КОРОНАВИРУСНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - втора част

Повод за размисъл

Което ни връща на въпроса защо живеем в социоикономическа система, за която е толкова невъзможно да паузира за известно време.

Повърхостните отговори са добре известни. Понеже системата се базира на постоянно растящи като обем дългови взаимоотношения, и ако дълговите плащания спрат, цялото кълбо почва да се разплита и всичко се разпада. И понеже растежът на БВП е най-висшата цел, на която се основава вземането на всички макроикономически и политически решения.

Ако икономиката затвори, частният бизнес остава без доходи, не може да плаща задълженията си и уволнява служителите си, те от своя страна не могат да си плащат наема, ипотеките и другите дългове, всичко това причинява каскада от неплащания нагоре по веригата, и т.н. И понеже всичко е “оптимизирано” така че да се плаща на работниците само толкова колкото да могат да живеят, но не и да натрупат спестявания, и понеже самите бизнеси също нямат резерви, ако това продължи твърде дълго, където “твърде дълго” означава само 2- 3 месеца в много случаи, бизнесите затварят завинаги, а работниците остават без средства дори да си купят храна. До какво ще доведе това последното остава да видим.

Както казах по-горе, всичко това е безумие, тъй като няма разумна причина то да се случва ако се произвежда достатъчно храна и енергетиката, водопреносните и канализационните системи работят. Геален физически проблем, който да доведе до пълен разпад на системата, в момента няма. Ако системата се разпадне, това е изцяло поради дълбоки дефекти в самата система, и ситуацията в момента трябва да е повод за реорганизация на системата, не за отчаяни опити тя да бъде спасена, тъй като е очевидно, че тя е изначално неработеща.

Впрочем това е така дори и ако нямаше пандемии. Чисто физически е невъзможно да има безкраен растеж в рамките на ограничена физическа система, но социоикономическата ни система се базира фундаментално именно на обратното предположение. Ако БВП не расте постоянно, тя се срива. Но няма как БВП да расте до безкрай – всяка една икономическа транзакция се основава на извършването на определено количество физическа работа, съответно не е възможно БВП да нараства без това да е придружено с нарастващо потребление на физически ресури и разход на енергия. И наистина, графиката между потреблението на енергия и БВП през годините в глобален мащаб е права линия. Само че планетата Земя е една съвсем определено крайна сфера, със съвсем определено крайни запаси на енергийни и други минерални невъзобновими ресурси, с ограничен енергиен поток, идващ от слънцето, и с ограничени възобновими ресурси (много от които стават ефективно невъзобновими ако се използват твърде интензивно). Икономистите обичат да говорят за т.нар “decoupliпg” между употребата на физически ресурси и растежа на БВП, но както казах по-горе, това е физически невъзможно и на практика се наблюдава само и едиствено като изкуствен локален ефект на изнасянето на енергоемки производства в други държави, но не и в глобален мащаб. Дори и от чисто икономическа гледна точка това е нелепо – ако БВП можеше да расте без нарастващо потребление на ресурси, то тогава относителната цена на ресурсите в дългосрочен план ще падне асимптоматично до нула, което е просто абсурдно.

Дори да нямаше пандемии и други бедствия, траекторията на човешката цивилизация е към тотално самоунищожение в рамките на следващите едно-две столетия поради комбинацията от разрушаване на околната среда и изчерпване на жизненоважни ресурси, до която социоикономическите системи, основаващи се на непрекъснат растеж, неизбежно водят.

Който фундаментален дефект е общ за всички такива системи, изпробвани на практика през 20-и век – безкрайният растеж беше цел и на комунистическите режими и на капиталистическите такива.

Но пандемията изважда на показ доплънителните дефекти, които се изостриха и добавиха към системата в последните четири десетилетия в резултат на възхода на неолиберализма и пазарния фундаментализъм до позиция на всеобщо доминираща, неподлежаща на съмнение идеология.

