Началникът, предателството и обратното броене

А казусът "Бююк" няма да си отиде

Защото поставя най-фундаменталния възможен въпрос за всяка една държава: Тук има ли закони, сигурност и предвидимост – има ли справедливост и ред? Защото, ако няма, то по думите на Августин Блажени "тогава една държава по нищо не се отличава от шайка въоръжени разбойници". А от шайка въоръжени разбойници можеш да очакваш – всичко. 

Няма невъзможни очаквания, защото шайката не се подчинява на никакви ограничения. Днес ограбва едного, утре застрелва другиго. Докато накрая не дойде по-силна шайка и не вземе територията за себе си.

Как се стигна дотук? Как така се оказа, че българската държава погази всички до един закони, действащи по казуса "Бююк", включително международни конвенции, Конституцията и две решения на съда? Как така не остана един закон, през който висшето държавно ръководство
да не мина като слон през паяжина?

Като отделно взета личност от Банкя, Бойко Борисов не разбира - и никога не е разбирал – защо трябва да има институции, разделение на властите (та и взаимен контрол между тях), закони и правила.

Та нали народът го е избрал за началник? 

Какви са тогава тези ограничения върху началническата му воля? Откъде накъде? 

Досега това неразбиране можеше да бъде подминавано с притеснено мълчание (от хора, по неизвестни причини титулуващи Борисов като "десен") или с подигравателно високомерие (от четящите дебели книги по философия). 

Днес ситуацията е друга. Институциите са превзети от разбойници и цялата отговорност се събира на върха на държавата – т.е. в ръцете на Борисов и неговите съратници. Слабостите на личността се превръщат в рискове, заплашващи да ликвидират държава, криво-ляво крепила се в продължение на век и половина.

Човек, който не разбира, защо трябва да има закон (та и – представете си! – равенство пред него) взема решенията си не на основата на закона, а на целесъобразността. Всяко решение не е отговор на въпроса: "Как в рамките на закона да постигна общото благо?" – а е отговор на съвсем друг въпрос: "Кое е полезното, тук-и-сега? Кое ще предотврати заплаха за мен или ще ми донесе печалба?".

Проблемът с този подход, разбира се, е създаването на хаос, непредвидимост и нестабилност: по един и същи проблем днес вземаме едно (полезно за нас) решение, а утре – точно обратното. 

Както непредвдимостта, така и нестабилността сриват държавата, защото: първо, кой е луд да инвестира и планира дейността си в страна, в която всичко може да бъде обърнато надолу с главата във всеки един момент? На това точно се натъкна жертваният от Борисов Бююк. Дошъл човекът, защото тук било Европа, било предвидимо и имало закон. Даже минал през две съдебни решения да не го дават в лапите на онези, които ще го (само)обесят. 

Да, ама – не. Тук не е Европа

Не е предвидимо, закони няма, ефект от съдебни решения – също. Както каза Емо Ротманса предишния път: "властта е наша... правим, каквото си искаме". Във варианта Цацаров (по повод КТБ): "нестандартната ситуация... налага да бъде надскочен законът". Във варианта Борисов: "на ръба на закона са действали (т.е. от МВР)".

Силата на правото е заместена от правото на силата.

Хиляда години цивилизация са отмахнати в един миг

Властта прави, каквото си иска; а предназначението на гражданите е да чакат, дали утре ще го отнесат те – или комшията. Как да инвестира? Защо?

И второ: кой, в международен план, ще вярва на държава, която не спазва никакви закони? Та нали утре тази държава такъв номер ще ти извърти, че да се чудиш, откъде ти е дошло? Да не говорим, че нейните безобразия могат директно да те замесят и теб. Както и стана. След като българите подариха Бююк, Ердоган веднага ги похвали – и издаде ултиматум на американците да направят с Гюлен същото, като българите с Бююк.

Нали си представяте, какво си мислят в момента американците за Борисов? 

И нали се сещате, че оттук насетне от него няма да чуваме хвалби, че го крепят същите тези американци?

В ситуация, при която държавата се е превърнала в шайка разбойници, към нестабилността се добавя и лъжата.

