Молдова поиска от Запада противовъздушна отбрана

EURACTIV.com with Reuters | translated by Антония Коцева

Мая Санду, президент на Молдова, говори по време на 53-тата годишна среща на Световния икономически форум, в Давос, Швейцария, 17 януари 2023 г.  [EPA-EFE/GIAN EHRENZELLER]

Молдова поиска от съюзниците си да укрепят способностите й за противовъздушна отбрана, защото в съседна Украйна бушува война, а Русия прави опити да я дестабилизира, които засега се провалят, каза президентът Мая Санду в четвъртък (19 януари).

„Поискахме системи за въздушно наблюдение и отбрана“, каза Санду пред Ройтерс в интервю в кулоарите на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. „Разбираме, че Украйна е приоритет, но ние също се надяваме да получим помощ“,  обясни тя.

На запад от Украйна, съседната бивша съветска република Молдова има малък бюджет за отбрана и отдавна е в напрегнати отношения с Москва. Русия има войски и мироопазващи сили, базирани в Приднестровието – отцепнала се от Молдова държава, която оцеля три десетилетия с подкрепата на Кремъл.

Прозападното правителство на Молдова силно подкрепя Киев след руската инвазия и подаде официална молба за присъединяване към Европейския съюз само седмица след като руските войски нахлуха в Украйна миналия февруари.

Санду посочи, че военният бюджет на страната е бил увеличен и правителството преговаря с ЕС за системи за противовъздушна отбрана, като се водят разговори и на двустранна основа със съюзниците.

Молдова обвини Москва, че се опитва да използва влиянието си върху сепаратисткото движение в предимно рускоезичното Приднестровие, за да дестабилизира останалата част от предимно румъноговорящата страна.

Санду каза, че това са дестабилизиращи усилия, не засега без резултат, защото нито една от страните не иска конфликт.

„Русия се опита да мобилизира корумпирани групи в Молдова и проруските партии с цел да свали правителството, парламента и президентството и това не означава, че се е отказала, но досега успяхме да поддържаме стабилност“, обясни молдовският президент.

Миналата година сепаратистките власти обвиниха Украйна за няколко взрива, а Киев отрече всякаква връзка с инцидентите. Руското външно министерство заяви, че Москва е искала да избегне сценарий, при който трябва да се намеси в региона.

Отказ от руския газ

Молдова се стреми да се откаже от руския газ. Страната се бори с прекъсвания на електрозахранването, отчасти причинени от атаките на Москва срещу енергийната инфраструктура на съседна Украйна, но също и от руския доставчик на газ „Газпром“, който намали доставките.

„Днес част от страната получава газ от пазара, докато газът от „Газпром“ се използва в региона на Приднестровието, така че можем да кажем, че Молдова най-накрая се освобождава от зависимостта от руски газ“, каза Санду.

Тя добави, че въпреки че високите цени не са полезни, страната е осигурила доставки за зимата и ще търси дългосрочни договори с алтернативни доставчици занапред.

ЕС прие Молдова като кандидат за членство през юни, когато даде същия статут на съседна Украйна. Това беше дипломатически триумф за Санду, чиято страна е една от най-бедните в Европа и е изправена пред множество икономически сътресения.

Санду каза, че страната ще се нуждае от поне същата сума – 600 милиона евро бюджетна подкрепа от международната общност през 2023 г., както миналата година, за да защити населението си от инфлацията.

Влизането в ЕС включва дълъг и сложен процес за привеждане на местните закони в съответствие, включително ключова реформа в правосъдието, насочена към справяне с корупцията. Санду посочи, че е убедена, че промяната ще бъде завършена.

„Интеграцията в ЕС е най-важният проект в страната и единственият ни шанс да оцелеем като демокрация в това сложно време и в този сложен регион“, каза тя.

https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...