Нагло беззаконие за Пирин
На заседанието си на 28 декември 2017 година Министерски съвет прие, по предложение на министърът на Околната среда и водите г-н Нено Димов, изменение на плана за управление на Национален парк Пирин. Това изменение разрешава извършването на строителство в две зони от парка – за туризъм и за горите. Защо това решение предизвика такава силна реакция в обществото и защо Министерски съвет бе обявен с погазване на законността в България смятам да разгледам тук.
На първо място е липсата на решение на министър Нено Димов, предхождащо решението на МС, с което да се посочи, че това изменение на плана за управление не подлежи на екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда. Аз лично чух поне 20 интервюта и изявления в които министърът го твърди, но административно процесуалния кодекс и закона за опазване на околната среда не е предвидил решението на министъра да се обявява в интервю по телевизията, а то трябва да се изяви в решение публикувано на страницата на министерството. А такова решение няма. Нормално е българските граждани и необвързаната с държавни поръчки част от бизнеса да се недоволни. Всеки един техен план или програма се подлага на такава процедура от Министерството на околната среда , само това изменение на план на Пирин не се подложи. Плановете и програмите, които са освободени от процедурата екологична оценка са изрично записани в чл.81 ал.4 на ЗООС – „Планове и програми, разработени единствено за целите на националната отбрана или на гражданската защита, както и финансови планове и бюджети със самостоятелно значение, не са предмет на екологична оценка.“ Планът за управление на национален парк не е нито свързан с националната отбрана, нито с гражданската защита, нито е финансов план или бюджет.За сравнение можем да посочим, че предишното изменение на плана за управление на Пирин, внесено от Дирекцията на парка беше подложено на тази процедура. (http://www.moew.government.bg/static/media/ups/articles/attachments/Reshenie_EO-1-2017d7f9d585f2eed78807a344e32ebb5fd4.pdf)
Нещо повече, това изменение на плана за управление на националния парк задължително подлежи на екологична оценка, защото изменението предвижда туристическо развитие и очертава рамката за бъдещото развитие на инвестиционно предложение на лифт с дължина над 1 км. Или поне така разпорежда чл. 85 ал.1 на Закона за опазване на околната среда. И за да не спорим излишно по темата, ще посоча, че минута след като измени плана за управление, Министерски съвет задължи министър Нено Димов при наличие на инвестиционен интерес за изграждане на нова туристическа кабинкова линия в Ски зона – Банско да предприеме спешни действия за съгласуването и. (решение 823)
На второ място решението на Министерски съвет бе прието при липса на решение на министър Нено Димов за необходимостта от оценка за съвместимост с целите на Натура 2000, както изисква чл.31 на Закона за биологичното разнообразие. Всеки който се интересува може да провери как самото министерство прави десетки произнасяния дневно по подобни процедури. Аз лично отворих страницата на РИОСВ Плевен и Ви предлагам две такива решения от последните дни. Първото е за проект за реновиране на сградата на едно читалище в Априлци (http://riew-pleven.eu/doc/naturadoc/2018/chl2al2/01/66-19-01-2018.pdf0 ) а второто за провеждане на отгледна сеч в частна гора с площ 8 декара в село Дренов (http://riew-pleven.eu/doc/naturadoc/2018/chl2al2/01/264-18-01-2018.pdf) . И Дренов и Априлци са извън мрежата Натура 2000, но това не пречи на МОСВ да се произнесе. В същото време Национален парк Пирин е защитена зона от Натура 2000 по две директиви, но министърът наруши закона и предложи на МС да одобри плана без той да се е произнесъл дали това изменение няма да я увреди както изисква чл.31 на Закона за биологичното разнообразие.
На трето място е факта, че решението на МС нарушава закона за защитените територии в частта му за забрана извеждането на голи сечи и строителство на писти. Решението на МС разрешава строителство на писти, които няма как да се построят в Пирин без да се изведат голи сечи. Отделно закона позволява само ремонт, но не и ново строителство на спортни съоръжения. Доводите на МОСВ чухме само десет дена преди решението на МС – вече има построени много писти, значи не е незаконно, а и съдът е решил, че сечта за писти не е гола. Те даже са прави – действително има решение на ВАС как пистите се просичат в гората не с голи, а с отгледни и санитарни сечи(????), но това решение не променя закона.