Не е възможно да управляваш без закон
и да не лъжеш

Както видяхме в случая с Бююк. Да си припомним лъжите на МВР:

1.Не бил експулсиран (това забрани съдът), а бил върнат заради нередовни документи.
2.Бил върнат не заради нередовни документи, а заради просрочването им.
3.Бил върнат, защото за шест месеца не се опитал да си уреди статута (по Бъчварова) и това го превръщало в опасен за националната сигурност; нищо, че човекът се е опитвал да си уреди положението, но контрапрезидентшата му отказала.
4.Бил върнат, защото МВР нямало писмени разпореждания да спазва законите.
5.Бил върнат при семейството си, да не му е мъчно.

Към което Борисов добави:
6.Бил върнат, защото инак Турция щяла да ни залее с мигранти, а после да ни прегази и да стигне до Австрия.

Шест обяснения от държавата, чиято задача (напомням) е да крепи справедливостта, или поне – да не лъже.

Шест обяснения – шест лъжи

Една от друга по-унизителни за гражданите, които имат удоволствието да плащат заплатите на лъжещите. 

От всичко, което властта благоволи да ни съобщи до днес, само едно изглежда верно – намерението на Борисов да угажда на Турция "на всяка цена" и "всячески", както се изрази самият той. 

На всяка цена? 

Всъщност, в една страна, в която властта не спазва нито един закон, всяка цена означава – всяка. Представете си, че утре Ердоган изиска да бъде доставен Комарницки, за да му бъде осигурен справедлив съд загдето обижда турския президент с картинки? Как ще реагира Борисов, който вече ни е съобщил – на всяка цена, всячески? 

А сега си представете, че Путин завиди на Ердоган – и изиска от Бойко Борисов да му достави Илиян Василев, загдето попържа кремълския главатар в анализите си? Как ще реагира Борисов, който – изпотен от страх – ни съобщава следното: "на границите ни от едната страна е Крим, от другата е Турция – с едно кимване на глава се взимат решенията там"?

Тук вече личи, че както истински, по детски не разбира, защо трябва да има институции и закони, Борисов също така истински и по детски не разбира, що е то: членство на България в ЕС и в НАТО? В неговата глава клета майка България стои сама, навела главица, между Кремъл и Турция. И единственият й ход е – на всяка цена и всячески да угажда и на двете.

Това е вече предателство 

В главата си Борисов вече е извадил България от членство в ЕС и в НАТО. И си го казва: "голямата цел (е)... Турция да третира България по различен начин от всички страни в Европа". 
Някой нещо да не е разбрал? Шубето, казват, бил голям страх.

Само паническият страх и от двете регионални империи може да обясни инак напълно нелогичното обвързване, в Борисовото говорене, на казуса "Бююк" с АЕЦ-Белене. Тук има друга логика – логиката на паниката. Ердоган иска Бююк; Путин иска АЕЦ-а. Даваме им ги – на всяка цена. 
И после чуваме, колко доволен бил българският премиер, че когато събрал куража да се обади на Путин – онзи не му се скарал! Напротив, ще му дава лиценз да поправя съветски самолети, които са на възрастта, в която мъжете губят къдриците си, завъждат кореми и се замислят за зъбни протези. И после гледаме премиера да грее от похвалите на Ердоган и от поканата да оставим ЕС настрана и заедно с турците да си гледаме трансграничните работи като едни аркадаши (може и достове). И после... ще видим; скоро ще е.

Тръгваш от неразбирането защо трябва да има закони
– и докъде стигаш... 

(Дайте ми зеленото легенче да повърна и завършвам).

Прегазваш, за начало, всички закони, защото ти пречат. После вадиш страната си от онези международни членства, които й гарантират, че няма нужда да угажда никому "на всяка цена". И оставяш страната си – вече превърната в територия, управлявана от шайка въоръжени разбойници – съвсем сама. Защото никой – освен онзи, който й мисли злото – няма да иска да си има работа с теб. Цивилизованите хора избягват страхливците и лъжците.

...Един зевзек във Фейсбук оня ден зададе въпроса: правителството ще ни превръща в Задунайска губерния или в Източна Румелия?

И в двете, колега; и в двете. В Задунайска губерния ще си имаме нов руски АЕЦ и ще си пърпорим на стари съветски самолетчета. Източна Румелия ще остане без съдии, учители и чиновници, защото всички те ще бъдат арестувани.

А довчера бяхме в Европа, че и във военен съюз със САЩ.
Позор...