Болшевишките лидери и техните нацистки побратими по манталитет и идеология никога не рискуват собствените си кожи в кървавите бани, които отприщват и подклаждат. Нито Ленин, нито Сталин, бивш бомбаджия и обирджия на банки, нито дори обожаваният от редовите червеноармейци Троцки са заставали начело срещу въоръжените, т.е. опасните за собствения им живот врагове. Но пращат милиони хора на смърт с лекота.
В книгата си “Здрач” Александър Яковлев описва единственият опит на Сталин да се доближи до фронта след изтласкването на германските войски под Москва. Страхът му да пострада лично бил толкова голям, че без свян се изходил по голяма нужда пред целия придружаващ автомобилен кортеж – именно на шосето, заради параноя от мини в храсталаците. След това кортежът обърнал безславно обратно към укритията в столицата.
Хитлер с удоволствие пътувал до столицата на победената Франция, за да подпише триумфално примирието с унизените стари врагове. Организират му и едно показно за пред камерите на пропагандата пътуване до окупирана Украйна. Но до фронта никога не се доближава. За разлика от Чърчил, например, който лети и до Африка, за да подкрепи морално войските си, а след десанта в Нормандия през лятото на 1944-та стъпва на френския бряг преди още да бъде обезопасен напълно завладеният от съюзниците плацдарм. По време на германските бомбардировки Чърчил излиза от укритието си с чаша питие и с пура в уста, за да наблюдава от покрива обстановката в горящия Лондон. Де Гол вдъхновява с храбростта си всички в деня на церемонията в чест на освобождаването на Париж от германската окупация, когато случаен гърмеж кара стотиците присъстващи в църквата да залегнат моментално, докато генералът не трепва и остава да стърчи с огромната си осанка над изплашеното множество.
Рейгън, оцелял по чудо от атентата срещу него в САЩ, държи след оздравяването си реч на голям митинг в Берлин, когато се чува звук, подобен на изстрел. “Не ме уцели”, подхвърля Рейгън без да прекъсва речта си без да знае, че се е спукал балон. Печели бурните овации на слушателите. В подобна ситуация Сталин, заподозрял на един от конгресите на партията, че в него се цели някой с пушка, кляка и се крие дълго зад трибуната сред смълчания партиен елит. Оказало се, че периферното зрение на вожда е взело отблясък от кинокамера за насочена цев – виновните, разбира се, били разстреляни.
В днешен контекст параноичният Путин стои в изолация на десетки метри от други хора при публичните си изяви. Дори в църквата го снимаха като за Нова година абсолютно сам пред олтара без нито един свещеник наблизо. А в новогодишното си обръщение се показва на фона на Кремъл с карикатурно издуто палто, под което крие бронирана жилетка.
Бях ли достатъчно изчерпателен за разликата между истинските лидери в демократичния свят и екстремистите, подбуждащи към насилие, но треперещи за собствената си кожа? Питам, защото мога да стигна също до покорството на Саддам Хюсейн пред лицето смъртта, на малодушието на криещия се в канализацията Кадафи или на сваления през 1990 г. диктатор на Либерия Самюъл Доу ( на снимката), избивал системно политическите си противници, но изял покорно отрязаното си от превратаджиите ухо – знаейки при това, че сцената се филмира за публично показване.
Цялото това предисловие посвещавам на едно нашистко политическо нищожество с претенция на познавач на историята, което не заслужава по никакъв начин да бъде сравнявано в едър исторически мащаб, но успя да измами достатъчно много българи да го изпратят като техен представител в парламента. Сега заплашва с революция. Ни повече, ни по-малко. Подстрекава измамените от него да се съберат на площада пред Народното събрание в София и да нахлуят в него. Той, разбира се – за разлика от Хитлер, Сталин, Ленин и т.н., изживявайки се обаче като народен водач и революционер, се кани да присъства начело на “революцията”. Защото отлично знае, че не рискува нищо с такава провокация, чиято цел е да поддържа и генерира нова подкрепа за заблудата за героичния му подвиг да прескочи с измама парламентарната бариера.
Измамата лъсна днес от телевизионния екран. Беше нужен един единствен телевизионен репортаж, който показа лицемерието на една трета от депутатите му, за да бъде илюстриран фалшът на “каузата” в тяхната борба “ Ihr kampf “. Защото се (д)оказа, че цели четирима души от най-малката, но най-креслива парламентарна група, проникнала в законодателния храм на вълната на хорските страхове от ваксинирането, тайно са се ваксинирали. Увъртаха пред микрофона, а някои от тях се опитаха направо да излъжат по въпроса. В крайна сметка бяха разобличени, че са взели мерки за собствената си сигурност, но публично препоръчват обратното на хората. На практика с това заявяват, че ценят здравето си и здравето на близките си, но не им пука за живота на останалите, употребени като стаден трамплин за личното им политическо благополучие. https://faktor.bg/bg/articles/narodni-predstaviteli-s-vaksini-izlizat-na-protest-sreshtu-imunizatsiyata
Това е като да се обявиш за пацифист, религиозен фанатик, който не докосва оръжие и отказва да служи в армията, но тайно държи у дома заредена пушка заради личната си сигурност. Защото собственият му живот е по-важен от това да защити живота на другите, но не си го признава, съзнавайки колко отвратително постъпва в очите на нормалните хора.
