Конграчулейшънс за южните корейци!
Четири оскара за южнокорейския филм “Паразит”! При това той е първият чуждоезичен филм, спечелил изобщо холивудската награда.
“Няма такъв филм”, би казал (почти) всеки, ако някой се беше осмелил да прогнозира такъв триумф на световно непознати южни корейци. Обаче “филмът” беше прожектиран.
Създателите му се класираха първи и като автори на най-добър чуждестранен филм, за най-добър сценарий и за режисурата на Пон Джун Хо (на снимката) – име, което ще се запомни, защото наистина сътвори пробив там, където никой друг чужденец не е успявал в Холивуд.
Горните редове не са опит за рецензия – нито съм гледал филма, нито познавам конкретиката около неговото създаване. Дори да имам претенцията да пиша рецензия, няма как да се получи при това положение.
Обаче думата ми е за Южна Корея. Една удивителна страна, един народ в държава, малко по-малка по територия от България и близо десет пъти по-голяма с нейното 50 милионно население. Докато в Севера градяха концлагери и издигаха гигантски статуи на вождовете от комунистическата династия Ким, в Юга издигнаха на пиедестал образованието и културата.
Загиналите за свободата на този народ западни защитници на корейския юг от лавината на северния комунизъм, отприщена от СССР и Китай на ръба на ядрената война в началото на 50-те години на миналия век, не са били напразна жертва. Свободата на юга, отвоювана пред заплахата поредният къс земя в (Евр)Азия да бъде превърнат в концлагер от душителите на свободата, дава своите плодове и доказва, че е висша човека ценност.
Този малък гигант в икономиката отдавна е удивил планетата със своя индустриален скок от нулата. Буквално за няколко десетилетия по-бедната на ресурси и инфраструктура южна част на Корейския полуостров се превърна в световен икономически фактор от първостепенно значение. Как?
Чрез труда на своя народ. Звучи банално и дори някак патетично, но това е самата истина. А е наистина банално да се каже, но изключително трудно да се постигне. Което е достатъчно добре известно, за да убеждавам в това добре осведомените читатели.
Оскарите на южнокорейците показват още нещо, което не всеки народ и далеч не всяка държава са постигали като резултат от същия този труд, но в областта на културата. Защото южнокорейците инвестираха през същите тези десетилетия на икономически възход и в културата като за “световно”. Изградиха и “културна инфраструктура” от нищото по западен образец, запазвайки традициите и националната си идентичност, но без комплекса на съпротивата срещу най-добрите постижения на развития свят, възприети и възпроизведени безрезервно. Прозряха, че духът и материята трябва да вървят нагоре ръка за ръка и резултатът е този, който виждаме днес. Поощряваха таланти и ги обучаваха упорито по най-високите световни стандарти.
Изводът се налага сам по себе си: няма по-ценен ресурс за един народ и неговата държава от човешкия. Това ни съобщават южните корейци чрез своя пример. Нашите доморасли бизнесмени дали схващат тази простичка истина?
А за управляващите на принципа “и аз съм прост, и вие сте прости” дори не питам. Там всичко е ясно.
Конграчулейшънс, Уважаеми южни корейци!
