето как много от мигрантите от развиващите се страни са нетърпеливи да консумират нашите стоки и да използват нашата свобода, за да създават свой собствен етнически и културен балон, вместо да изберат интеграция, както правят например украинците.

Парадоксът е, че богатият Запад е привлекателен, но не достатъчно влиятелен както на международно, така и на глобално ниво. И проблемът е, че отхвърлянето на западните ценности се превръща във все по-мощна идеология, споделяна от милиарди хора по света.