Кой е Делян Пеевски

Откъс от "Бяла книга за свободата на медиите в България" проект на Съюза на издателите в България, осъществен от журналисти и редактори от членуващите в съюза издания. 

"Медийната група на депутата от ДПС Делян Пеевски" 

В началото на 2016 г. германското издание Der Spiegel излиза с материал със заглавие „Българският политик Пеевски: айсбергът на корупцията“[5]. В материала Делян Пеевски е посочен като една от най-противоречивите фигури на българския обществен живот, а според критиците му той се е изкачил до политическите висоти на 35 години благодарение на корупция и обвързаност с криминалните мрежи.
Роденият през 1980 г. Пеевски започва да гради кариерата си от съвсем ранна възраст. На 21 години той е най-младият член на политически кабинет като парламентарен секретар на транспортното министерство. Като такъв влиза в борда на директорите на държавното „Пристанище Варна“. Твърди се, че Пеевски е студент по право, но публичната информация е противоречива за това в кой точно университет следва.
Кариерата му продължава с важни позиции в държавните институции, като навсякъде разчита на връзките си на политическо ниво. Пеевски е следовател (макар да няма необходимия стаж), заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии, където отговаря за държавния резерв. Освободен е заради грандиозен политически и корупционен скандал, а по-късно възстановен с решение на ВАС като следовател и после като зам.-министър. След 2009 г. Делян Пеевски е депутат от ДПС. През 2013 г. е избран от Народното събрание за шеф на ДАНС – решение, което предизвиква обществено недоволство и масови протести, продължили повече от година.
В периода след 2007 г. семейството на Делян Пеевски започва да трупа активи – първоначално изкупува медии, а след това и ключови компании за българската икономика. Това се случва благодарение на своеобразния му тандем с банкера Цветан Василев, който тогава е мажоритарен собственик на четвъртата по големина банка - Корпоративна търговска банка (КТБ). Пеевски не фигурира като директен собственик в придобиваните фирми, такъв в повечето случаи е майка му Ирена Кръстева. Компаниите се придобиват с кредити от КТБ.
През 2014 г. тандемът Пеевски - Василев се разпада, а банката е фалирана след синхронизирана акция на медиите на депутата и прокуратурата, довела до масово теглене на пари и загуба на ликвидност. След фалита на КТБ голяма част от придобиваните с кредити активи остават под контрола на Пеевски, в това число и медиите. Неговата империя включва още най-големия търговец на техника „Техномаркет“ с оборот 300 млн. лв. (150 млн. евро) на година, производителя на цигари „Булгартабак“, компании в строителството, имоти и др.
През годините Делян Пеевски създава мрежа от зависимости в съдебната власт благодарение на редица фактори: политическата си мощ, медийното влияние и финансовия гръб на КТБ. Свързаностите на Пеевски стигат до настоящия главен прокурор Сотир Цацаров, който многократно е използвал управляваната от него институция в подкрепа на интересите на депутата от ДПС и разправа със сочените за противници.

Медийната група  на депутата от ДПС  Делян Пеевски

Делян Пеевски започва да гради медийната си империя още през 2007 г. с придобиването на вестниците „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“ от дотогавашния издател Петьо Блъсков. Медиите са изпаднали в сериозни финансови затруднения и за тях отдавна се търси купувач. Намират го в лицето на новоучреденото дружество „Нова българска медийна група холдинг“ (НБМГ), еднолична собственост на Ирена Кръстева. Сделката е финансирана от КТБ.
През първите години Пеевски не се афишира като собственик, въпреки че контролира както редакционната политика, така и бизнеса. Едва по-късно, през 2014 г., депутатът от ДПС нарича вестниците „моите медии“, а година по-късно майка му му прехвърля 50% от собствеността в тях. Така реално той излиза „на светло“.
Стъпка по стъпка Пеевски в партньорство и с финансовия гръб на банкера Цветан Василев гради своята медийна империя, която постепенно се попълва с национални и регионални вестници, телевизии, онлайн сайтове, разпространителски агенции, печатница, пийпълметрична агенция, инфраструктура за дигитално телевизионно разпръскване и пр. Семейството изкупува фирмите за разпространение на печатните медии, като в момента контролира над 80% от разпространителския пазар. За период от 7-8 години групата инвестира (по консервативни оценки) над 500 млн. лв. в медии. Само в TV7 групата влага 300 млн. лв., вестниците поглъщат над 120 млн. лв., а с още 80 млн. лв. банката кредитира изграждането на печатница в София. С лихвите задължението надхвърля 100 млн. лв. Същата две години след фалита на банката Делян Пеевски придобива обратно през свое дружество на публична продан от съдия-изпълнител за 4.4 млн. лв. Ако се погледне по-широко и се сметнат и парите за придобиването на НУРТС (комплекс от антени за разпространение на радио-телевизионния сигнал с национално покритие), както и за покриване на лихвите по отпуснатите кредити, към днешна дата инвестициите в медиите най-вероятно биха достигнали около 800 млн. лв. (400 млн. евро).
Там, където няма пряка собственост, Пеевски придобива контрол под формата на натиск през разпространението, през отпускането на кредити от КТБ или като скрито участие и влияние върху редакционната политика. Това лесно може да се види през темите и опорните точки в уж независими медии, които в един глас следват зададения тон на „Монитор“ и „Телеграф“.

