НАТО обмисля нов праг за разходи за отбрана

от Aurélie Pugnet | EURACTIV.com | translated by Антония Коцева

НАТО обмисля определянето на нов ангажимент за разходи за отбрана на срещата си във Вилнюс тази седмица, докато членовете на алианса се борят да постигнат настоящите цели, а други се питат как се изчисляват и дали трябва да бъдат увеличени.

През 2014 г., на срещата на върха в Уелс, членовете на НАТО се ангажираха да изразходват 2% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за отбрана и 20% от всички разходи за отбрана за военно оборудване.

Въпреки това мнозинството от членовете през 2022 г. не изпълниха обещанието. Само седем от тях го изпълниха или надминаха, въпреки нарастващите инвестиции в отбраната.

Откакто Русия нахлу в Украйна, почти всички членове обявиха увеличени разходи за отбрана, особено Германия, която обеща да инвестира 100 милиарда евро в отбрана и нарече това „повратна точка“.

Някои членове, особено от източния фланг, смятат, че целта за разходи от 2% от БВП е твърде ниска и разходите за отбрана трябва да бъдат увеличени.

Цели и тавани

По-рано тази година генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че съюзниците са тълкували обещанието като таван, но че през юли той очаква те да приемат по-амбициозна цел.

Столтенберг каза преди срещата на върха, че „ще разглеждаме 2% от БВП за отбрана не като таван, а като минимум и долна граница“.

Столтенберг също посочи, че „очаква съюзниците от НАТО, които не изпълняват насоките от 2%, да продължат да увеличават разходите си за отбрана“. Този призив беше повторен и от други членове на НАТО, особено от източния фланг, и от посланика на САЩ в НАТО Джулиан Смит, която го нарече „траен ангажимент“.

Някои дипломати от НАТО казват, че приемането на по-амбициозно обещание е въпрос на цялостно доверие, тъй като войната на Русия в Украйна освети необходимостта от бързо закупуване на отбранително оборудване.

Друга причина за по-висока амбиция, цитирана от служители на НАТО, е, че обещанието от 2014 г. беше за следващите десет години, което означава, че сега – девет години по-късно – те трябва да преразгледат ангажимента.

Най-добрият критерий

Разходите за отбрана на НАТО бяха особено спорни при бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, който каза, че Съединените щати не могат да продължат да плащат вечно за сигурността на Европа.

В момента разходите за отбрана на Вашингтон представляват повече от 50% от общите разходи на НАТО, въпреки споразумението, че никоя членка няма да носи повече от половината от тежестта.

Някои съюзници от НАТО – главно тези, които не достигат 2% – критикуват Обещанието за инвестиции в отбраната, като твърдят, че не отразява реалността на техния ангажимент да харчат повече за отбрана.

Изискваните 2% се изчисляват според „съгласувана дефиниция на разходите за отбрана“ или „номенклатура“.

Националните министерства на отбраната отчитат „плащания от националното правителство, които действително са извършени или ще бъдат извършени през фискалната година, за да посрещнат нуждите на своите въоръжени сили, тези на съюзниците или на алианса“.

Въоръжените сили включват конвенционални сили, както и съвместни формирования, като администрация и командване, сили за специални операции, медицинска служба, логистика, космически, кибернетични и други войски към националните вътрешни министерства като жандармерия, карабинери, брегова охрана, както и тяхното оборудване.

Операциите, унищожаването на оръжия, оборудване и боеприпаси, както и вноските за пенсии и разходите за научноизследователска и развойна дейност също се отчитат.

„Това не е перфектен критерий, но е единственият, който имаме“, каза служител на НАТО.

С въпроса за определяне на „задължение“ идва и въпросът за „санкции“ срещу тези, които не изпълняват целта от 2%.

Вариантът „име и срам“ е единственият възможен сред членовете на НАТО, казаха двама дипломати от НАТО пред EURACTIV.

Но те твърдят, че назоваването и опозоряването може да окаже влияние, тъй като би посочило с пръст страни под договорения праг на разходите и би ги накарало да изглеждат така, сякаш „застрашават сигурността на всички с липсата на принос“, коментира дипломат от НАТО.

Необходима е нова мярка

Много членове на НАТО се противопоставиха на обещанието, поставяйки под въпрос дали е правилната мярка, за да се прецени дали дадена страна допринася ефективно за отбраната на НАТО.

Германия, например, твърди, че новото обещание трябва да вземе предвид три фактора – възможности, пари и ангажимент.

Берлин иска да се съсредоточи върху това как се изразходват парите и дали са за ефективно и полезно оборудване, докато Обединеното кралство твърди, че трябва да се наблегне повече на качеството на разходите.

С нарастващата нужда от увеличаване на производствения капацитет на отбранителната промишленост и попълване на запасите от оръжия, членовете на НАТО започнаха да обмислят ново обещание за инвестиции в отбранителната промишленост по-рано тази година.

Въпреки това остава неясно как инвестицията на производителите в производствения капацитет ще бъде включена в залога от 2%.

Друг аргумент, който членовете на НАТО често изтъкват, е, че не всички дялове от БВП са еднакви.

Например нарастващият БВП на Норвегия и Германия е пречка за изпълнението на обещанието, твърдят техните правителства.

„През 2020 г. Норвегия беше на ниво от около 2%, а силно увеличение на БВП сега намалява тази цифра“, каза през март норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре. За нас 1% от БВП е по-висок от 2% за по-бедна страна.

Членовете на НАТО с по-малък БВП, като Италия, също смятат, че постигането на целта от 2% е твърде високо, тъй като предпочитат да фокусират разходите в други области, включително култура, пенсии и образование.

Тъй като залогът включва персонал и пенсии, членовете на НАТО с по-развити въоръжени сили предлагат високи заплати и автоматично имат по-високи разходи за отбрана.

Разходите за международни операции също са много различни в зависимост от броя на персонала на въоръжените сили.

В същото време скок в поръчките за военно оборудване от страна като Люксембург или Испания, които не отговарят на условието за 2%, също ще доведе до незабавно увеличение на разходите, без да се отчита ефективно въздействие върху сигурността на военния съюз.

България не е изпълнила ангажимента си да отделя най-малко 2% от своя БВП за отбрана въпреки нарасналите разходи, сочи годишният доклад на шефа на НАТО Йенс Столтенберг.

Според данните за 2022 г. страната ни е похарчила 1,54% за отбрана от БВП, или според изчисления – около 2,5 млрд. лв. Това я поставя на 16-о място от общо 30 страни в класацията, показваща колко дава всяка държава за сигурността си.

https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...