Не, НАТО не ни иска слаби
Снимка: БГНЕС
При колективната сигурност нестабилността на един от членовете се смята за проблем за всички
Войната в Украйна показа на Европа и света колко нестабилен би могъл да бъде мирът. За щастие тя не се води на наша територия, но е нужно само да идем до най-близката бензиностанция или супермаркет, за да усетим последствията от нея.
На този фон наскоро се появиха резултатите от изследване на GLOBESEC, който е един от водещите форуми за международна сигурност в света. Според тях почти 40% от българите биха гласували „за“ излизане от НАТО, ако се състои референдум за членството в отбранителния съюз.
Изследването е проведено при извадка от 1000 респонденти във всяка страна (общо 9000 души) с телефонни интервюта в 9 държави (трите Балтийски републики, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и България) от Централна и Източна Европа, като „България демонстрира най-малко евроатлантическа ориентация сред проучените страни“.
Не само това – ние сме и единственото място, където подкрепата за напускането се е увеличила в последната година – ръст с 13 пункта до 38% от населението.
Същевременно 57% от българите все още не смятат Москва за заплаха за сигурността ни, въпреки инвазията в Украйна и енергийната ни зависимост от Кремъл. Една трета пък оценява Русия като най-важен стратегически партньор.
Тези проценти са пряко свързани и с факта, че над половината от анкетираните българи са податливи към разпространението на дезинформация и вярват в конспиративни теории.
Цели 64% са на мнение, че световните дела не се решават от избрани лидери, а от сенчести елити, целящи да установят тоталитарен световен ред.
Онези същите зли англосаксонски елити, които според някои популярни конспиративни теории, разграбват неизчерпаемите ни ресурси на злато, пръскат ни като колорадски бръмбари с кемтрейлс, пускат 5G-мрежата, за да ни облъчват с хипнотизиращи послания, вкарват в телата ни чипове, заразяват ни с аутизъм посредством ваксини. И още, и още, и още…
Който търси конспирации, винаги ще ги намира
Най-големият страх на българина ще си остане някой да не го мине
В подобна среда, където достъпът до информация е все по-лесен заради социалните мрежи, в крайна сметка се получава така, че хората вместо да бъдат по-информирани, всъщност стават все по-невежи и залети от непрекъснат поток информация в пространство, където емоцията и профанизмът надделяват над разума.
Оттам логично идва и готовността да се вярва в елементарен популизъм, демагогия, „инфлуенсване“ и фалшивите новини от дезинформационни кампании, целящи да подкопаят авторитета на демократичните процеси и институции и да се задълбочат различните социални, политически или културни разделителни линии в определено общество.
В условията на криза е по-лесно хората да бъдат сплашени, като бъде атакувана системата на Европейския съюз, НАТО и цялата конструкция, в която България функционира, чрез твърденията на руската пропаганда, че някой, някъде из Вашингтон, Лондон, Париж, Берлин или Брюксел дърпа конците и умишлено иска да сме слаби, а Алиансът и Европейският съюз не са нищо повече от инструменти за налагане на подчинение и зависимост.
Затова подобни неаргументирани и изложени по емоционален начин твърдения удобно пропускат фактите, че точно тази система всъщност гарантира нашите интереси и сигурност.
Именно колективната сигурност остава като едно криворазбрано понятие, което пропагандата умишлено опитва да представи като опит за отнемане на суверенитет и национална идентичност.
Само че тя означава нещо съвсем различно. Никой няма интерес съюзниците му да бъдат слаби. Самата идея за разширяването на НАТО и ЕС на изток е свързана с осигуряването на стабилност в младите демокрации, преминаващи сложен преход след края на Студената война.
На няколко пъти през 20-и век Централна и Източна Европа стават източник на нестабилност, довел до безпрецедентни нива на ужас и затова разширяването се разглежда като задължително действие, което да гарантира, че регионът никога повече няма да се превърне в бойно поле. Разпадът на Югославия е горчивият и нагледен пример от необходимостта за постигане на трайна стабилност.
Тест за лоялност за служби, от които тече като сито
Да се провери лолялността на службите ще отвори Кутията на Пандора, но вече нямаме избор
Така самата перспектива за членство става повод за държави като Унгария, Румъния, Словакия, Чехия, Хърватия и Словения да се справят с дългогодишни териториални и етнически въпроси помежду си, така че да се избегнат всякакви потенциални рискове за конфликт в бъдеще.
Влизането им в една общност от съюзници ги постави в обща рамка, където те могат да разрешават споровете си по мирен път.
Казано с други думи, НАТО и ЕС изнасят възможности за мир и просперитет, така че да не се налага да гасят отново пожари в сърцето на Европа. Чрез разширението на изток двете организации са в състояние да стабилизират региона и да избегнат вероятностите за разпространение на нестабилност на запад.
Точно това е и основният аспект на колективната сигурност, при който нестабилността на един от членовете се смята за проблем за всички.
Не става въпрос само за популярния чл. 5 на НАТО и това колко танкове и самолети има всеки. Сигурността не се измерва само и единствено във военно отношение.
Тя включва още много компоненти от икономиката, енергетиката, финансите, правосъдната и политическата система. Стабилна валута, предвидима бизнес среда, независима съдебна система, енергийна диверсификация – това е само една много малка част от множеството фактори, които допринасят за сигурността на една държава.
„Теория на „Заучената безпомощност“
В този смисъл ние се явяваме сред най-слабите членове на НАТО и Европейския съюз. А ако трябва да перифразираме шотландския философ Томас Рийд, една структура може да бъде силна точно толкова, колкото е силно нейното най-слабо звено.
Затова и неслучайно България е подлагана на натиск за реформи в ключови сектори.
Не защото някой иска да ни подчини, а защото нашата сигурност е важна за сигурността на всички останали в условията на глобализиран и взаимносвързан свят.
