Конфронтацията с Русия: Вие мен уважавате ли ме

Темата накратко:   • Преди изборите в Русия напрежението с Европа се вдигна отново рязко • Британската реакция на отравянето на руския шпионин показа докъде е стигнала изолацията на Москва и колко труден ще е диалогът • Рискът за България е да бъде на фронтовата линия в нова ескалация на хибридната война

Последния път, когато Русия гласуваше за президент, страната имаше сериозен вътрешен проблем. Връщането на Путин в Кремъл беше съпътствано от мащабни протести в големите градове начело с Москва. Сега в Русия отново има избори, но този път проблемите не са вътре, а вън. Днес протести няма, но в последните пет години страната успя да започне една локална война (Украйна), да влезе в друга (Сирия) и да подпали глобална хибридна война.

В същото време се изолира до такава степен от Европа, че днес политиците, които искат дори малко да подобрят отношенията с Москва, трябва да се оправдават, че не са купени и да не говорят срещу санкциите. Със САЩ пък връзките са толкова влошени, че на моменти изглеждат по-лоши дори от тези по време на Студената война. Преди две седмици Путин заплаши почти открито американците с ядрения арсенал на Русия, а във Вашингтон да те смятат за близък с Кремъл е почти престъпление.

 

На изборите в неделя Владимир Путин ще бъде преизбран с огромен процент. Това, разбира се, няма особено значение, защото избори в Русия има само проформа – опозицията отдавна е смазана, всеки, който има дори минимален шанс да получи опозиционен вот, като например Алексей Навални, е удобно отстранен, медиите са изцяло контролирани. По-важното е дали Кремъл ще продължи да играе на единствената карта, която му гарантира вътрешно спокойствие – конфронтацията навън.

Показният опит за убийство на бившия руски агент Сергей Скрипал с химическо оръжие разтърси Великобритания дотолкова, че страната поиска спешно съвещание на Съвета за сигурност на ООН, експулсира 23 руски дипломати и обеща действия срещу активите на руски олигарси, намерили убежище в Лондон.

Това е важен нов момент в руско-британските отношения, които се движат предимно по дъното още от убийството на Александър Литвиненко насам. Ако Лондон получи подкрепата на ЕС и на Вашингтон, Москва ще претърпи нов кръг от изолация на Запад.

 

Погледнато откъм Кремъл, вероятно става дума за нова победа – Русия е извършила нещо, което не може да бъде свързано с нея с ясни доказателства, но е достатъчно показно, за да е ясно. Има вероятност акцията да не е съгласувана с Путин – различните структури в Русия обичат във важни моменти да доказват лоялността си към царя. Но реакцията на Москва след това беше продължение на тона на агресия, надменност и конфронтация, който в последните години бележи отношението на Кремъл.

„Температурата в отношенията ни падна до -23, но ние не се страхуваме от студеното време“, написа в туитър руското посолство в Лондон. Това отношение ще носи само неприятности и на двете страни.

 

Потопени в атмосферата на враждебност, която излъчва Русия напоследък, дори политиците в държави като България, които обикновено се стараят да не я ядосват, изпитват желание да се дистанцират. Само погледнете реакциите на Румен Радев и Илияна Йотова след неочаквания и неразбираем скандал с руския патриарх Кирил.

Българското посолство в Москва дори е изпратило преведена речта на Радев в руското външно министерство с искане да бъде раздадена на журналистите на брифинг там (което е било направено). Външният министър Екатерина Захариева съобщи, че планираното за идните месеци посещение на Владимир Путин виси в неизвестното заради „ангажираност на Бойко Борисов“.

 

Има два изхода от тази ситуация. Първият – и по-вероятен – е студената война да продължи да се засилва. Това ще означава нови вълни на напрежение и нови атаки по целия фронт. А България е фронтова държава. Натискът ще расте по всички линии – от АЕЦ „Белене“, през военните договори, оръжейните лицензи, газовата връзка. Той ще бъде придружен с хибридни атаки, подобни на тази покрай Истанбулската конвенция.

Втората е след изборите Русия да реши, че иска да свали градуса на кризата и да се опита да възстанови диалога – както направи след разгарянето на конфликта в Украйна. За това може да помогне идващото домакинство на световното първенство по футбол – след изключването й от олимпиадата в Южна Корея Москва иска световно признание. За съжаление тази опция може да не се окаже възможна.

От подобни публични конфронтации трудно се излиза с достойнство. Водещите политици в Европа и дори Доналд Тръмп в САЩ няма как да покажат благосклонност от страх да не бъдат заклеймени, а Русия демонстрира, че за нея няма нищо по-важно от това да я взимат насериозно. Да я уважават. Или, както обобщава изследователят на Русия Димитър Бечев, „Путин може и да иска да се измъкне от тази ситуация, но не на всяка цена“. А цената трудно ще бъде свалена.