Най-големият враг на Русия? Собствената ѝ амбиция за величие
Коментарът е препубликуван от блога "Медиум".
Всички се опитваме да осмислим причините, които доведоха до сегашната война в Украйна. В момента емоциите все още взимат връх, позициите са черно-бели и от всеки от нас се изисква да вземе страна. И въпреки доминацията на "Какво?" и "Как?" - въпросите, които всекидневно вълнуват всички и са диктувани от постоянно случващите се събития, има един друг въпрос, който лично за мен е водещ - "Защо?".
Можем да намерим един от възможните отговори, ако погледнем от птичи поглед. Оттам няма как да пропуснем дългогодишното желание на Русия да бъде някакъв контрапункт на "Запада". Амбициите даже стигат по-далеч - ако си представим земното кълбо през 21-ви век, на него да има не само американско, китайско и европейско влияние, но и руско. Такава роля, според руската власт и официалната руска интелигенция и стратегическа мисъл, определено би подхождала на територия, която е заемала "1/6 часть суши" (нещо, с което се е хвалил Съветския съюз, но не е съвсем вярно - по-скоро е бил около 1/7, а съвременна Русия е около 1/9).
Звучи амбициозно. Но какво предлага Русия като алтернатива на сегашния "световен ред"? Донякъде знаем срещу какво се бори тя - на пръв поглед срещу вече споменатия Запад с неговите военни атлантически съюзи и твърде либерални ценности. Русия видимо не иска да бъде държава от "Западен" тип (или поне така твърди), защото това би принизило нейната роля на световната сцена. Не иска да бъде и от "Източен" тип по същата причина - там вече имаме първа цигулка.
И все пак - какво, тогава, иска да бъде Русия? Отговорът, според мен, е ясен - не знае. Цялата руска доктрина е основана на това "да не бъдем като останалите". Но Русия упорито не дава отговор на най-важните въпроси на 21-ви век, които засягат нея самата, а и света като цяло: как да продължим да се развиваме като общества и да повишаваме благосъстоянието си, как да преодоляваме предвидими и непредвидими кризи, как да живеем в баланс с планетата и нейните екосистеми, как да използваме все по-добре човешкия потенциал.
Русия може и да разработи една от ваксините срещу коронавирус, но след това започна най-сериозната война в Европа от десетилетия насам. Русия може и да домакинства зимна олимпиада, но след това превзе част от територия на чужда държава. Русия може и да възхищава със своя балет, но заедно с това отвращава с мизерните условия, при които все още живеят милиони руснаци (особено в контраст със своя елит в Лондонград).
Това не е поведение на гражданин на света, които иска смело да го поведе към неизвестните предизвикателства на второто хилядолетие. Това е желание за някакво славно завръщане към отдавна западнало величие, което да напомни на света че там, сред обширната руска степ и необятната руска душа, се крие някакъв невероятен потенциал и притегателен център, без който не можем.
Ако наистина всичко, на което сме свидетели, е породено от някаква грандиозна и амбициозна стратегия за величие, то тя е напълно обезсмислена още в своя зародиш. Защото нито Русия, нито светът имат каквато и да е необходимост от нова Руска империя - особено, когато тя постоянно държи да ни тласка към най-мрачните периоди от миналото ни.
