Бях склонен на приема московските лъжи, според които Русия не се готви за война срещу Украйна и няма да я напада. Искаше ми се логиката да победи, а тя говори, че Русия не може да се наложи на целия свят със сила. Искаше ми се Западът да греши с предупрежденията си, за неминуема руска военна инвазия. Уви…
Какъв е първият най-важен, според мен, международен ефект от вероломството на Путин да започне пълномащабна война срещу европейска Украйна? Отговорът е: край на колебанията.
Светът видя в цялата му озъбеност същността на руския режим. При това и в персонален план, що се отнася до излъчващото безкрайна злоба изражение на руския самодържец Путин. С господарски тон той “нареди” на украинските военни да се предадат ( защо ли да го правят, ако Русия не се кани да окупира страната, както продължава да твърди в същото време руската пропаганда)
Последва светкавична реакция от Хелзинки. Санна Марин, премиер на Финландия, декларира, че нейното правителство е готово незабавно да подаде молба за членство в НАТО. Финладния повлече крак.
Кой ще е следващият желаещ да се подслони в най-големия отбранителен съюз на света? Най-вероятно ще е Швеция, другата неутрална и просперираща скандинавска държава. Ще паднат и много от западните задръжки и възражения относно членството в алианса на пряко пострадалите териториално от руската агресивност Грузия, Молдова и самата Украйна. Само Финландия да остане единствената, която да постъпи в НАТО в резултат на руската агресия срещу Украйна, това ще е провал на най-важната претенция на Путин, според когото разширяването на алианса е главната кремълска “червена линия”.
Предстои тепърва верижната реакция от негативи като реакция на “колебащите” се досега в оценката си за действията но новия “вермахт” в опит да повтори германския блицкриг в Европа. Типично за този тип война е, че луфтване започна под командването на своя фюрер нападението с удар от въздуха и по летищата и противовъздушната отбрана на новата Полша, каквато по аналогия днес е Украйна пред лицето на въоръжения руски националшовинизъм.
Няма друга логика за подобни бомбардировки, освен подготовката на други бомбардировки и въздушно разузнаване с цел подготовка за следващия етап на нахлуването по суша в една държава, лишена от възможността да отбранява небето си. Ясно е, че Украйна не се канеше със своите ограничени спрямо руските военновъздушни сили да атакува територията на съседите. Очевидно е, че бомбардирането на украинските наземни цели от системата за противовъздушната отбрана не е някак “ограничена” наказателно операция, с която Москва да се самоограничи.
Дори и в България най-сетне се дочу промяна в тона на официалната власт. Главнокомандващият Радев пак се ограничи с осъждане на руската инвазия, окачествявайки я с думата “груба”, но отново избегна самото споменаване на Русия. Подобно беше и първото изявление на премиера Кирил Петков, но само часове по-късно той най-после произнесе словосъчетанието “руска агресия”.
И нещо интересно като важен детайл: българските телевизии, подобно на премиера Кирил Петков, започнаха на декларативно ниво деня с определения от познатия неутрален речник, удобен на Москва. “Война в Украйна”, беше тяхното обобщение в ранни зори. Не се стърпях и написах на един от колегите с решаващ глас какво да пише на екрана, че не става дума за война в Украйна, каквато има там от 8 година, а за война на Русия срещу Украйна.
Постепенно надписите на фона на кадрите и коментарите еволюираха до “Удар срещу Украйна”, “Война на Русия срещу Украйна” и дори думата “ Агресия” се появи най-после на екраните на най-гледаните телевизии у нас. Прилича на начало на възникващата реална надеждата да бъде сложен край на победния ход на руската пропагандната война за разболяване на българите с путинофилия.
Сега е моментът България до поиска преразглеждане на договора за “дружба и сътрудничество” с Русия в частта, лицемерно формулирана в чл. 14 като ангажимент за взаимна защита на паметници ( каквито България изобщо няма на руска земя). Време е да се разпоредим сами със световното монументално наследство и то отиде в музеите. Незабавно!
Време е също да настояваме да бъдат върнати заграбените от Червената армия българи архиви.
И да, макар да не е време за разделение, а за обединение, но то трябва да се случи след изясняване на въпроса кой превърна България в превзета от руската хибридна пропаганда държава. Да не допускаме, също така, колебливата досега позиция на днешните власти да не бъдат употребявани за користни цели от бившите ни управници с цел да се представят като истинския вектор на евроатлантизма в България. Руският реваншизъм срещу победилия в студента война Запад, не бива да бъде последван от вътрешнобългарски реваншизъм на виновниците да се превърнем в държава, похитена от руските интереси, които днес окончателно свалиха маската на миролюбието.
https://ivo.bg/2022/02/24/%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%b9-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d...
