Мнозинството си мълчи, простаците ликуват, кадърните са глас в пустиня

Emil Sokolov

Политическата криза е всъщност криза на образованието.

Няма как функционално неграмотен електорат да избере функционално грамотни политци. Няма как и функционално неграмотни политици да осъществят образователна реформа, която да се справи с неграмотността, било тя класическа или функционална.

Това го показаха още резултатите от PISA, външните оценявания след 7-ми и 10-ти клас и матурите след 12-ти клас, но реакция нямаше.

Българското образование не учи на критично мислене и умения, а учи учениците да възпроизвеждат ненужни факти без никаква интерпретация. Това, разбира се, в един момент доведе до това порасналите ученици да избират и възпроизвеждат ненужни и безсмислени фигури в политиката.

Триумфът на Трифонов, Костадинов и подобни е поредното доказателство, че образователната ни система не е пригодена за предизвикателствата не само на 21-ви век, ами и е направо несъвместима с демокрацията. Демокрацията изисква лична отговорност, а това е дефицит в българското училище.

Няма как да правиш демокрация и да имаш работещи институции с министри, които плагиатстват, лъжат къде са завършили и се кичат с безброй титли, които не означават нищо сами по себе си.

Обществото обаче не разбира това, защото е свикнало да се впечатлява и да рецитира факти без да може да ги анализира критично. По-просто казано, сънародниците ни масово не разбират, че да се преписва е лошо, че от един доктор на науките до друг доктор на науките разликата може да е от земята до небето и че сама по себе си една докторантура не означава нищо.

Дисертациите, докторантурите и научната работа придобиват смисъл, когато чрез тях не само се натрупват знания, но и умения. Да препишеш от няколко места и да защитиш дисертация пред комисия, която се интересува единствено от това дали си си купил правилните учебници, няма особен смисъл.

Казано още по-просто, образователната ни система възпитава в месианство. Тъй като масово (има изключения, разбира се) учениците в България не се научават да бъдат самостоятелни и да мислят и анализират сами, когато пораснат те чакат идването на поредния спасител. Чакат да дойде този, който ще ги спаси, защото знае и може повече от тях.

Самият месия не е нужно да е учен човек, достатъчно е да познава хора и да има връзки и пари, за да направи така, че нещата да се случват. Е, титли като ‘генерал’ и ‘доктор’ са бонус, но не са задължително условие, за да те припознае българското общество като месия.

Основното качество, което всеки месия трябва да притежава, е да си вярва достатъчно и да може да надвика всички останали.

На някои ще им се стори пресилено, но е така. Българското образование не учи децата да са активини и да се сблъскват с предизвикателствата, а още от ранна възраст ги учи, че нещата стават по втория начин.

Всичко е трудно и служно и е най-добре човек да мине метър. Когато учиш децата да се скатават, накрая възпитаваш общество от скатавки, които чакат друг да им реши проблемите.

Това е перфектната среда за появата на Бойкоборисовци, Славитрифоновци и Костадинкостадиновци.

Едно комплексирано и объркано общество рано или късно ще се обърне към най-големите комплексари и простаци, за да му решат проблемите. Това е, защото това общество не познава друго.

За да избереш да те управлява личност, трябва ти самият да си такава. Трябва да си сигурен в себе си и уменията си.

Когато седиш в ъгъла и те е страх околните да не разберат колко много неща всъщност не знаеш, си избираш най-шумния простак, за да отклониш вниманието от себе си.

Проблемите на България се свеждат до проблемите в класната стая. Мнозинството си мълчи, защото не знае какво и как да направи, простаците ликуват, а кадърните са глас в пустиня.