Красен Станчев: Според документите България остава вързана за Русия поне още 10-15 години на много висока цена
"Самото членство в така наречената чакалня на еврозоната не предполага директни субсидии и директно спасяване на местни институции и банки". Това заяви пред "Фокус" икономистът Красен Станчев.
"По-скоро поставя изисквания за тяхната здравина, които така и така бяха известни, така и така бяха в общи линии в интерес на българските спестители в съответните институции, две банки имаше, които са по-критични. Второто нещо, което е важно да се знае, е, че има механизъм за стабилност на еврото, който тепърва трябва да се финансира. Оттам в момента са налични някъде около 7,7, малко повече, милиарда, но те са за членовете на еврозоната. И отделно се обмисля кредитна линия, по-скоро гаранционна, от около 500 милиарда, които са за необслужваните кредити. Необслужваните кредити в ЕС са големи, в над 4 страни, по старшинство, ако може така да се каже, това са Франция, Испания, Гърция и Италия на първо място. Ресурсът от около 500 милиарда би стигнал за тези страни. Не за другите. Така че дори и да има, което аз не вярвам да стане, българската банкова система е по-добра отколкото средното за ЕС, дори и да има нужда от спасяване на банки, това е много абстрактно като възможност. Ресурсът едва ли ще стигне до България, тъй като има страни с по-лоши ситуации", казва още икономистът.
"Има някои неща, които са свързани с така наречените сделки по прехвърляне на определени активи, или суапови сделки. Засега тази линия е ползвана от Дания, вероятно Централна банка донякъде по собствени съображения, въпреки доброто състояние на резервите на емисионно отделение, т.е. резервите на парите в обръщение, резервите са с 50% над онова, което е в обръщение, но вероятно искат да имат допълнителен буфер, ако нещо се случи. Това е по-скоро, възможно е да има и някакви други причини. Те не са известни и е правилно да не са известни. В общи линии има кампании за пълна прозрачност, като за някои неща като наличие на дълг, валутни резерви на емисионно отделение, нещата не трябва да бъдат много публични, защото тогава се променя цената на ресурса. Възможно е да има и счетоводни основания Централна банка да иска определен ресурс, примерно 2 милиарда евро за така наречените суапови операции", коментира Станчев.
"Възможно е да има определени политически дивиденти, затова защото се прави някаква крачка към нещо, което е част от договора за присъединяване на България към ЕС. Може да се каже: да, ето ние се движим с известни крачки напред към по-голяма интеграция. Възможно е да има, чух на един управителен съвет на голяма инвеститорска компания в България това мнение, че тогава, когато България се присъедини към Банковия съюз, съответно към еврозоната, то тогава България ще бъде по-малко зависима примерно от Русия. Аз смятам, че това не е съвсем валиден аргумент. Например България беше част от рубловата зона до 1989 г. и това не й пречеше да взима пари и от Запад на заем и да плаща на Изток. Ако това ще се повтаря по-нататък, има ли смисъл? В четвъртък стана ясно, че правителството настоява за удължаването на такива проекти, свързани с руски държавни компании, да речем „Росатом“, АЕЦ „Белене“. Това, което може да се прочете от документацията, е, че ако това се случи, то България ще остане вързана за Русия за доставките на енергийни ресурси поне още 10 години, а най-вероятно повече, може би 15 години на много висока цена. Ако не е само Русия, то тогава ще бъде Русия и Китай, което не е много разумно от гледна точка на геополитическите ползи и минуси. Другият аргумент е България да бъде част от така нареченият елитен клуб. Аз не знам, доколко това е елитен клуб. Това засяга няколко души в България, които ще бъдат представители на страната в еврозоната. Вероятно банки и други такива, те ще имат известно изгода заради елиминиран след време на валутния риск, но не сега. Ако има някаква полза, е възможно тя да бъде надеждата, че ще има по-ниски лихви по рефинансиране на правителството, когато България е участник в чакалнята", каза още Красен Станчев.
