Макрон и Шолц трябва да прочетат мемоарите на Маргарет Тачър

от Евгений Дайнов | EURACTIV.com

Изумително е как въпреки войната западните лидери продължават изобщо да не разбират с кого си имат работа, когато се опитват да говорят с Кремъл. Това неразбиране датира още от времето на Сталин и е донесло милиони човешки жертви, пише специално за EURACTIV Евгений Дайнов – професор, писател и политически коментатор.

Видяхме, тия дни, как германският канцлер Шолц отвори темата за преговори с Путин. Застрахова се от възможни критики, като обясни, че подобни преговори могат да стартират едва тогава, когато Путин изведе всичките си войски от Украйна. Разтревожен да не изостане, френският президент Макрон побърза да се включи със своя оферта: Западът да сме били преговаряли с Путин да спре войната, като за целта трябвало да му предложим „гаранции“ за сигурността на Русия.

Онези, които разбират манталитета на кремълските обитатели пуснаха покрай ушите си офертата на Шолц и истински се втрещиха от лекомислието на Макрон. Не беше толкова отдавна, когато Макрон се хвалеше, че си говори с Путин всеки ден. После настояваше всички да сме се погрижили да помогнем на Путин да „си спаси лицето“. А сега – да сме му били дали гаранции. Гаранции за кое? Молдова да не го нападне?

Така реагираха онези, които знаят, с кого си имат работа. По-интересна е реакцията на путинските пропагандисти в Москва.

Тази реакция беше порой от презрителни подигравки. Общото послание бе очакваното: „Винаги сме знаели, че тия западни слабаци ще допълзят да ни се молят. Ето, молят ни да преговаряме. Но ние – няма“. По повод Шолц: „Кой е този, че да ни казва да си изтегляме войската от собствените ни територии?“. По повод Макрон: „Кой е този да ни говори за някакви гаранции? Единствените гаранции, които бихме приели са наши танкове в центъра на Киев“. И всичко това придружено с онова презрително присмехулство, което помним още от времето на съветските апаратчици.

И Шолц, и Макрон унизиха не само себе си, но и държавите си, че и нас, редовите европейци. Защо го правят? Защо с такава лекота влизат в капаните на кремълската пропаганда? Някои, научихме в последните години, го правят заради рубли. Имаме си бивш германски канцлер, бивш френски премиер и една рота бивши европейски министри, които в момента са на директорски постове в руски държавни организации.

Не всички обаче са купени. Някои са просто глупави: отказват да видят, какво всъщност имат пред себе си и го заместват с някаква илюзия, която сами си прожектират. За тази илюзия великата Маргарет Тачър предупреждава неколкократно в мемоарите си. Не си мислете, съветваше тя западните политици, че диктаторите са нещо като нас. Не са. Изобщо не ги интересува онова, което интересува нас, като например сигурността и благоденствието на народите им. Единственото, което ги интересува, е те самите да останат на власт.

Най-вероятно съветниците на Шолц и Макрон ще ни кажат, че не искат акъл от тази дърта екстремистка и зла вещица. Удобно са забравили, разбира се, че именно тя, в съюз с един друг екстремист и луд каубой на име Роналд Рейгън, както и с един религиозен фанатик на име папа Йоан-Павел Втори – именно тя сложи край на комунистическата система в Европа, както и на самия СССР.

Прозрения, подобни на триумвирата Тачър-Рейгън-Йоан-Павел се случват веднъж на поколение, в най-добрия случай. В останалото време западните политици, както и техните служби, правят фаталната грешка да приемат, че диктаторите следват някакви каузи, надхвърлящи техния собствен апетит за власт. Интересно, в този смисъл, е как Западът проспа нахлуването на съветските танкове в Прага през 1968 година.

Историята е крайно поучителна. В края на 1967 година Генералният секретар на комунистическата партия на Чехословакия, Александър Дубчек, обявява курс към реформи, чийто бъдещ резултат описва като „социализъм с човешко лице“. Прекратява преследването на несъгласните, разхлабва цензурата, обявява обръщане на икономиката към нуждите на обикновените хора. Не след дълго Дубчек става супер-звезда и в западния свят, конкурирайки недосегаемите дотогава Бийтълс. Попада на корицата на списание „Тайм“. Стотици западни журналисти, коментатори, анализатори и дори тайните служби стигат до следния извод: този е най-успешното досега рекламно лице на комунизма; ако управлява още две-три години, половината свят ще иска да „направи като в Чехословакия“.

По-трезви глави предупреждават, че руснаците ще отговорят на целия този порив, както вече са правили през 1956 година, когато подобна ситуация се формира в Унгария. А именно: ще отговорят с танкове. „Колко сте глупави и злонамерени“, е отговорът на стотиците журналисти, коментатори, анализатори и тайни служби. „Руснаците да не са луди да ликвидират рекламното лице (poster boy) на комунизма? Та нали искат разпространение на комунизма по целия свят?“.

Обаче руснаците не искат това – не и по начин, който би заплашил монопола на властта на Кремъл както върху СССР, така и върху останалия комунистически свят. Онова, което руснаците искат, е да запазят тази си власт за себе си. Друго не ги интересува. И през август 1968 правят онова, което всички здравомислещи хора знаят, че ще направят – вкарват танковете си в Прага.

Ето я обичайната грешка на Запада: да мисли, че обитателите на Кремъл се интересуват от някакви каузи, които не съвпадат с желанието им да останат вечно на власт. Тогава, шокът от съветското нахлуване в Прага стартира процеси на разпад в „световното комунистическо движение“, както и период на отрезвяване на западните политици и медии. Западът започва система от действия, чиято цел е да отслаби СССР и световния комунизъм. Тачър, Рейгън и „полският папа“ са завършекът на този процес, в края на който „Империята на злото“ се разпада.

А после всички научени уроци се забравят. Появата на Путин е посрещната с възторг от западните лидери. Възторгът се охлажда до степен „разбиране“, след като Путин унищожава Чечня, влиза във война с Грузия и унищожава поредица от сирийски градове. Но Путин си остава „нашият партньор Влад“ и така – до 24 февруари 2022 година.

Днес отново виждаме отрезвяване. Разпадат се световните мрежи за влияние на Кремъл, западните лидери застават на страната на Украйна. И тъкмо си казва човек, „най-сетне поумняват“, и изскача отнякъде Макрон. И започва да ръси предложения, които потвърждават руската убеденост. че в крайна сметка „еврогейовете“ ще допълзят в Кремъл и, по думите на Медведев от 25 февруари, „ще ни дадат всичко, което някога сме искали от тях“.

Време е западните лидери най-сетне да разберат, с кого си имат работа.

Cent ans – ça suffit…

https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...