В България поне имаме привилегията да сме живели сравнително неотдавна в друга система и да имаме база за сравнение. Нека си представим какво би станало ако трябваше да се води борба с епидемия през 1970-те в някоя от държавите от бившия Източен блок. Впрочем не е нужно да си го представяме тъй като има реален такъв пример – през 1972 в бившата Югославия избухва последната епидемия от едра шарка в Европа (тогава вирусът е пренесен от косовки мюсюлманин, завръщащ се от поклонение в Ирак). Геакцията е светкавична – военно положение, затваряне на граници, блокиране на пътища, масови санитарни кордони, и т.н., и епидемията е овладяна в рамките на два месеца. Газбира се, в онзи случай е имало ваксина, което помага много, но важното в случая е, че не е имало никакво колебание да се вземат навременни такива мерки от икономически съображения.

В непазарна икономика, в каквато и ние живеехме допреди 30 години, дори и по-дълга карантина не е проблем. Повечето хора са собственици на жилищата си, тези, които плащат наем, го плащат най-често на държавата. Дребен и среден “бизнес”, който да се срине и да остави персонала си без никакво препитание, също няма, нито има борсови пазари, които да се срутят и да унищожат спестяванията за пенсия на хората, принудени да инвестират в тях поради липсата на истинска пенсионна система. Производството и разпространението на храна е централизирано и контролирано от държавата, както са и всички останали животоподдържащи системи, което е огромно предимство в такава ситуация. Реален проблем да се спре и изчака колкото е необходимо общо взето няма – хората се затварят по домовете си наистина сериозно, армията раздава храна по домовете (съответно карантината би била много по- ефективна), селата се изолирват максимално за да се предотврати заразяването им и възникването на проблеми със земедеската реколта, и т.н. Да, петилетката няма да бъде изпълнена, но какво от това, само по себе си това не води да автоматично сриване на системата и до масов глад и безредици.

Да, такава система е “неефективна” в много отношения от конвенционална икономическа гледна точка, и това е една от основните причини тя вече да не съществува. Но дали е толкова добра идея да се издига “ефективността” в култ? Една перфектно ефективна система е по дефиниция напълно неустойчива, тъй като в нея няма никакви буфери, които да абсорбират външни шокове, каквито в дългосрочен план са неминуеми. “Ефективността” се постига чрез елиминиране на тези буфери. Система, която се основава на предположението, че всичко ще е наред завинаги в бъдещето, е обречена.

Затова и в момента сме изпревани пред колапс, докато последната пандемия през 1918 г. е минала почти незабелязано – пазарният фундаментализъм ни доведе до положение, в което системата е толкова крехка и не- устойчива, че и един сравнително лек шок е в състояние да я срине. Възможно е да видим социални последствия, надминаващи тези от която и да е епидемия след тази от бубонната чума през 14-и век, която, да напомним, е изтребила между една трета и половината от населението на Европа. SARS-CoV-2 е много неприятен вирус, но въпреки това е много далеч от Yersinia pestis откъм леталност.

По-горното са абстрактни разсъждения, нека да се спрем върху някои конкретни примери.

Донякъде изненадващо, ходът на епидемията в България до момента беше сравнително плавен (но ако данните от последните няколко дни са индикатор, това скоро ще се промени). Мерки бяха взети по-сериозни и по-рано от очакваното. Но далеч не достатъчно сериозни и достатъчно рано, което означава, че едва ли ще ни се размине. Обаче в резултат на това, че в рамките на вече почти шест седмици нямаше истинска експлозия, сякаш спря да се говори за това колко неподготвена е здравната система за справяне с кризата. А тя е почти също толкова неподготвена сега колкото беше и в началото на март, защото това не са проблеми, които могат да се решат за няколко седмици.