През периода 2007 - 2012 г. Делян Пеевски започва да изкупува и фирмите за разпространение на печатни медии. Той придобива както Национална агенция „Разпространение“, така и по-малки регионални разпространителски фирми. Бизнесът се консолидира основно в две дружества, получавали финансиране от КТБ - „Карне М“ и „ВИП пропъртийз“. По-късно следва още по-голяма консолидация под шапката на търговската компания на производителя на цигари „Булгартабак“ - „Табак маркет“ (и двете дружества под контрола на Делян Пеевски). „Табак маркет“ отправя искане [6] до Комисията за защита на конкуренцията за разрешение на сделка по придобиване на осем фирми за разпространение на печатни медии. Тази сделка е ключова, тъй като съсредоточава в едно дружество, от една страна, бизнеса с продажбата на цигари, а от друга, разпространението на печатните издания. В този момент Пеевски получава сериозна подкрепа от страна на държавата в лицето на КЗК. Комисията не открива свързаността на Делян Пеевски с купувача и продавачите, въпреки че такава може да бъде доказана, и разрешава сделката. С това бездействие реално КЗК разрешава тоталното монополизиране на пазара на печатни медии.
През следващите години следва разрастване на мрежата на „Табак маркет“ (известна под търговското си наименование Lafka) из страната отново с подкрепата на институциите, но този път на местно ниво. Схемата може да се онагледи със случая в Благоевград, но се прилага на десетки други места из страната. „Табак маркет“ подава до общината инвестиционно предложение да постави павилиони за цигари и вестници в града. Кметът по това време (от ГЕРБ) лично го внася за разглеждане в общинския съвет, който гласува „за“. Обектите се дават без търг или конкурс. Те са на топ места в центъра на града, в жилищните квартали и на спирките на градския транспорт и се намират на метри от вече съществуващи търговски обекти. Случаят предизвиква протеста на другите търговци, явявали се за обектите на конкурси, но от него не произлиза нищо. По подобен начин в десетки други населени местните общински съвети гласуват и одобряват Lafka да получи апетитни терени без конкуренция и на преференциални цени. В момента веригата има над 1000 обекта в 130 населени места.
Вмешателството на Пеевски на медийния пазар в България води до неговото разцепване през 2012 г., когато е създаден втори, алтернативен съюз на издателите – Български медиен съюз. Година по-рано някои от медиите напускат единствената дотогава браншова организация - Съюз на издателите в България. Към новия съюз се присъединяват медиите, които са под контрола на Пеевски, а първоначално самият той става председател на новата организация. Така на пазара ясно се открояват изданията, които са в орбитата на депутата от ДПС, и тези, които отстояват независимост. В годините след това срещу издатели и журналисти от Съюза на издателите в България следва системен натиск.
Смисълът на инвестициите на Пеевски в медиите е далеч от желанието да се печели от класическа издателска дейност. Медиите са необходимият инструмент, с който може да се подменят темите в обществения дневен ред, да се премахват противници или подкрепят индивидуални интереси, да се контролира информацията, която достига до обществото. Нещо повече - те често биват използвани за политически рекет.
Два примера  онагледяват  казаното по-горе
През 2009 г. се провеждат парламентарни избори в България. Проучванията сочат за победител тогавашния кмет на София и настоящ премиер във вече трети мандат Бойко Борисов. По онова време той е противник на групата около КТБ и на Делян Пеевски. В продължение на месеци контролираните от Пеевски медии провеждат черна кампания срещу ГЕРБ и лидера на партията Борисов, а стилистиката изпада до нива, в които той е оприличаван на тиква. Непосредствено след изборите и след своеобразна сделка с новия премиер Борисов медиите рязко сменят тона към него и започват да възхваляват всяко негово действие.
Друг пример е поведението на пеевските медии през пролетта на 2014 г., след като става ясно, че между двамата партньори – Цветан Василев и Делян Пеевски, има тежък конфликт. Депутатът впряга целия си медиен инструментариум в атака срещу банката и лично срещу бившия си партньор Василев, когото обвинява в източване, кражба и опит за убийство. Медиите му създават обществено напрежение и паника, които събарят банката в рамките на дни. Мрежите на влияние на КТБ в държавата в този момент се прехвърлят към депутата от ДПС Делян Пеевски.

