Не е застой. Нищета и пустош е
За всички, освен ГЕРБ, е очевидно, че вътрешният министър Валентин Радев /в средата/ не се справя с престъпността. Изобилието от факти обаче не направи дебата в парламента смислен
Политическата ситуация в България: “От нийде взорът надежда не види”. И вотът на недоверие е просто следствие от тази празнота
Диян Божидаров
Този път дори на Ахмед Доган му бе скучно. При предишния вот на недоверие българите имаха възможност да се насладят на реч за "обективната неопределеност на външнополитическия проспект", в която блесна със заключението, че няма опозиционна партия, готова да управлява България. Цялото упражнение е "стани да седна", рече тогава Сокола. Едни интерпретатори видяха в думите му недвусмислено рамо за ГЕРБ, други - подливане на вода, като привидно застава зад управляващите. Днес
дори Доган отказа да сее мъдрости и интриги
Вторият вот на недоверие срещу третото правителство на Бойко Борисов е толкова семпъл и безинтересен, колкото може да е само мач на националния отбор на Аржентина. Къде си дон Диего, че да има какво да гледаме?
Обсъждането на вота се състоя във вторник. По-голяма нищета не се е случвала в пленарна зала, че и в кулоарите - "дебати" с времетраене по-малко един футболен мач, нищо по същество, "политически тези" на нивото на "Фейсбук". Най-интересното бе, че Корнелия Нинова пробва да пусне филмче срещу Борисов на специален екран, но Цвета Караянчева не й позволи (техниката ВАР е разрешена само в услуга на силните, знаем го от Световното). Мнения "за" и "против" бяха изложени после пред журналисти, което по принцип се случва и без вот. То и какво ли има да се обсъжда толкова по темата на недоверието - "несправяне в областта на сигурността"?... Не се справя ГЕРБ, факт е, но всичко ценно отдавна е казано. Случилото се около дебатите
е с нулева обществена значимост
- управляващите успешно изпробваха тактиката "Да оставим врага да си говори сам", а лидерът на БСП Нинова за кратко другарува с вътрешни врагове, с които по принцип се кара. А да, още нещо "се случи" - земеделецът Спас Панчев напусна лявата парламентарна група и принуди ресорните репортери с мъка да се присетят кой точно бе този човек.
Един вот на недоверие дори да е съпроводен с нищоказване, има смисъл, ако технически подкопава мнозинството. Този не може, а и взе, че стори обратното - разрив настана в коалицията на БСП.
Едва ли някой би искал да бъде на мястото на "стратезите" в социалистическата партия. Ясно е, че след шест месеца пак ще има вот, ясно е, че такива мероприятия действат на партията като тиймбилдинг - трудовият колектив им се радва (стига да не плаща). Известно е, че ако не вдига някаква врява в парламента и медиите, БСП може да загуби и ония двадесетина процента българи, които казват, че ще гласуват за нея. Всичко това е ясно, а още по-ясно е, че извън него цари пустош - идейна, политическа, организационна, личностна... И именно в тази пустош, насред която дойде този нелеп вот на недоверие, е големият проблем - на БСП и България. Само си представете Кирил Добрев като министър на вътрешните работи или регионалното развитие (за второто по-става май, хидролог е по образование, колега на Доган). И ще разберете защо всичко това, което БСП произвежда като опозиционност и алтернатива, няма никакъв смисъл. Парламентарният инструмент "вот на недоверие" бе задействан, защото партията друго не може да роди. Няма как от въздух да се роди нещо, а
в момента БСП е пълен въздух
Мнозина наблюдатели окачествяват сегашната политическата ситуация в България като застой - нищо не се случва, чака се нещо, ама какво и кога, никой не знае. Прилича на Брежневата епоха, при който събитията инерционно наставаха тъй, че нищо да не настане. Грешно е това впечатление. Не живеем в застой, а в нищета и пустош. При застой има заспала обществена енергия. В България в момента няма никаква енергия и това се проявява както долу - в живота на обикновения човек, така и горе, при големите държавни процеси. Обществото се умори от Бойко Борисов, вътрешно разлагане настана и в ГЕРБ, българите чакат ГЕРБ и Борисов да паднат. Но тъжната тривиална истина е, че нищо качествено по-различно не се задава. Съмнително е дали Слави Трифонов би бил припознат като антисистемен играч. Още по-съмнително е възможна ли е управленска конфигурация без ГЕРБ. Най-съмнително е дали на избори БСП би взела половин процент повече от ГЕРБ. Всеки, който иска да управлява, трябва да целуне ръката на дон Сокол. Той пък, подобно на аржентинския дон, е в неустойчиви настроения. Целувката му е врата към ада. Такова накратко е политическото положение в България - "От нийде взорът надежда не види". В тази празнота живеят и електорат, и политически актьори. Вотът на недоверие, който се случва тези дни, напълно формален и безинтересен дори за участниците, е просто следствие от празнотата.
 |
|
Най-интересното бе, че Корнелия Нинова пробва да пусне филмче срещу Борисов на специален екран, но Цвета Караянчева не й позволи |