Дори и да се намерят достатъчно защитни облекла и предпазни средства за мединския персонал, инфекциозни, интензивни и спешни отделения и най-вече, добре обучени доктори и медицински сестри, които да се грижат за болните в тях, няма как да се появят от нищото за такова кратко време. А такива са останали много малко. Защо е така е добре известно, но по някаква причина е негласно табу да се говори за произхода на проблема. Дори и преди да се появи коронавируса, тежкото състояние на здравната система беше постоянна тема на обществена дискусия, но по правило за него се говореше все едно системата винаги е била такаква, каквато е сега. А това не е така. Тя се създаде в сегашната си форма чрез здравната реформа през 1998 г., когато се премина от старата съветска система към такава, основана на пазарни правила, постави се т.нар “Джи Пи” като бариера между пациентите и получаването на реална лекарска помощ, и се въведоха гениалните изобретения, наречени “клинични пътеки” и “здравна каса”, и с тях безкрайни възможности за корупция в големи мащаби и пролиферация на дисфункция.

И най-важното – болниците се превърнаха в търговски дружества и печалбата стана основен водещ принцип в организацията на здравната системата, система, в която той няма никакво място. В здравеопазването нито има пазар – за какъв пазарен избор можем да говори, когато те карат в безсъзнание към спешното? Нито дори и да приеме, че има такъв, условията за работещ пазар, които се изброяват в учебниците по икономика са изпълнение, като например това всички участници в него в него да имат еднакъв достъп до информация (доколко възрастните хора от селата са достатъчно наясно със съвременните медицински технологии за да “избират” каквото и да било?).

Резултатите са печални и на макро и на микро ниво. Нароиха се купища частни болници, които източват огромна част от обествения ресурс, но които нямат никакъв стимул да бъдат цялостно функционални болнични заведения, тъй като спешни, интензивни, заразни и пр. отделения не носят печалба. Съответно такива почти няма. Интересът на частните болници е да поемат леките случаи, от които може да се спечели най-много, и да прехвърлят тежките на държавните и общински болници.

Но тъй като дори и държавните, и общинските болници са търговски дружества, и те масово започнаха да затварят тези отделения. Резултатът е тоталната неподготвеност за справяне със сериозна епидемия, която се осъзнава едва сега.

Не е прието да се говори и за поведението на голяма част от лекарското съсловие, които се превърнаха, отново поради приватизацията на системата и поставянето на всичко на пазарни начала, в откровени рекетьори и измамници, чиято основна цел е да извлекат максимално количество пари от пациентите си, не да ги лекуват. Което се проявява в практики като официално нелегалното изнудване на пациенти за пари под масата, официално легалното, но също толкова неморално искане на “доплащания”, извършването на ненужни инвазивни процедури за да се приберат пари от касата, без значение дали това застрашава здравето на пациентите, и пр. Разбира се, не всички доктори са забравили, че са държали хипократова клетва, но прекалено много определно са. И всичко това доведе до още един дълбоко негативен ефект – доверието на хората в лекарското съсловие беше напълно разрушено. Което е пагубно в ситуация като сегашната, в която е жизненоважно населението да се вслуша в лекарските съвети и да ги следва дисциплинирано.

Някои от тези явления (като искането на пари на ръка) се проявяваха още в средата на 90-те, в резултат на липсата на финансиране на болниците, но те добиха наистина гротескни измерения след здравната реформа от края на 90-те.

Сега дойде време да си платим за всичко това. Как точно един личен доктор ще бъде чисто физически в състояние да следи здравното състояние на няколко хиляди пациенти (на които той/тя не им помни имената дори и след като те са били негови пациенти дълги години) никога не беше обяснено, а какво става в ситуация на масова епидемия? Нови интензивни отделения няма да изникнат току-така на магия. А сега се създава и парадоксалната ситуация, в която болниците са пред фалит, понеже поради епидемията всички неживотоспасяващи процедури са спрени, и с тях и финансирането по клиничните пътеки. Но така се получава когато парите на болниците са обвързани с броя пациенти – дори и да няма пандемия, един разумен човек би си помислил, че целта на обществото като цяло би трябвало да бъде на хората да се налага колкото се може по-малко да ходят по болниците. Но пазарната логика не работи в обществения интерес…

Разбира се, реформата не беше чисто наше изобретение, ние следвахме светли западни примери, но тъй като положението в други държави масово не е известно у нас, и беше дори още по-неизвестно преди интернет ерата, реформата мина безпрепятствано. А ако у нас е зле и не сме подготвени, ситуацията в тези държави в момента е просто катастрофална.

