Колко губим от ромите? Екип ·Всеки ден“
Ромската интеграция, за чието осъществяване се борят вече 11 правителства от началото на прехода, все още е химера, а провалът й и отлагането през годините все повече нахъсва българския етнос срещу мургавите ни събратя.
Една от основните причини за това се корени във вливането на колосални суми към ромските гета както за социални и енергийни помощи, така и по програми за тяхното адаптиране към останалото общество. Въпросът колко губим от всичко това обаче няма лесен отговор. Със сигурност става дума за милиони левове годишно, които се изливат за ромите.
По официалната статистика от последното преброяване броят на циганите у нас е малко над 320 хиляди. Близо 700 милиона лева струва издръжката им от държавата, и то безвъзмездно. Калкулацията показва, че на всеки ром в България - от бебе до старец, се дават по 2200 лева годишно, в замяна на които той не връща абсолютно нищо към бюджета. Това са само сумите за социални, детски надбавки, майчински и помощи за отопление.
Повечето цигански катуни обаче също живеят на ток, окачват сателитни чинии на всеки прозорец и ползват вода. Безплатно за тях, в ущърб на работещото население. Сметката с тези разходи на годишна база набъбва почти два пъти. В същото време минималната работна заплата - 290 лева, умножена по 12-те месеца в годината, е по-ниска от помощите за мургавите събратя. Минимумът, който един работещ българин получава, е 3480 лева.
„Затова е по-изгодно за тях да народят 5-6 деца и да не работи цялата фамилия“, признават чистосърдчно и специалистите от неправителствения сектор, свързан с ромската интеграция. Те не отричат, че интеграцията на индийските наследници не може да осъществи без пряката намеса на държавата и спирането на доходите от помощи.
От ВМРО също скачат срещу безотчетния харч на държавни средства, като изчисляват, че има случаи на роми с доходи над 700-800 лева на месец, незаслужени с пот на челото.
Помощите всъщност обаче представляват по-малкото перо от всички средства, с които България се е разделила заради ромите досега. Още по-шокиращи са сумите, преведени по сметките на програми, институти и фондации, за приобщаване на циганите. Публична тайна е, че те не стигат до обикновените роми, а се изяждат от фондациите и избрани барони.
Само за последните десетина години по различни проекти за борба с ромските проблеми у нас са отишли над 70 милиона евро или над 140 милиона лева, разкри пред „Всеки ден“ представител на една от фондациите за социално включване. В тази сума влизат обаче само официалните отчети на програми като ФАР, тези на „Отворено общество“ и други знайни и незнайни малки и големи организации.
Тази фрапираща цифра от 70 милиона евро обаче не обхваща частните дарители и парите, спечелени по проекти на структурните фондове. „Няма никакъв резултат от всички тези програми и не е ясно в чий джоб са отишли милионите“, признават и политици, занимаващи се с ромския проблем.
Лидерът на „Евророма“ Цветелин Кънчев неведнъж е обяснявал, че реалната ромска интеграция няма как да се случи при такава безотчетност и докато с нея не се занимават самите роми. Тези от тях, които вече имат образование и нормален социален живот. Кънчев също не отрича, че много от предвидените пари за изваждане на циганите от гетата дори потъват при определени ромски тартори. А схемата за „джипси индъстри“ е много проста - обикновено главатарят на фамилията е и най-образован, така че той води преговорите с неправителствените сектори, получава парите за катуна, но ги прибира в своя джоб.
И докато интеграцията на ромите продължава да гълта милиони годишно, а не се случва, последните данни на институт „Отворено общество“ за нетърпимостта на българина към мургавелите са напълно обясними. Да, той продължава да недолюбва силно ромския етнос, но данните сочат и че едновременно с това е свикнал с него. Новите имигрантски общности в България днес са обект на много повече предразсъдъци, тъкмо защото са слабо познати, а заради прилики във външния вид с ромите нетърпимостта към тях става още по-силна.
Към неприязънта спрямо циганите в последните години ръка за ръка върви и тази спрямо имигрантите от арабските страни, кюрдите и прииждащите от Афганистан и Сирия. Тяхната интеграция у нас обаче все още не „гълта“ толкова дебели пачки. Когато и това се случи обаче, прогнозните суми от 1 млрд. лева, предвидени за ромите за следващото десетилетие, ще скочат поне двойно, изчисляват анализатори от неправителствения сектор.
Екип „Всеки ден“
