“Консенсусният” чеп за зеле Рашидов
Едно от остриетата на ГЕРБ се съгласи с радостната оценка на др. Андрей Райчев, че е голяма работа това, дето български турчин е избран за шеф на парламента.
По Нова нюз депутатът Радомир Чолаков хиперболизира по този повод, че в парламента бил постигнат консенсус за кандидатурата на Вежди Рашидов.
Току-виж, същото може да се повтори и при сглобяване на консенсус при формирането на ново правителство.
Консенсус? Посмали, манго!
Постигнатото малко над минималното съгласие за това решение само показа, че Рашидов става за чеп за зеле, ако използвам един от неговите изрази на презрение спрямо опонентите му през годините. Някакви си 19 гласа над необходимото далеч не са “консенсус”, а измъчен компромис.
Явно Чолаков не е наясно със значението на термина консенсус. Той означава ако не 100 процента, то пълно, близко до абсолютното съгласие единение на мненията. Но нека се съглася за момент и да използвам предложеното от депутата определение за консенсуса – специално, като за Рашидов.
Същият много отдавна е плод на един особен “консенсус” в българската политика. Като турчин подписва декларация на себеподобни във възхвала на “възродителния процес”. Като мюсюлманин не просто консумира алкохол, а е ноторно известен с това. Обижда се на уски. Пиел само водка, по собствените му думи от вчера.
Носителят на московска академична титла заяви също, че е горд с покръстването на сина му Вадим, който приел християнството по собствено желание, което е знак за толерантност в семейството на Рашидов, пак по собствените му думи.
Турчинът Рашидов беше употребен от своя нов ментор от Банкя, заменил в тази роля покойния Илия Павлов, за да постигне електорален пробив в средите на българските турци. Орденоносецът от Банкя си го закачи като брошка на ревера (както правеше и с десни политици на негово министерско подчинение, включвайки ги като постоянно присъствие в свитата си).
По подобен начин и с подобна цел Хафез Асад, бащата на днешния сирийски кръволок Башар, разхождаше до Москва (и София) Халед Багдаш, шефа на сирийската компартия, която иначе мачкаше у дома със същата желязна ръкавица, с която стискаше за гърлото всяка опозиция срещу режима му.
Рашидов постигна консенсус и с прокуратурата на Цацаров, която му свали обвиненията за нападението срещу полицай. Но най-видимият му политически консенсус по целесъобразност беше фактът, че българските националисти (в диапазона от златния пръст на Сидеров, до позлатените с постове в коалиционното управление хора на Каракачанов) никога не прехвърлиха върху колегата си във властта Рашидов омразата, която пръскаха срещу мюсюлмани и турци. Защо ли?
Ами защото скулпторът е един самоходен “консенсус” сам по себе си. Готов е да се отрече от всичко в името на поредното удобство. Най-ярките примери даде тъкмо тези дни в апогея на личния си триумф като “консенсусна” фигура.
Най-напред се изказа (напълно представително като за привърженик на МОЧА и останалите съветски скулптурни натрапници в България) срещу настояването скандалната руска посланичка Митрофанова да не бъде канена в парламента.
Когато шефът му скръцна от Банкя със зъби да не му проваля атлантическата фасада, Рашидов веднага си смени мнението. Обоснова се с това, че е консенсусен политик, т.е. неговото мнение винаги съвпада с мнението на шефа.
От позицията на консенсусния спасител на процедурната необходимост от намиране на какъвто и да било чеп за зеле на върха на законодателния храм Рашидов също така заяви, че е срещу предложението България да предоставя оръжие на Украйна, но щял да се съобрази с “държавната политика”. Щото е за консенсуса със силните на деня.
Виж, когато някой (достатъчно значим, като Асен Василев) му заяви в очите, че е само една фасада, много се пеняви. И, обичайно за него в такива ситуации, преминава към обиди, смесени със самохвалство. За разлика от Асен Василев имал биография, която Асен Василев трябвало да прочете.
Според него да имаш биографията на “заслужил Мултак” и московски чиляк явно е къде, къде по-престижно от това да си завършил някакъв си Харвард и на млади години да си бил вече (няколко пъти) министър на финансите, вицепремиер и вице в партия, победила на изборите народняшкия електорален монопол на ГЕРБ.
Да, щеше наистина да е много добра новина, ако избирането на един български турчин и мюсюлманин наистина е знак за повишена българска търпимост и толерантност по етнически и религиозен принцип. Но дали е така?
Няма да отговарям на този въпрос. Не съм консенсусен. Напротив, оплюван съм и съм заплашван от мега “патриоти” именно заради призивите ми към толерантност. По улиците на София няколко пъти ме заплашваха да ме пребият само защото коментирах в едно телевизионно предаване, че Турция е в правото си като натовска държава да свали руски самолет, ако е преценила, че той е заплаха за нейната сигурност.
Но не от страх пред агресията, на която съм подложен от много години, спестявам отговора на въпроса дали наистина се е повишила търпимостта към различните по етнос и религия хора у нас.
Просто предлагам читателите да се огледат и да кажат дали това е вярно. Ако (случайно) не забележат такъв прогрес, трябва знаят: пак ги лъжат. В името на консенсуса между измамата и властта.