Всеки един компонент на американската здравна система оперира с цел максимизация на печалбата, като дори няма и здравна каса, финансирането е на ниво индивидуални здравни застраховки. Болници, отделни доктори, линейки, застрахователи, фармацевтични и биотехнологични компании, и пр. елементи от веригата работят с една единствена цел – извличането на колкото се може повече пари – и тъй като повечето от тях са в монополистични или олигополистични позиции, резултатът е тотално дифункционална, геноцидна спрямо долните слоеве на населението, система.

Здравната застраховка струва десетки хиляди долари годишно, като по-евтините такива планове идват с доплащания от страна на пациента в размер на хиляди долари преди застраховката да започне да изплаща каквото и да било. Това в държава, в която повечето семейства нямат никакви спестявания. Като застраховката не важи във всички болници и дори не важи изцяло в рамките на една и съща болница, тъй като, точно както и в България, американските болници са осъзнали, че поддръжката на спешни и интензивни отделения струва много пари, и така вече в много случаи в тях работят външни контрактори, които не винаги се в рамките на същата мрежа на покритие. Гезултатът от което е, че човек отива в болницата с идеята, че има покритие, след което получава изненадваща сметка за десетки хиляди долари.

Логично хората отлагат ходенето в болница колкото се може по-дълго, което води до влошаване на състоянието им и често ненужно фатален край (има огромно значение кога точно бива открит един тумор и колко бързо започва неговото лечение). И десетки и стотици хиляди всяка година умират без да получат лекарска помощ, тъй като не могат да си платят.

Дефектите на системата лъснаха ярко на показ и в контекста на COVID-19 – когато тестването струва няколко хиляди долара, а лечението струва десетки хиляди, разбираемо е, че много хора решиха да поемат риска и да го изкарат на крак, разпространявайки го навсякъде.

Освен това в САЩ няма федерално изискване работодателите да осигуряват платени болнични и работникът може да бъде уволнен ако не се появи на работа. И отново, в държава, в която повечето хора нямат никакви спестявания и са на улицата в рамките на месец-два ако не могат да си платят наема или ипотеката, това води до хиляди заразени с COVID-19, които продължават да ходят на работа и да разпространяват вируса.

И в такава крехка икономическа система, карантината е горчиво, много трудно за преглъщане хапче, поради което и не беше наложена навреме (и все още не е, все още има пет щата, които не са въвели никакви ограничения). Така се стига до вече 700,000 официално регистрирани случая, незнайно колко повече нерегистрирани, десетки хиляди жертви, и неминуемо още много пъти по толкова в идните седмици и месеци.

Пазарният фундаментализъм доведе и до трагична тотална неспособност за справяне с кризата след нейното възникване, и до редица скандални ситуации, илюстриращи това всеобщо разложение.

Почти няма болници, които да са започнали да се запасяват със защитни облекла в края на януари/началото на февруари, когато беше последният момент, когато това трябваше да започне. Причината е проста – това струва пари и намалява печалбите, а болниците най-често се управляват от хора, завършили бизнес админстрация и мениджмънт, на които е трудно да се обясни, че пандемията е неизбежна месеци преди да избухне сериозно, или пък как точно тя ще протече. В момента, в който епидемията удари сериозно, вече беше късно да се търсят предпазни средства.

