Манталитет застинал в следосвобожденска полуселска дрямка

Николай Флоров

Не, не става дума само за тодор-живковата шеснайста република, нито за хилядите руски паметници, строени с повод и без повод навсякъде в България. Не става дума дори и за енергийната зависимост на страната, за ограбеното злато, за завлечения уран и за колониалната икономика, поднасяща за десетки години плодовете на българската земя на изтъпелия от глад руснак…

Става дума доколко българите живеят с промити мозъци към Русия, доколко те се сравняват с нея – по повод и без повод – и доколко са способни да гледат на България като на независима страна и на себе си като на свободни индивиди.

Самият факт, че те постоянно търсят сравнение с някой друг, например чехи, поляци или други, показва национален комплекс за зависимост и несигурност в националните стойности. Неговата идентичност постоянно се клати и търси подкрепа.

Национализмът му е комично примитивен, манталитетът му е застинал в следосвобожденска полуселска дрямка на кръстопът между селото и града. Той търси бърз изход от руската си зависимост в бягство в чужбина и не иска да се пребори с националните си предразсъдъци на колониален субект.

Песимизмът е национална черта, а негативизмът е неговата най-разпознаваема проява. Пословичната българска недоверчивост и несговорчивост го прави политически зависим, страхлив от независими решения и винаги готов да подложи себе си под чужда зависимост.

С други думи, руснаците са направили от българите една страхлива нация, готова да бере ягодите на Европа, но не и да се пребори със своята зависимост от Русия.

В прав текст: българите ще станат европейци когато британците дойдат да берат ягоди в България. През това време ще имат възможност да мислят колко дълго да стоят на колене пред Русия.  

kafeneto.wordpress.com