Кремлинофилите у нас нямат русофилски чувства към руските противници на Кремъл
Русофилщината у нас, ако не е платена, е подплатена с едната чисто гола и срамотна за мислещия човек емоция. Тя е вид еротично видение на самозадоволяващ се воайор, който не би отишъл да полегне заедно с руските граждани в ложето на тяхната мракобесна държава, но я люби перверзно от дистанцията на европейското относително благоденствие.
Има нашенци, които изповядват любов необяснима към държавата, в която и посмъртно не биха се преселили да живеят, нито биха окуражили децата си да гнездят. Защото от самата Русия отлетяха при първа възможност милиони бегълци към “топлите” страни – вкючетелна и към България.
Обратно никой не “лети” – не само заради вероятността от летален изход, ако се окажеш опонент на властта, а “просто” заради очевидната за всеки външен наблюдател вътрешна негостоприемност към пришълци от държави с по-висок стандарт на живот, свикнали на повечко свобода, която е естественото състояние на духа и материята в света на демокрациите извън “руския свят”.
Емоцията на русолюбието у нас е свързана с историята, каквато влюбените са назубрили без оглед на фактите. Тя е рожба на невежеството им (да цитирам ли пак Симеон Радев за невежеството като отличителна черта на българския русофил?).
Вярващият и влюбеният не могат да бъде разколебани в сляпата им вяра, надежда и любов. Рационалните аргументи не им помагат да оздравеят. Освен ако, примерно, не са български комунисти, оцелели по чудо в съветските концлагери.
Само че…
Симпатиите и любовта на русофилите у нас са кан(иб)ализирани. Те любят всичко руско, но не и руснаците, които недолюбват собствената си автокрация. Тях могат да ги затварят неправомерно спямо самите руски закони, да ги бия безмилостно с полицейски палки на демонстрации, да ги убиват заради журналистическа и опозиционна дейност или да ги тровят с новичок. Но сърцето на българския русофил няма да трепне за страданията на такива руснаци. Те не му се виждат руснаци изобщо, за да ги обича.
С други думи твърдението на местните русофили, че обичат Русия от сърце е от(к)ровена лъжа. Те обичат властта й. Която и да е тя. Иначе нашите левеещи като правило русофили щяха ли да се кланят на автокрацията в Москва, която праща по митингите своите мутри в униформи да малтретират левите противници на Кремъл?
Най-новото доказателство за този факт на избирателното русолюбие е мълчанието на българските русофили за страданието на руснака Навални. Него, оказва се, го обичат в Германия, която не е нито славянска, нито православна, нито освобождавана от руски братушки, но е състрадателна спрямо един баща и борец за граждански права от руски произход. Даже е виновна за най-злощастната война в руската история, завършила с най-голямото поробване на народи от страна на победителката й.
Да припомня на невежите, че става дума за Алексей Навални, отровен с новичок на територията на Русия, а не в Германия, както намекват безпомощно в нелеп опит да отклонят от себе си прожекторите на световното презрение старичоците от Кремъл.
НА СНИМКАТА (от Инстарграм): Оздравелият по чудо (за ужас на Кремъл) Алексей Навални със сина си – руснаци, които нашите кремлинофили отказват да обичат
Става дума за един борбен руснак, баща на две деца, който заслужи вниманието на света като жертва на един русофобски режим.
Именно русофобски – защото има фобия, т.е. страх най-вече от своите руски поданици.
Те един ден ще му потърсят сметка. И тогава ще бъде интересно да наблюдаваме как ще се гърчат тук рожбите на несподелената им любов с руската мечка – особено онези “торбести мечета” у нас, чиято торбичка им служи да се запасяват за идващата зима с рубли.