Така се стигна до множество репортажи за това как сестри биват изпращани да се грижат за SARS-2 пациенти, носейки една и съща N95 маска в продължение на цяла седмица, че и дори без маски. Това при положение, че адекватното защитно облекло са цялостните хазмат костюми. И още по-ужасяващата практика да се забранява на медицинския персонал да носи собствени предпазни средства, отчасти за да не се всява паника среди общите пациенти в болниците, отчасти защото се работи на прицнипа, че ако няма адекватни предпазни средства за всички, то на никого няма да бъде позволено да носи такива.

Предпазното облекло разкри и несъстоятелността на комбинацията от глобализация и пазарен фундаментализъм, както и на идеологията, че държавата трябва да бъде колкото се може по-малка и безпомощна. В САЩ вече десетилетия наред тече процес на изнасяне на всевъзможни производства в Китай и други държави с евтина работна ръка, което бива съпътствано с тотално унищожение на стандарта на живот на американския работник, чиято добре платена стабилна работа в производствения сектор бива заменена с несигурна почасова работа без осигуровки в заведения за бързо хранене, супермаркети и пр. Когато на полуробски труд в Китай се плаща десетки пъти по-малко за същатаа работа, това означава огромни печалби за корпорациите, изнесли производството си там. Но ето че идва SARS-2 и се оказва, че има огромно значение къде точно се намират физически производствените мощности.

Огромното мнозинство медицински ръкавици се произвеждат в Малайзия и в Китай, и още в края на февруари започна да става много трудно да се намери откъде да се купят. А прословутите N95 маски се произвеждат от редица производители в Китай, както и от 3М корпорацията. Която по някакво чудо е изнесла само половината от производството в Китай, останалата част все още се намира в Америка. Но какво се случи? Първо, естествено китайското правителство спря износа на предпазни облекла, включително и на производстото на фабриките на 3М в Китай (без значение, че 3М е американска фирма). Второ, Тръмп активира т.нар Defeпse Pгoductioп Act, датиращ от времето на Втората световна война, който дава право на американското правителство да контролира производствените мощности на американските компании в момент на криза, и нареди на 3М да спре износа от американските си фабрики за Канада и Латинска Америка. От 3М любезно отказаха да го направят (14) . В друга ера това сигурно би било последвано от арести на висшия мениджмънт на 3М, но след десетилетия на бавно разрушаване на управленския капацитет на държавните структури сме стигнали до ситуация, в която 3М изглежда има повече реална власт от американското правителство.

Националната сигурност и суверенитет не могат да бъдат включени в математическите модели на мeйнстрийм икономистите, съответно в мисленето на пазарния фундаменталист за тях място няма.

А подготвеността за криза, която се случва веднъж на няколко десетилетия, е цена, която не може да бъде оправдана ако решенията се вземат на тримесечна база…

Това последното е и причината да сме неподготвени с ваксина. Че SARS e сериозен проблем, с който пак ще се сблъскаме, се знаеше от предишната епидемия. Но след като тя беше овладяна, финансирането на разработването на ваксини срещу SARS-1 спря. Защо да се влагат средства в това при положение, че няма болни? Да, една такава работеща ваксина сама по себе си и най-вече чрез наученото в процеса на нейното разработване би ни подготвила за появяата на нов коронавирус. Но печалба в краткосрочен план от това няма, съответно никой не инвестира в такива изследвания.

Което е много по-мащабен проблем от коронавирусите.

По принцип в инфекциозните заболявания сериозни пари няма. Човек се разболява от нещо такова, пие няколко хапчета, оздравява, и дотам. Единственото изключение е ХИВ – там става дума за латентен вирус, който не може да се излекува, но може да бъде контролиран. И медикаментите трябва да се взимат постоянно, до края на живота на заразения.

Което илюстрира водещия принцип на съвременните фармацевтични и биотехнологични компании. Те предпочитат да влагат всичките си ресурси в хроничните заболявания – диабет, високо кръвно налягане, и т.н. – тъй като там става дума за лекарства, които пациентите трябва да взимат цял живот. Там са сериозните печалби.

