Младите, те Го свалиха, те ни освободиха поне за малко от простащината и цинизма, от корупцията и арогантността.
Николай Слатински
Струва ми се – абсолютно лично мнение!! – адски несправедливо към младите и безкрайно обидно спрямо енергията им, да се спекулира – а, бе задкулисието оттегли ББ, ама сега какво ще дойде!?
Две поколения за последните 30 години се превърнаха в своето отрицание:
-едното стана сбор от пуснали бирени шкембенца вечни мрънкалници „Каква я мислЕхме, каква стана!“;
-а другото се превърна в маса апатични, анемични, аномични, аномални нищо-не-правници и конспиролози, имащи вечно обяснение за всичко случващо се и неслучващо се...
А младите са си млади, луди глави
(аз, който всеки ден се явявам на изпит с лекциите си пред тях прекрасно знам какви прекрасни млади хора имаме!)
те не послушаха първото поколение, че няма начин да успеят;
нито се вслушаха във второто поколение, че да би мирно седяло не би чудо видяло
и просто го направиха!
Затова е толкова несправедливо да мислим, че записи, снимки – те са Го свалили.
Не, с дерибейството и простащината, с циничния език и тоталната липса на идеи, с безкнижността и моноезичността си, с алчността и крадливостта си властта запуши развитието на България и заживя във и изживя времето си на пълно Безвремие.
А младите махнаха с енергията си тапата от гърлото на България, за да бликнат искрите на надеждата!
Не, не правя никакви сравнения и аналогии като история, но и лудите глави на тези светли и велики пасионарии, най-ярък сред които е Георги Бенковски от най-българската книга „Записки по българските въстания“ - те свършиха великата работа!
За да се свърши великата работа са нужни млади и луди глави, жизненост и пасионарност, страст, енергия, хъс, мъзга, потентност, ако щете!
Иска се да го направиш дори и да не знаеш какво ще излезе после от това.
Иска се да ти стиска и да не ти пука за да хвърлиш камък в блатото, да предизвикаш Съдбата, да откажеш да живееш в безвремие и безпътица, да поемеш риска.
Ние, двете поколения, за които говорих в началото, забравихме, че човекът е Рискуващо същество!
Решихме да играем на сигурно или въобще да не играем.
А младите най-добре разбраха, че Рискът е новото име на Сигурността (така се казва последната ми книга) и рискуваха. Напук на всички и напук на всичко.
Младите – млади по години или млади по душа.
Те го направиха.
Те, те Го свалиха, те ни освободиха поне за малко от простащината и цинизма, от корупцията и арогантността.
Сега от нас зависи това „за малко“ да е „за много“, ако може и „завинаги“.
От нас зависи да не ни откраднат отново Свободата и да не похитят отново Държавата.
А младите – тях не ги мислете! Те ще се оправят – у нас или по света.
И където и да са – по света или у нас, ако ние се предадем и ги предадем, те пак ще дойдат тук и изправи ли се България отново пред кръстопътище, те ще започнат с кръстовищата. Докато и следващият властелин на безвремието не падне – осмян и презрян, жалък и малък...
Фейсбук