Моделът КТБ

Медиите в орбитата на Делян Пеевски са важна съставна част от един модел, познат като модела #Кой или модела КТБ. Около КТБ се оформя мощна схема за търговия с влияние, която обслужва изцяло интересите на този, който е на власт в момента.
Благодарение на медийната сила, с която разполагат, както и чрез финансирането на редица небанкови инициативи (включително политически) [7] собственикът на банката Цветан Василев и неговият тогавашен партньор Делян Пеевски придобиват сериозно влияние едновременно и върху управля
ващата  партия, и върху опозицията и независимите лидери на обществено мнение. Държавата, вместо да се противопостави на този модел, го подкрепя, като концентрира депозитите на държавните предприятия в КТБ. Това се случва в разгара на световната финансова криза, когато всички останали банки и инвеститори са с ограничени ресурси. Този модел води до непрекъснато възпроизводство на политическата власт и контрол върху ключови икономически активи, Висшия съдебен съвет, прокуратурата, независими институции и регулатори. В резултат банковият надзор в централната банка и Комисията за финансов надзор си затварят очите пред порочните практики в КТБ, като кредитирането на свързани лица например. По-късно, през 2014 г., небанковото поведение на банката КТБ я довежда до фалит. Пряката цена на този фалит се оценява на над 5% от БВП на България.

Завладяната държава

След фалита на КТБ и последвалото падане на правителството на Пламен Орешарски опитите за тотално завладяване на държавата и вторично ограбване на активите на КТБ продължават. Пречка пред пълното подчинение на държавните институции е участието на Реформатoрския блок в правителството „Борисов 2“. В блока членуват партии и политически лидери, които отстояват независимост от интересите на задкулисната група около Делян Пеевски, който от своя страна е прехвърлил подкрепата на медийната си група върху управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов.
В следващите три години (2014 - 2017 г.) се провежда масирана координирана кампания между медиите, контролирани от Пеевски, прокуратурата и Бойко Борисов за раздробяване на демократичната общност и дискредитиране на нейните политически лидери. Като краен резултат от тази масирана многогодишна кампания в парламента няма нито един политически представител на демократичната десница и около 20% от населението в София и големите градове остават без политическо представителство в Народното събрание.
Победата на ГЕРБ и националистите на парламентарните избори през 2017 г. и сформирането на кабинета „Борисов 3“ с негласната подкрепа на ДПС отварят вратата към пълното „приватизиране“ на държавните институции. Затвърждава се своеобразният модел „Пеевски“, който обединява политическите и личните интереси на лидерите на няколко партии около кабинета „Борисов 3“, разполага вече с 2/3 от гласовете в парламента и има силно влияние върху единствената опозиционна партия в парламента - БСП.
Маскирани като борба срещу корупцията, се създават редица нови инструменти, които ограничават базови граждански права и правото на собственост.
Основните инструменти, приложени за пълно установяване на captured state в България, ca:

Увреждане на репутацията  чрез фиктивни  прокурорски обвинения

Преди президентските избори през 2016 г. и парламентарните избори през 2017 г. прокуратурата повдига десетки политически обвинения на прозападни и про-ЕС лидери, между които са бившият външен министър Даниел Митов, неговият заместник Христо Ангеличин, кандидатът за президент и бивш министър на икономиката Трайчо Трайков, бившият вицепремиер Симеон Дянков, бившият министър на отбраната Николай Ненчев, бившият министър на здравеопазването Петър Москов, народният представител Гроздан Караджов и много други. Последните трима са от Реформаторски блок - партията, която е създадена с цел да се противопостави на политическото статукво и корупция. Всички прокурорски акции са шумно огласявани в медиите на Делян Пеевски. 
Не по-малко вреден инструмент от повдигането на обвинения от страна на прокуратурата срещу неудобни на модела „Пеевски“ обществени лидери са неповдигнатите обвинения. Много често предварителните проверки и заплахата от обвинение са достатъчни, за да бъдат държани в зависимост ключови институции, депутати и десижън мейкъри в медиите. По този начин прокуратурата влияе върху оперативната дейност на редица независими от нея регулатори и институции, включително и върху законодателната дейност на парламента.