В инфекциозните заболявания печалба просто няма.

Това е една от причините от десетилетия насам да няма нови разработени антибиотици. Тя не е единствената причина – това е обективно изключително труден научен проблем, но като се има предвид каква заплаха за бъдещето е бактериалната резистентност, то би следвало да се инвестират огромни средства в тази област, именно защото проблемът е толкова сложен. Но това не е така.

И докато разработването на лекарства и терапии се ръководи от такива принципи, ще бъдем хващани неподготвени отново и отново в бъдеще.

Уроците от сингапурския опит

В заключение, нека погледнем какво стана в Сингапур. Сингапур, заедно с Тайван, Южна Корея и Хонг Конг, е най-подготвената страна в света за справяне със SARS-2. Това е така както благодарение на уроците от SARS- 1 и 15 години подготовка след това за нова епидемия, така и на това, че по принцип става дума за високотехнологично, добре организирано, силно дисциплинирано общество.

Както можеше и да се очаква предвид близките връзки с Китай, Сингапур беше една от държавите, където вирусът се появи най-рано. Първият случай беше регистриран на 23-и януари. Взеха се сериозни мерки – мащабно тестване, масово носене на маски, създаване на система на следене на контакти и движение чрез мобилните телефони, локална карантина и т.н. До тотално затваряне на всичко не се прибегна. Дълго време нещата бяха под контрол – на 23-и февруари случаите бяха 90, на 13-и март те бяха все още само 200, на 23-и март те бяха 500.

Но в крайна сметка експлозията дойде и днес те са над 5,000, което вече налага сериозни карантинни мерки.

Ако в Сингапур, с всичката си перфектна организация, високи технологии и дисплинирано население, не може да се справи с вируса без карантина, защо следва да се надяваме, че е възможно всичко да бъде отворено наново без никакви проблеми в много по-неблагоприятни условия за ограничаване на разпространението?

Но по всичко изглежда, че вместо да се решат по- дълбоките проблеми, довели ни дотук, водени от отчаянието, такива опити ще бъдат направени, с предвидими последици.

В заключение

И все пак не е невъзможно епидемията да бъде спряна на местно ниво. Да, глобално това е безнадеждно поради пълния организационен хаос в толкова много държави. Но следните мерки могат да елиминират вируса в рамките на отделни територии и да предотвратят разпада на социалния ред:

1. 1. Наистина сериозна карантина, като колкото по- драконовски са мерките, толкова по-кратко ще се наложи тя да продължава. Ако базовото репродуктивно число R0 (т.е. на колко други хора средно един заразен предава вируса) бъде сведено под R0 = 1, вирусът ще изчезне, и колкото по-ниска е тази стойност, толкова по-бързо ще стане това. Ясно трябва да се разбере, че тук не говорим за седмици. Когато в Африка има епидемии от Ебола, обикновено се чака 42 дена без да има нови случаи преди да се обяви край на епидемията, и за това си има много добра причина – в момента епидемия от Ебола тече вече втора година в източно Конго, в края на февруари изглеждаше сякаш вече нямаше нови случаи, но миналата седмица изникна ново огнище. А по-всичко изглежда, че коронавирусът е значително по-упорит и може да се “крие” много дълго в асимптоматични преносители. Съответно на практика всеки ще трябва да бъде тестван, и то чрез PCR, не със серологични тестове, за което на много места просто няма капацитет (България е от тези места). Не бива да се разчита на бързо разработване на ваксини и лекарства. Това не е невъзможно, но е много малко вероятно да стане, и не бива да се вземат управленски решения на база такива нереалистични предположения.
   2. Да, това означава пълен колапс на икономиката от конвенционална икономическа гледна точка, но това така или иначе ще стане. Което от своя страна налага взимането на радикални социални мерки. На първо място, при такава дълга карантина няма как да се мине без някакъв еквивалент на универсален базов доход докато кризата не премине.
   3. Но дори и той да се въведе, планината от абсолютно невъзможни за изплащане дългове пак ще се сгромоляса. Съответно единственият начин това да се избегне е те да се отменят. Това е било честа практика в древността, когато е имало ясно рационално разбиране на простите истини, че никой не може да пребори експоненциалния растеж, и че дългове, които е невъзможно да бъдат изплатени, няма да бъдат изплатени. Поради ко- ето периодично дълговете са се отменяли и се е започвало на чисто (т.нар “дългов юбилей”).
   4. Поставяне на ключови отрасли под директен държавен контрол, за да могат те да работят в обществения интерес, а не с цел извличане на печалба от кризата. Но за това е нужен управленски капацитет, който не е ясно дали е налице.
   5. Би било много добре ако имаше централизирана система за разпространение на храна по домовете, за да не се налага хората да излизат навън. За това обаче е може би късно, отново поради липса на такава инфраструктура, дори и там, където някога я е имало.
   6. Нещо изключително важно, за което в момента не се говори и липсата на такова говорене е откровено плашеща – нужна е максимална изолация на работещите в животоподдържащите сектори (земеделие, енергетика, водоснабдяване и т.н) за да се осигури тяхното нормално функциониране. В момента продоволствена криза няма, но ако вирусът плъзне по селата и това доведе до проблеми със сеитбата, обработката на земеделските култури и прибирането на реколтата, такава криза ще се появи. Същото важи и за преработващите предприятия. В САЩ и Канада в момента върви вълна от затваряне на месопреработвателни комбинати поради възникване на епидемии в тях (това са места, където се работи плътно рамо до рамо, и където предпазни облека явно не се раздавани тъй като това струва пари). Което се очаква до няколко седмици да доведе до физически недостиг на продукти в магазините. В България по принцип е възможно селата и малките градове да бъдат изолирани и опазени, но тъй като не се наблюдава осъзнаване на проблема, едва ли ще се предприеме нещо по въпроса.

Това са краткосрочните мерки. В дългосрочен план, по-много по-дълбоки от коронавируса причини, трябва да се премине към икономическа система, която да не е зависима от безкрайния растеж и която да не се срива моментално от такива шокове. Но това е отделна дълга тема.

На практика обаче е много по-вероятно кризата да се използва от добре позиционирани частни интереси за да заграбят още повече политическа и икономическа власт. В България от елита едва ли може да се очаква друго. А в САЩ миналия месец вече беше извършено най-гигантското престъпление спрямо обикновения човек в историята им – дадоха се минимални еднократни суми пари плюс помощи за безработица за по-малко от четири месеца плюс като цяло крайно недостатъчни суми пари за дребните бизнеси. И трилиони долари за Уол Стрийт и големия бизнес. Които трилиони бяха раздадени най-вероятно с идеята да се използват, за да се изкупят на безценица всички активи точно в момента, когато цената им е най-ниска, и съответно те да се концентрират в ръцете на един много малък кръг хора. Това ще върне обществото обратно в ерата от края на 19-и век, даже може да започнем сериозно да си говорим за неофеодализация в недалечното бъдеще. И всичко това въпреки, че коронавирусът показа ясно до какви точно поражения спрямо националната сигурност води тази концентрация на власт в ръцете на финансистите. Адекватни мерки да се спре разпространението на вируса така и не бяха взети, и е много вероятно да се прибърза с “отварянето” на икономиката. До какво ще доведе това остава да видим.

