Лозето на публичното управление не иска молитви и сълзи, а лидери, управници с визия и дързост да променят и правят света по-добър за хората, а не да обслужват олигарси и политици

Ilian Vassilev

Като гледат тази трагедия, едни хора ще плачат от безсилие, други ще плачат от лицемерие. Минах по този път на болката и за това мога да говоря от първо лице. Господин Премиер, това е България след осем години Ваше управление. Няма друга партия, друга власт, която да се била по-дълго от Вас "на върха". Следователно няма друг, който да е допринесъл за случилата се беда на тази жена, в по-голяма степен. Най-лошото е, че реакцията Ви свидетества, че не разбирате къде е проблема,което ни обрича на повторение от хиляди подобни случаи.
Претръпването на държавата не от вчера, не от миналия месец, не е то миналата година. Държавните чиновници, които Вие громите словесно, вземат пример за своите действия от шефовете си, от обществения климат и моралните репери на обществото, от мълчанието, с което ги карат да гледат безобразията на началниците, което реактивно ражда и тяхното безобразие. Ако ги питате - с голяма доза вероятно ще се защитят, че няма пари или са задължени да съблюдават някаква идиотска процедура.
Каква реформа направихте - в публичната администрация ли, за да усилите контрола и улесните процедурите в обществените услуги, за да гарантирате щадяща и бърза реакцията на тези "чиновници" към подобни майки и деца? Какъв личен пример дадохте - като няма наказан, няма уволнен, няма осъден за безчовечност или бездушие? 
Колко хора ще приемат "плача" Ви като искрен, а не като поредния пиар, с цел да отиграете медийно репутационна щета, която този вик на отчаяната майка ще роди?
Сега се обърнете към началото на политическия Ви път и се дайте сметка докъде стигнахте? 
Лозето на публичното управление не иска молитви и сълзи, а лидери, управници с визия и дързост да променят и правят света по-добър за хората, а не да обслужват олигарси и политици. 
Тази майка имаше шанс да направи своята болка обществено достояние. Колко хора си тръгват от страната тихо и без ропот, пак поради същите причини?
Ще се сетите ли някога, че носите лична отговорност за неслучилата се справедливост и човещина?

Като гледат тази трагедия, едни хора ще плачат от безсилие, други ще плачат от лицемерие. Минах по този път на болката и за това мога да говоря от първо лице. Господин Премиер, това е България след осем години Ваше управление. Няма друга партия, друга власт, която да се била по-дълго от Вас "на върха". Следователно няма друг, който да е допринесъл за случилата се беда на тази жена, в по-голяма степен. Най-лошото е, че реакцията Ви свидетества, че не разбирате къде е проблема,което ни обрича на повторение от хиляди подобни случаи.
Претръпването на държавата не от вчера, не от миналия месец, не е то миналата година. Държавните чиновници, които Вие громите словесно, вземат пример за своите действия от шефовете си, от обществения климат и моралните репери на обществото, от мълчанието, с което ги карат да гледат безобразията на началниците, което реактивно ражда и тяхното безобразие. Ако ги питате - с голяма доза вероятно ще се защитят, че няма пари или са задължени да съблюдават някаква идиотска процедура.
Каква реформа направихте - в публичната администрация ли, за да усилите контрола и улесните процедурите в обществените услуги, за да гарантирате щадяща и бърза реакцията на тези "чиновници" към подобни майки и деца? Какъв личен пример дадохте - като няма наказан, няма уволнен, няма осъден за безчовечност или бездушие? 
Колко хора ще приемат "плача" Ви като искрен, а не като поредния пиар, с цел да отиграете медийно репутационна щета, която този вик на отчаяната майка ще роди?
Сега се обърнете към началото на политическия Ви път и се дайте сметка докъде стигнахте? 
Лозето на публичното управление не иска молитви и сълзи, а лидери, управници с визия и дързост да променят и правят света по-добър за хората, а не да обслужват олигарси и политици. 
Тази майка имаше шанс да направи своята болка обществено достояние. Колко хора си тръгват от страната тихо и без ропот, пак поради същите причини?
Ще се сетите ли някога, че носите лична отговорност за неслучилата се справедливост и човещина?

Като гледат тази трагедия, едни хора ще плачат от безсилие, други ще плачат от лицемерие. Минах по този път на болката и за това мога да говоря от първо лице. Господин Премиер, това е България след осем години Ваше управление. Няма друга партия, друга власт, която да се била по-дълго от Вас "на върха". Следователно няма друг, който да е допринесъл за случилата се беда на тази жена, в по-голяма степен. Най-лошото е, че реакцията Ви свидетества, че не разбирате къде е проблема,което ни обрича на повторение от хиляди подобни случаи.
Претръпването на държавата не от вчера, не от миналия месец, не е то миналата година. Държавните чиновници, които Вие громите словесно, вземат пример за своите действия от шефовете си, от обществения климат и моралните репери на обществото, от мълчанието, с което ги карат да гледат безобразията на началниците, което реактивно ражда и тяхното безобразие. Ако ги питате - с голяма доза вероятно ще се защитят, че няма пари или са задължени да съблюдават някаква идиотска процедура.
Каква реформа направихте - в публичната администрация ли, за да усилите контрола и улесните процедурите в обществените услуги, за да гарантирате щадяща и бърза реакцията на тези "чиновници" към подобни майки и деца? Какъв личен пример дадохте - като няма наказан, няма уволнен, няма осъден за безчовечност или бездушие? 
Колко хора ще приемат "плача" Ви като искрен, а не като поредния пиар, с цел да отиграете медийно репутационна щета, която този вик на отчаяната майка ще роди?
Сега се обърнете към началото на политическия Ви път и се дайте сметка докъде стигнахте? 
Лозето на публичното управление не иска молитви и сълзи, а лидери, управници с визия и дързост да променят и правят света по-добър за хората, а не да обслужват олигарси и политици. 
Тази майка имаше шанс да направи своята болка обществено достояние. Колко хора си тръгват от страната тихо и без ропот, пак поради същите причини?
Ще се сетите ли някога, че носите лична отговорност за неслучилата се справедливост и човещина?

Фейсбук