Гражданска конфискация

През 2012 г. е прието ново законодателство, с което се въвежда т.нар. гражданска конфискация - инструмент за отнемане на имущество, придобито по незаконен път, без влязла в сила присъда срещу проверяваното лице. 
Това е изключително мощен и краен механизъм, който върви по границата между обществения интерес и човешките права, за което свидетелства и дебатът по темата в други държави, където той е въведен. 
За да е защитен общественият интерес, от изключителна важност е правоохранителните и правоприлагащите органи в съответната държава да отговарят на международните стандарти за независимост, безпристрастност и професионализъм. От години Европейската комисия констатира [8], че българските съдебни органи изпитват трудности с отстояването на върховенството на закона. Така мощни механизми като гражданската конфискация се превръщат в инструмент за саморазправа с неудобните на властта до степен на тяхното пълно премахване от икономическия свят.
Нещо повече - българското законодателство влиза в конфликт с приетата през 2014 Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз [9]. В нея е записано, че държавите членки предприемат необходимите мерки, за да може да се извърши конфискацията, изцяло или частично, на средства на престъпление и на облаги или на имущество, чиято стойност съответства на тези средства на престъпление или облаги, при условие че има влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление, включително в резултат на неприсъствено производство. Единствената хипотеза на конфискация на имущество без присъда, която директивата допуска, е в случаите, когато до нея не се е стигнало поради отсъствието на подсъдимия.
В България процедурата на проверка на имущественото състояние започва единствено след повдигане на обвинение от прокуратурата, което не подлежи на съдебен контрол. Проверката на съответствие на доходи и имущество протича по непубликувана методика, която никога не е била обект на външен одит. Това позволява на отговорния орган - Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), да прави необосновани, политически мотивирани изводи, за които обаче по закон членовете й не носят никаква отговорност.
Производството е секретно (без участие на проверявания) до внасянето в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки. Налагането на обезпечения върху имуществото (запори и възбрани) на първа инстанция практически е без съдебен контрол, защото съдът разполага само с 24 часа да се запознае с материалите, които в повечето случаи са хиляди страници.
След като бъдат наложени обезпеченията, комисията има три месеца, за да внесе иск за отнемане на имуществото. Производствата често продължават с години на първа инстанция, през които наложените обезпечения остават.
Тези извънредни правомощия са дадени на комисията с мотив, че тя трябва да има силно оръжие, за да отнема активите, придобити от криминални престъпници. Въпреки това през последните четири години примерите се броят на пръсти. Първо, защото комисията е обвързана с дейността на прокуратурата и, второ, защото неясната методология й дава възможност да прилага двойни стандарти. 

 
Законодателни промени  за натиск над съда  и ограничаващи ключови права 

След идването на власт на третия кабинет на Борисов започва мащабна законодателна реформа, пакетирана като „борба с корупцията“. Тя включва промени в наказателния процес, антикорупционното законодателство и устройството на съдебната власт.
Създаването на единен антикорупционен орган, в който КОНПИ ще влезе, е използвано като повод за още по-сериозно разширяване на нейните правомощия. Така например за КОНПИ няма да важат нито резултатите от данъчните ревизии, нито съдебните решения, с които те са отменени, т.е. КОНПИ се поставя над съда. [10]
По-късно, през лятото на 2017 г., с мащабни промени в наказателния процес и приети без обществено обсъждане са ограничени правата на обвиняемите и засилени правомощията на прокуратурата. Така например е въведено „автоматично“ задържане под стража на лице, срещу което е повдигнато обвинение без неговото присъствие. С друга промяна е дадена възможността делото да се гледа в отсъствието на адвоката (дори и да е по уважителни причини), но никога в отсъствието на прокурора. Премахната е и процедурата, която даваше възможност при изтичането на определен период от време след повдигането на обвинение срещу някого той да поиска делото му да бъде внесено в съда. 
Част от тези промени са атакувани пред Конституционния съд от адвокатурата [11] и Върховния касационен съд [12]. 