Георги К. Маринов, Postdoctoral Fellow
Greenleaf Lab & Kundaje Lab
Department of Genetics
Stanford University School of Medicine 

Интервю с автора в сайта на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки

Водеща снимка: Карнавалът в Дюселдорф © Ina Fassbender, AFP

Бележки под линия

[1] The world simply can’t aford China-style coronavirus lockdowns. South China Morning Post, March 26th 2020 https://www.scmp.com/ comment/opinion/article/3077055/world-simply-cant-afford-china-style-coronavirus-lockdowns

[2] Shutdown Spotlights Economic Cost ot Saving Lives. The New York Times, Martch 24 2020 https://www.nytimes.com/2020/03/24/ business/economy/coronavirus-economy.html

[3] Jiang S, Shi Z, Shu У, Song J, Gao GF, Tan W, Guo D. 2020. A distinct name is needed tor the new coronavirus. Lancet 395(10228):949.

[4] Gorse GJ, Donovan MM, Patel GB. 2020. Antibodies to coronaviruses are higher in older compared with younger adults and binding antibodies are more sensitive than neutralizing antibodies in identitying coronavirus-associated illnesses. J Med Virol 92(5):512-517.

[5] Callow КA, Parry НF, Sergeant M, Tyrrell DA. 1990. The time course ot the immune response to experimental coronavirus intection ot man. Epidemiol lnfect 105(2):435-446.

[6] Mo Н, Zeng G, Ren Х, Li Н, Кe C, Tan У, Cai C, Lai К, Chen R, Chan-Уeung M, Zhong N. 2006. Longitudinal profile ot antibodies against SARS-coronavirus in SARS patients and their clinical significance. Respirology 11(1):49-53.

[7] Liu L, Хie J, Sun J, Нan У, Zhang C, Fan Н, Liu Z, Qiu Z, Нe У, Li T. 2011. Longitudinal profiles ot immunoglobulin G antibodies against severe acute respiratory syndrome coronavirus components and neutralizing activities in recovered patients. Scand J lnfect Dis 43(6-7):515-521.

[8] Wu F, Wang A, Liu M, Wang Q, Chen J, Хia S, Ling У, Zhang У, Хun J, Lu L, Jiang S, Lu Н, Wen У, Нuang J. 2020. Neutralizing antibody responses to SARS-CoV-2 in a COVID-19 recovered patient cohort and their implications medRxiv 2020.03.30.20047365

[9] Modjarrad К, Roberts CC, Mills КT, Castellano AR, Paolino К, Muthumani К, Reuschel EL, Robb ML, Racine T, Oh MD, Lamarre C, Zaidi FI, Boyer J, Кudchodkar SB, Jeong M, Darden JM, Park УК, Scott PT, Remigio C, Parikh AP, Wise MC, Patel A, Duperret EК, Кim КУ, Choi Н, White S, Bagarazzi M, May JM, Кane D, Lee Н, Кobinger G, Michael NL, Weiner DB, Thomas SJ, Maslow JN. 2019. Satety and immunogenicity ot an anti-Middle East respiratory syndrome coronavirus DNA vaccine: a phase 1, open-label, single-arm, dose-escalation trial. Lancet lnfect Dis 19(9):1013-1022.

[10] Esposito JJ, Sammons SA, Frace AM, Osborne JD, Olsen-Rasmussen M, Zhang M, Govil D, Damon IК, Кline R, Laker M, Li У, Smith GL, Meyer Н, Leduc JW, Wohlhueter RM. 2006. Genome sequence diversity and clues to the evolution ot variola (smallpox) virus. Science 313(5788):807-812.

[11] Marr JS, Кiracote JB. 2000. Was the huey cocoliztli a haemorrhagic tever? Med Hist 44(3):341-362

[12] Кazanjian P. 2015. Ebola in Antiquity? Clin lnfect Dis 61(6):963-968.

[13] Jones КE, Patel NG, Levy MA, Storeygard A, Balk D, Gittleman JL, Daszak P. 2008. Global trends in emerging intectious diseases. Nature 451(7181):990-993

[14] https://news.3m.com/press-release/company-english/3m-response-defense-production-act-order

https://bivol.bg/coronavirus-thoughts.html