Един от най-успешните млади мъже в родния свят на „зоон политикон“ – Делян Пеевски, е номиниран отново за евродепутат. Неговият ментор в политиката Ахмед Доган изкупува като в настолна игра „Монополи“ имоти, които са му били приписвани през годините. Все по-очевидно през годините е, че иконите на ДПС обичат провокацията като социален експеримент. Демонстрират скандално усещане за недосегаемост като обикновена подигравка към „суверена“. И въпреки опитите за разграждане на техния вилает те стават все по-силни и все повече демонстрират това.
Морфичен резонанс от гаранти и успели млади мъже
От „гарант на етническия мир“ в България почетният председател на ДПС Ахмед Доган поетапно премина през различни публични форми: професионален политик, философ с „висок наратив“ до „хидроинженер“, а днес и крепител на „студения резерв“ в родната енергетика. Политикът, който без свян обяви в сатовчанското село Кочан: „Властта e в моите ръце, аз съм инструментът, който разпределя финансирането от държавата. Депутатите нямат власт. Нямат власт!“
По подобен арогантен за публиката начин е и участието на Делян Пеевски в политиката. Неуспешният му опит да оглави ДАНС го превърна от издател в един от най-богатите депутати в най-новата българска история. От младия „успял мъж на 33“, който в публичната си декларация смирено отчиташе един стар опел, днес той притежава десетки милиони левове, акции в предприятия и фирми. Победи и в дуела КТБ с някогашния си партньор Цветан Василев.
„Страхува ли ви ГЕРБ?“, питаше своите избиратели през 2013 г. г-н Пеевски. А ГЕРБ и неговият лидер рядко произнасят името му. Защо ли?
Днес Делян Пеевски, който от години не посещава българския парламент, е втори в листата на ДПС за участие в следващия Европейски парламент. Защо му е на политик, който явно няма време да участва в сесии, гласувания и работни законодателни комисии, да ходи чак в Брюксел и Страсбург? Поредната провокация ли?
Изобщо иконите в ДПС се превърнаха в символ, в емблема на цял модел на управление, но вече не обхващат всичко, всички злини на управлението на ГЕРБ. Вероятно затова е прав и Иван Костов, който преди няколко години каза, че Делян Пеевски е „сатанизиран“, т.е. обира всички негативи.
Големият въпрос е кой му позволява да разширява влиянието на кръговете от обръчи на ДПС не само в политическата власт, в бизнеса, но и в съдебната система. Има само една партия, която управлява близо 10 години. И още една вляво, чийто лидер се е „целувал“ на Орлов мост с един временен председател на движението.
Целувката на Лютви Местан и Сергей Станишев от онзи знаменателен митинг, на който БСП и ДПС си простиха за „възродителния процес“, се оказа обикновен евтин спектакъл. Защото след като беше позорно прогонен, Местан превърна тази болна тема в основна сюжетна линия на новата си партия ДОСТ. По-рано напусна ДПС и Касим Дал, разочарован от Ахмед Доган и неговия кръг.
Не се разгражда туй, що не е разградимо
И Дал, и Местан увлякоха много енергия и обещания за разграждането на ДПС, за връщането на движението към неговата първоначална идея да представлява интересите и правата на българските турци в политиката. Партията на Касим Дал се разцепи – неговото политическо протеже Орхан Исмаилов отиде да прави коалиция с Веселин Марешки. Местан, който стигна до момента да развива радикални идеи с искане да се признае в България турското етническо малцинство, днес все повече изглежда като „бита карта“ заради нелепа автомобилна катастрофа.
Но нито Касим Дал, нито Лютви Местан, които не крият добрите си отношения с Турция, излязоха и казаха на глас какви са обвързаностите в ДПС, мрежите й, как изглежда системата й отвътре. Вероятно затова с огорчение днес пишат и хората, които се увлякоха от обещанията на бившата дясна ръка на Доган.
„Много важно беше да подкрепим тогава ДОСТ и да бъде разрушен монополът на руската партия ДСП. Донякъде успяхме. ДПС загуби много, но не беше прекършено. И въпреки тежката загуба Доган остана на власт. И съвсем безцеремонно започна да кешира политическото си влияние.
Но всички мълчат. Разбирам защо мълчи ГЕРБ, разбирам защо мълчи БСП, но защо мълчи Местан? Та той беше председател на ДПС, когато издигнаха въпросния министър, който чрез децата си „продаде“ втората по големина топлоелекцентрала на Балканите на Доган за няколко пакетчета бонбони „Лукче“.
Защо Местан мълчи? Ако ще се бием… да се бием… Ама с мълчание не става.
Омерта ли е това, какво е?
С голяма мъка го пиша това.
Много ми е тъпо. Или се бием… или клякаме. Кое???
Не ме правете за смях на стари години…
Или аз съм последният идиот в тази държава?“
Емоционалните думи са на Константин Мишев, бивш съветник на премиера Филип Димитров от зората на българската демокрация. Позицията му е публикувана в неговия профил във фейсбук.
Той задава съвсем резонни въпроси. Въпроси, които си задават и доста други, следящи политическите процеси и ролята на ДПС в тях.