С друга промяна, направена в закона за съдебната власт, отново без обществен дебат, е дадена възможността на прокуратурата да отстранява съдии за неопределен период от време, без върху това правомощие да има какъвто и да е било съдебен контрол. В закона е записано, че съдия, прокурор или следовател се отстраняват автоматично от длъжност, ако срещу тях бъде повдигнато обвинение за престъпление от общ характер. Прокуратурата има пълен монопол върху това срещу кого да повдигне обвинение и това нейно решение не подлежи на контрол от съда. След сериозните промените на Глава 26 на практика освен абсолютната давност няма други гаранции, които да ограничат времето, през което някой може да бъде обвиняем, т.е. прокуратурата може да отстранява съдии за години. Тази промяна е критикувана от Венецианската комисия към Съвета на Европа [13], което води до частичната й отмяна. Механизмът за отстраняване на съдии остава, но само ако са били обвинени за престъпления, свързани с професията им.
Друга мащабна промяна, която управляващите приемат през лятото на 2017 г., е свързана с прехвърлянето на дела срещу широка категория високопоставени държавни служители в Специализирания наказателен съд, който до този момент е компетентен да гледа дела за организирана престъпност и тероризъм. Тази промяна не е подкрепена със солидни аргументи, доколкото анализ на специализираните съдилища, изготвен от  Върховния касационен съд [14], е поставил под съмнение ефективността и качеството на специализирания съд. 
Законодателната промяна, довела до преместването на делата в специализирания съд, е съпроводена с други изменения, свързани с възнаграждението на съдиите (без еквивалент в другите съдилища и по волята на административния ръководител) и механизмите на тяхното назначаване (командироване от други съдилища без конкурс, отново само по волята на началника на съда), които в своята съвкупност превръщат специализирания съд в извънреден. Това кара ВКС да атакува промяната в Конституционния съд. 

Хегемония  на главния прокурор  над останалите власти

Общото между всички тези промени е, че съвпадат изцяло и единствено с визията на главния прокурор за реформа. В същото време нито една препоръка за въвеждането на механизми за контрол и отчетност на главния прокурор не е адресирана от законодателя. Проблемът с липсата на такива механизми е констатиран многократно:
> в Независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, изготвен от група прокурори от държави - членки на ЕС [15]
> нееднократно в докладите на ЕК, изготвени в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка, включително и в последния от ноември 2017 г. [16]
> от Венецианската комисия [17]
> от Европейския съд по правата на човека в решението по делото „Колеви срещу България“. [18]
Измененията от последната година в комбинация с нерешения системен проблем с държавното обвинение, свързан с недосегамостта на главния прокурор, дългия му мандат, липсата на отчетност и силно ограничения съдебен контрол над прокурорските актове по разследването, превръщат главния прокурор в изключително силна фигура, която има хегемония над останалите власти.

Премахването на контрола  върху подслушването

В резултат на решението по делото в Европейския съд по правата на човека „Асоциация за европейска интеграция и права на човека и Екимджиев срещу България“ [19] България е задължена да създаде независим орган, който да следи процеса по прилагане и използване на специални разузнавателни средства - т.нар. Бюро за контрол на СРС, което да може да проверява по жалби на граждани целия процес по заявяване, разрешение и прилагане на подслушване, следене и други способи, които нарушават правото на личен живот на гражданите. Бюрото е закрито през 2010 г. и възстановено през 2013 г. 
След повторното му създаване то започва активна работа, като открива стотици рушения в работата на службите за сигурност и съда, довели до нарушаване правата на гражданите. Сред незаконно подслушваните има политици, магистрати, а според председателя на бюрото Бойко Рашков  и журналисти. 
Разкритията на бюрото и позициите, които заема, създават напрежение между членовете му, от една страна, и службите за сигурност и прокуратурата, от друга. 
То ескалира до степен, че след намесата на прокуратурата през юли 2017 г. е отнет допускът до класифицирана информация на зам.председателя на бюрото Георги Гатев, което има за пряк ефект неговото фактическо отстраняване от длъжност. Висшият адвокатски съвет излезе с декларацията по този случай, като разкритикува действията на прокуратурата, определяйки ги като  „непропорционална намеса върху правомощията на този орган“.
Атаката продължава, като в началото на декември председателят на Комисията за контрол над специалните разузнавателни средства Бойко Рашков представя пред парламента изключително тревожни данни за масово незаконно подслушване на депутати, магистрати и журналисти от страна на прокуратурата и тайните служби. 
Този незаконен способ на събиране на чувствителна информация и координираното изтичане на тази информация към медиите, контролирани от Делян Пеевски, е съществена част от натиска над политическата опозиция и независимите медии. 

file:///D:/White_Paper_BG.pdf