Най-добре БАН да се закрие!
В стратегията за развитие на ЕС до 2020 г. е заложена философията за бъдеще, основано на икономика на знанието. В стратегическите виждания на политическите кръгове за развитие на България знанието отсъства, но не и консумацията.
В Деня на народните будители 1 ноември учени от БАН излязоха на протест, за да покажат колко са бедни и да настояват за увеличение на… заплатите. Бюджетът на БАН от 73 млн. лева става 78 млн. лева, а от Българската академия на науките от миналата година искат почти стотина милиона. Всъщност – малко 97.3 милиона.
Дори и заплатата на учен – млад или стар, да се повиши със сто-двеста-лева или повече дори, това няма да реши фундаменталните проблеми на българската наука:
1. Младите учени емигрират, старите – стават все по-стари. Учените под 30 години са няма и 3% от общия състав. Те силно се обидиха, когато през 2009 г. министърът на финансите Симеон Дянков ги нарече „феодални старци“. Но каква наука са „произвели“ тези хора?
2. Липса на реформи в БАН. Това е почти същата троглодитна структура от тоталитарно време. Малко под 7000 души, половината – на науката, половината – администрация.
Освен реална необходимост от съкращения, нужен е и опис на имотите на Академията и данни за тяхното използване. Тези, които не са нужни на същинската дейност, да бъдат продадени по пазарни цени.
А повечето са на добри локации – ресторант „Грозд“ например, и се отдават на смешни цени. Не може БАН да се издържа от приходи от имоти – като реститутка.
3. Колко полезна е БАН?
Да видим данните на националната статистика за 2015 г. Бизнесът продължава да бъде най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява научно-изследователска и развойна дейност (НИРД), с дял от 73.3% от общите разходи за тази дейност. Следват сектори „Държавно управление“, „Висше образование“ и „Нетърговски организации“ – съответно с дялове от 20.8%, 5.4% и 0.5%.
За 2015 г. все така най-голям е делът на чуждестранните източници на средства за осъществяване на НИРД – 44%. Най-голям темп на нарастване отбелязват средствата за НИРД, идващи от сектор „Предприятия“ – 35.3% от общите разходи за НИРД в страната.
В структурата на текущите разходи за научноизследователска дейност по видове изследвания през 2015 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат приложните научни изследвания – 66.8% (488.9 млн. лв.), следвани от експерименталните разработки и фундаменталните изследвания – съответно с 23.9% (174.8 млн. лв.) и 9.3% (68.5 млн. лв.).
За пръв път през 2015 г. основната част от научния персонал е съсредоточен във фирмите и научните институти от сектор „Предприятия“ – 42% от общия персонал или 9409 души. В организациите и институциите от сектор „Държавно управление“ (тук е и БАН) с научна дейност се занимават 8328 души – 37.1% от общия персонал, зает с НИРД.
По данни на Евростат интензивността на разходите за научна дейност в България е поне 3 пъти по-ниска от средната за ЕС.
Защо цитираме тези данни – защото се вижда, че начинът БАН да се развива, е в публично-частното партньорство с бизнеса. Но преди това трябва да се реформира – и държавата да определи подкрепата си.
Ако разполагахме с визионери като Бил Гейтс, щяхме да прозрем това, което казва той: „… иновациите започват с правителствена подкрепа за изследователските лаборатории и университетите, работещи по нови прозрения, които предприемачите да превърнат в променящи света компании. Инвестициите на публичния сектор отключват изобретателността на частния сектор“. Ако нямаме такива хора, не пречи да се поучим от рецептите, които охотно дават.
Няма смисъл от шествия с плакати в предизборно време. Те са, за да се излеят още милиони в нереформирана структура, за да й е мирна главата на властта – и едни определени кръгове да продължат с лошите си практики и безобразия. Досущ като в МВР.
Ако не може нищо от това да се направи, най-добре БАН да се закрие. Институтите, които наистина печелят, да преминат на пазарен принцип. Тези с доказани научни постижения да бъдат финансирани десет пъти повече.
Но има един човек в държавата, наречен Бойко Борисов, управляващ втори мандат, който изпитва болезнен страх от реформи, защото ги асоциира с протести, а оттам – със загуба на власт.
През май 2010 г. той спря реформите в БАН след протести и делегация, която му отиде на крака. А който е отишъл да се помоли на килимчето пред Борисов, винаги е печелил.
„За съжаление, едва когато хората дойдат при мен, накрая се разбират и нещата тръгват. За съжаление, нека да го наречем култура на прехода. Надявам се, че няма да ме ползват повече или за сдобряване или за вземане на крайното решение, защото, повярвайте ми, че и аз си имам ресурси, нерви и възможности и не мога да понасям безкрайно подобни натоварвания“, каза той в оня май преди 6 години.
Ами не, не тръгват нещата. Просто си стоят по старому… старите – и старците.