На четвърто място, министър Нено Димов твърди в докладната си записка към МС , че „Проектът за промяна на плана е в съответствие с решенията на Комитета за световното наследство“. Всъщност ЮНЕСКО нищо не знае за това изменение на плана, защото министърът не го е уведомил. (http://forthenature.org/news/3867) Нещо повече - последното решение на Конвенцията за световното природно и културно наследство задължава България да подложи изменението на плана за управление на екологична оценка и оценка на съместимост с целите на Натура 2000, да представи плана и оценките в органите на Конвенцията и да не одобрява по-нататъшно развитие в ски зоната, докато планът не бъде предмет на процедурите за СИА и АО. (http://whc.unesco.org/en/decisions/6757) .
На пето място трябва да се посочи, че Министерски съвет разреши строителството в периметър, който му е неизвестен - „Дейности по изграждане и разширение на ски писти и строителство на въжени линии и съпътстващата ги техническа инфраструктура в рамките на зона III – Зона за туризъм, и в затворената от външните и граници зона IV – Зона на сгради и съоръжения“ , пише в т.7 на решението на МС.
На въпрос към вносителя на решението министър Димов, кои територии се включват „в рамките на зона III – Зона за туризъм, и в затворената от външните й граници зона IV – Зона на сгради и съоръжения“, той отговори че не може да каже, защото няма координати на границата на двете зони и представи като такава територия картата на целия парк Пирин. (http://www.ekoarhiv.bg/dokumenti/zdoi-za-obhvat-na-promeni-na-pu-na-np-pirin-spored-proektoreshenie-na-ms-obshtestveno). Т.е. Министерски съвет разрешава строителство, но не знае къде точно го разрешава и според отговорният министър разрешението важи за цялата територия на парка.
На шесто място бих посочил, че в мотивите, с които министър Димов внесе решението в МС се посочва „С приемането на изменението ще се даде възможност на Община Банско да изготви план за развитие на Туристическата зона, включваща Ски зоната над града, която обхваща само 2 % от Националния парк Пирин…. Планът за развитие на Туристическата зона ще бъде подложен на Екологична оценка и на Оценка за съвместимост с НАТУРА 2000 зоната Пирин, като на базата на тези оценки всъщност ще се реши какви и колко въжени линии и писти е допустимо да се изградят.“ За съжаление това твърдение изтрая точно 8 дена – на 4 януари министър Нено Димов прие кмета на Банско и директорите на Юлен АД и почнаха да обсъждат трасето на втора кабинкова линия (http://www.moew.government.bg/bg/ministur-dimov-se-srestna-s-predstaviteli-na-koncesionera-na-ski-zona-bansko/). Всички думи в докладната записка за план за развитие на цялата зона бяха забравени и сложени под килима на министерския кабинет.
Наскоро министър Нено Димов отхвърли предложението на Боян Петров, за въвеждане на по-голяма яснота, с мотива, че плановите за управление били рамков документ и в тях не можело да се използва израза „кабинкова линия“. (http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/neno-dimov-ne-se-pritesnjavam-ot-protestite-tova-e-demokracija.html) . Тази теза той повтаря от началото на обсъждането на решението на Министерски съвет. Истината е, че плановете за управление на националните паркове са основният документ който посочва какво и къде е разрешено да се извършва. Член 22 на законът посочва изрично, че зоните, районите, местата, начините и други условия за извършване на дейностите в националните паркове се определят с плановете за управлението им. Не случайно, в действащия план за управление се определя мястото на всеки заслон, кошара, място за къмпиране и т.н.
В друг материал ще продължа и с преглед към опорките използвани от властта в този случай на нагло, безпардонно, цинично и обслужващо частни интереси решение на Министерски съвет. Впрочем кой е реалният собственик на концесионера ЮЛЕН АД, министър Нено Димов и Министерски съвет не желаят да кажат.
Фейсбук
