Думите, които ще прочетете по-долу, не са изречени от някой лумпен, политически неграмотник, аутсайдер или незначителен местен политически играч.
Техен автор е бившият френски президент Никола Саркози. Навремето той формира с Ангела Меркел онзи прословут тандем, който в Европа журналистите наричаха „Меркози“ – до такава степен двамата работеха и формираха в синхрон съдбата на Стария континент.
Мъжът с токчетата обяви курс към нов президентски мандат с думите:
„Трябва да се създадат центрове за задържане на бежанци в Северна Африка или в страни като Сърбия и България“. (линк на френски)
Не е толкова страшно, че единственият член на ЕС, който беше нареден до Магреба, сме ние. По-страшно е, че в тази подредба се съдържа и оценка, която по никакъв начин до този момент не предизвиква реакция у политиците ни. Не говори бакалин, а може би бъдещият президент на Франция.
От години се говори и пише, че България може да бъде превърната в необходимата на ЕС сива буферна зона между Шенген и Азия, която точно както в Римската империя се използва, за да удържа нападенията отвън и да „складира“ тези, които не са желани вътре.
А каква е ролята на последните двама френски президенти?
Саркози и кръгът около него беше инициаторът и двигателят за свалянето на режима на Муамар Кадафи в Либия. Той търсеше враг навън, за да решава нерешимите проблеми във вътрешната си политика и да отклонява вниманието на общественото мнение от разкрития по афери за корупция и злоупотреба с влияние в собствената му партия. Мъжът с токчетата звънеше на американците и им упражняваше натиск да свалят Кадафи. Това призна в книгата си миналата година и американският държавен секретар Хилари Клинтън, която изхвърча от поста и поради това, че се подведе по него.
Основната отговорност за жертвите в Средиземно море, нашествието в Европа от Северна Африка, хуманитарната трагедия в Италия тежат на плещите на Саркози и на Берлускони. Моралният причинител на катастрофата трябва да поеме последствията й. И по силата на историческaтa логика това трябва да е Франция!
