Малтепе и българската история
Николай Флоров
Едно е да се фукаш с могили, друго е какво пише в историята и трето – какво знаят историците.
Още откак червената принцеса Людмила Живкова се зае да става траколожка и да се пъчи пред света със златните тракийски съкровища въпросите около древните траки си остават все такива –въпроси без много смисъл. Древните траки и до сега не са част от българската история, защото над нея е сложен капака на русификацията.
Траките не подхождат за руските имперски интереси, които предпочитат българите да минават за славяни и нищо друго. И въпреки че най-модерните ДНА-изследвания на нацията показват тракийския компонент като основен в нейния етнически образ, в официалната история ще видите само няколко мизерни страници за траките.
Поддържането на фалшива история, наложена от сталинизма на Съветския съюз, продължава. Могилите и безбройните музейни експонати, размахвани по света като уникално български, и досега предизвикват скептични усмивчици понеже не са част от никакъв български контекст.
Тракия, чиято история е по-дълга от тази на всичките български царства взети заедно, и досега е нещо от сорта на екзотична тема за дъвчене и толкоз.
Не по-малко смешен е факта да гледаш един полуграмотен премиер как изнемогва да скалъпи някакви разбираеми фрази по история, застанал до могилата Малтепе, която пък е от времето на римското присъствие. Да, същото, което четете горе, читателю, се отнася и за многовековното римско присъствие – тогава, когато земите на Балканите и специално българските, са били латинизирани и урбанизирани като част от римската цивилизация.
Рим си остава «терра инкогнита» за съвременния българин. Той не знае нищо за тази част от историята, тъй като още никой не е разбил предразсъдъчните причини – идеологически и политически, които са оставили този огромен период като празни бели страници.
Историята на България и досега ни втълпява, че започва от 681 година, макар че прабългарите и славяните са само малка част от многото други вълни на варвари, изпепелили Балканите надлъж и нашир. Българите и славяните са само едни от тях.
Да се поддържа това нарочно еднообразие изглежда има за цел да представи българската нация като расово чиста. От тук логично идва комплексния страх, че расовата смес е непълноценна. Така стигаме до теорията за расово величие на нацизма и комунизма.
Подбитото самочувствие на българите от комунистическото промиване на мозъци и досега показва една психически осакатена нация, страхуваща се от историческата истина. Официалната история и досега пробутва на българите уверенията за византийско робство и за турско робство, докато истинското и доказано робство в България е това, наложено от Съветска Русия.
Един особено важен факт – с изключение на периода след Освобождението, българската история е извлечена почти изключително от чужди източници – гръцки, римски, византийски и турски, а немалка част и на западно-европейски (предимно германски). На българските историци остава да я сглобят както си искат.
Ако е верно, че историята принадлежи на този, който я пише, то тогава от него би трябвало да се търси отговорност.
