Методиевич – “сам като куче” и на международната сцена

НА СНИМКАТА: В нощта на истината на 5 април тази година: Методиевич сам като куче без клакьори, мисирки и постоянната си свита пред дома си в Банкя.

 

 

След неуспешния опит на ЕС да последва примера на Байдън и да предложи среща на Путин, водещата икономика на континента Германия намеква чрез свои ключови политици, че все пак не е безразлична към американските предупреждения за изпадане в зависимост от руския газ чрез “Северен поток 2”. Това се подразбира от нов нюанс в позицията заместник-председателя на Християндемократическия съюз Армин Лашет. Соченият за наследник на канцлера Меркел в партията и в качеството на евентуален бъдещ канцлер Лашет беше цитиран от Ройтерс да допуска спиране на руския газопровод в случай, че Русия оказва натиск върху Украйна.

Освен, че не може да пренебрегне напълно американското лидерство в съпротивата срещу употребата на руските суровини като политическо оръжие, Лашет очевидно подготвя почвата за плавен преход от категоричната подкрепа на Меркел за “Северен поток” към сближаване с позицията на “Зелените”, които отхвърлят “Северен поток” именно като руски инструмент за политическо влияние. “Зелените” са се устремили към изборна победа и Лашет се опитва да им отнеме инициативата по темата и упреците, че ХДС е прекалено много загрижен за интересите на големия бизнес в страната и не обръща внимание на другите аспекти от завършването на газопровода.

Самият факт, че “Северен поток” се превръща в централна предизборна тема в Германия не е в полза на Кремъл, който досега се радваше на единодушие с Берлин в описанието на проекта като чисто икономически проект. Но явно идват нови времена и “заслугата” е не толкова в промяната на политическия климат в германската столица, колкото в таланта на Путин да си създава врагове дори и там, където е бил приеман благосклонно преди. 

Като самодържец в държавата, с която може да се разпорежда еднолично, Путин винаги е демонстрирал превъзходството си в отношенията си със Запада и по-специално с Европа в едно отношение: не му трябват тромави преговори за постигане на собствена позиция с никого, а решава сам и се опитва да се наложи срещу разединените си събеседници от европейските столици. Позволяваше си да им се подиграва на международни форуми, че ще им се наложи ( едва ли не лично с брадви в ръка) да секат горите си, за да се отопляват, ако отхвърлят руските енергийни доставки.

От неговата реч на 3 февруари 2007 година в Мюнхен, с която постави началото на завърналата се конфронтация със Запада, изминаха обаче години, през които най-големият икономически фактор в света ЕС започна трескава подготовка за разнообразяване на енергийните източници.

Москва отвърна с примамката “Северен поток 2” за вечно гладната за ресурси огромна германска икономика, но преуспя най-вече на това поприще на юг с “Турски поток”, увеличавайки чрез него зависимостта на южния регион на континента.

Докато “Северен поток 2” буксува на дъното на балтийско море и пускането се бави вече с години, “Турски поток” беше завършен в рекордни срокове за няма и две години. Благодарение на сервилното управление на Методиевич.

Боя се, че ще разлая одобрително кучетата в лагера на своите опоненти като призная, че това предателство на Методиевич не можеше да остане безнаказано. С други думи отвън дадоха знаци, че предателят трябва да си ходи. Никакви потупвания по гърбината му от страна на бенефициентите на гласовете от партията му в урната на ЕНП не му помогнаха. Европейският партиен шеф Манфред Вебер продължава да му праща мили сигнали, но самотата сред европейските лидери в това отношение само откроява самооценката на самия Методиевич, че е “сам като куче”. Каза го по друг повод в личен и битов план, но на практика описа бъдещето си, т.е. онова, което му се случва вече.

https://ivo.bg/2021/06/27/%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%b5%d0%...