К’во очаквам от един деградирал народ?!

Лъчезар Воденичаров

Всъщност и аз не знам, к’во толкоз искам от страна, в която една част от хората, вкл. две партии в парламента и президентът й, не осъждат агресията на Русия в Украйна…?!

К’во искам от сънародници, които анатемосват бягащи от война жени и деца, ‘щото щели да им изядат помощите от бюджета, да им развалят комфорта в родната кочина… и най-вече, да им пречат да си обичат „братушките“, от които нищо добро не са видели…

К’во диря у хора, които навсякъде декларират омразата си към развитите европейски страни и още повече към САЩ, само защото са несъвместими с трагичната им любов към „страна огромная“ – тази изостанала империя на злото… А в същото време умират да ползват достиженията на запада и всячески се стремят да отидат, да живеят, да работят и да учат там…

К’во очаквам от един деградирал в мисленето народ, на който непрекъснато му напомнят – колко е умен и даровит, колко е велик, колко е древен и каква титанична история има… а той не се сеща, че няма история, ‘щото мнимият му „закрилник“ и „приятел“ от североизток, на два пъти я е откраднал (чрез архивите) и няма никакво намерение да му я връща… въпреки, че видите ли пък, много го „обича“…?!

За сметка на това, за едни никакви 45 години му съчини изцяло нова история – измислена, неистинска, с фалшиви кумири… но пък много удобна за промиване на мозъци…

К’во да искам… нищо не искам вече…?!