Нашата Трета българска държава, от регистрацията като такава на трети Март 1878 г до днес, живее под знака на едно неразбираемо, неосъзнато и необяснимо русофилство.
Nedialko Bakalski
Днес се видях с приятел, за три месеца гостувал на дъщеря си в Щатите в гр Детроит. Разказа ми накратко какво е видял и научил там. Накрая констатирал, че там държавата прави всичко, хората да живеят лесно. Лесно. И , че там се живее като в приказка. Софтуерът ми се задръсти. Сега разчиствам и подреждам нещата от разказа.
Някои от читателите ми вече са чули разкази за Америка от свои познати и роднини, не малко сами са били, или още са там. Някои ще потвърдят, други ще отрекат заключението на моя приятел.
И разсъждавам. Нашата Трета българска държава, от регистрацията като такава на трети Март 1878 г до днес, живее под знака на едно неразбираемо, неосъзнато и необяснимо русофилство. Необяснимо е дори за най-коравия наш русофил Иван Вазов, който в отговор на лек упрек за неговото русофилство от Димитър Маринов 1846 – 1940, отговаря така : “Драги бай Митко, прав си, но немам кураж да сломя в мене кумира, който сам създадох. Поне засега. Твой Вазов.” Димитър Маринов е малко познат у нас писател, етнолог, автор на "Стефан Стамболов и новейшата ни история"
Но не само това. Десетки и стотици българи, всепризнати възрожденци, писатели, историци от онези времена до днес разкриват факти и истини за произхода и ролята на русофилството за подчиняване на България и Балканите на руската империя. И как тази империя от Освобождението насам, чрез своите платени помагачи русофили тегне над страната ни, пречи за свободното развитие, за напредъка и свободата ни.
Още един пример давам. Поетът и писател Кирил Христов 1875 – 1944, казва: … „не само няма за какво да бъдем признателни на Русия, но трябва с всички най-силни средства да поставим въпроса за нейната колосална отговорност за изтреблението на българския народ”…
…. "Идат поколения, които ще покажат, че не Турция е попречила на българския народ да бъде той днес в реда на най-големите и могъщи народи в Европа, а християнска православна Русия; че по нейна вина са изгаснали много сили, много нереализирани възможности за могъщество и култура." /из писмо отговор на клеветника Л Андреев/
И това поетът казва само за времето до 1944 г, когато, за нещастие почива от тежко заболяване. Какво още щеше да напише, ако беше поживял и в комунистическа съветска България? А днес – след прехода от комунизъм, към нов, завоалиран комунизъм?
На някои приятели, редови русофили съм задавал въпроса; защо си русофил?, на което отговорът е, или че е Освободителка, или: Е, Де да знам, или нещо още по-лековато. Затова казвам, че русофилството на масата е неосъзнато, необосновано. Но масата е, която крепи онези горе, дето получават бонусите. А тях именно смятам за откровени предатели на нашето българско европейско битие.
Постарал съм се да имам налице стотици, стотици извадки и цитати, Имам в библиотеката си и купувам нови книги и все повече се осветлявам по въпроса. Изтеглил съм и стотици книги от интернет, но се страхувам, че не ще ми стигне времето всичко да прочета. И се притеснявам, че нищо от това, така достъпно знание, няма да попадне в главите на нашите родни русофили. Там няма почва за това знание.
Та ето, същите тези русофили казват, че сме колония на Америка, колония на Европа. Когато всъщност, чрез тях, сме си колония на Русия.
Фейсбук
снимка : „Търѫествено богослужение”, печ. въ „Тѫпанъ” год. I, бр. 9, (10. VIII. 1869.)
Съ карик. пакъ отъ бр. 9 („Тѫпанъ”) трета по редъ се осмива русофилската политика на „старитѣ”, които имаха за девизъ: „Работи и се надѣвай!”, т. е. надѣвай се на Русия. Христо Георгиевъ хваналъ България за полата и иска да я ориентира къмъ Русия; въ това време дѣдо Иванъ му подава вериги, за да я окове. Но България— млада България — е обърнала погледа си къмъ своитѣ инсургенти, чийто девизъ е: „Помогни си и Богъ ще ти помогне”.
