Корупция и липса на правосъдие. Как Държавният департамент описа правата на човека в България
Правораздаването е пропито от корупция, неефективност и безотговорност, корупция има и във всички нива на управлението. Властите предприемат мерки да разследват и наказват извършилите нарушения на човешките права, но правителствените действия са недостатъчни и безнаказаността на извършителите е проблем. Срещу етнически малцинства се прилага насилие.
Това са основните изводи от доклада на Държавния департамент на САЩ за състоянието с правата на човека в България през 2018 г.
В частта за затворите и местата за задържане се подчертава, че повечето от тях са от началото на ХХ век и макар да има много случаи на обновяване, продължават да съществуват места с абсолютно неприемливи условия като център в Сливен и секция за чужденци в затвора в София. Санитарните условия на повечето места са неадекватни, същото важи и за пълните с дървеници килии и медицинските помещения.
В доклада е и случаят с арестуването на кмета на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова, като се отбелязва, че те са били държани над 4 часа в белезници на улицата, което формално не изглежда да е нарушение на закона, но е критикувано като прекалено сурово поведение в сравнение с други подобни случаи.
Проблем продължава да бъдат корупцията и неефективността на българското правораздаване, както и това, че неговите институции остават безотчетни за действията си. Общественото доверие към правораздавателната система е ниско, защото хората смятат, че магистратите са податливи на политически натиск и не прилагат закона еднакво спрямо всички, пише още в доклада.
Според правозащитни организации стандартите за провеждане на справедлив процес, описани в закона, са ниски и това създава възможности да се нарушават процедурните права на обвиняеми и на техните защитници.
Антикорупционните закони не се прилагат ефективно от властите и на всички нива има взимане на подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за злоупотреба с публични средства, нарушаване на обществените поръчки и търговия с влияние.
Докладът отбелязва създаването на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) и критиките, че така още една институция получава права да подслушва и се създава повече администрация, а не средства за реална борба с корупцията. Посочват се и обвинения от гражданския сектор, че значително е ограничен достъпът до административно правораздаване и контрол върху законността на действията на публичната администрация с решението да бъдат повишени съдебни такси 14 пъти за граждани и 70 пъти за организации.
По конституция и закон е забранено произволното подслушване и следене на личните комуникации, но парламентарна комисия установи, че полиция, прокуратура и НАП незаконно са имали достъп до данни за трафик на електронни съобщения. ДАНС непрекъснато отказва да предостави достъп до документацията си за подслушване и се меси в надзорните функции на независимия държавен орган Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС).
Медии все по-често атакуват правозащитни активисти, адвокати и журналисти и умишлено отразяват съобщенията на такива организация силно деформирани, за да ги представят като национални предатели, предубедени и антибългарски.
