Честит празник българи. Днес е 6-ти септември, 2016 година.
Преди 131 години нашият народ, въпреки страха от близкото минало, въпреки отделния индивид и неговите лични съмнения, въпреки цяла Европа, която днес също сама трябва да се бори за своето съединение и оцеляване, ние българите просто направихме това, което трябваше да се направи. Събрахме земята и народа си. Събрахме себе си, бъдещото и идеалите си, събрахме мечтите си и историческото си самосъзнание, събрахме ги в малка кошничка, която днес наричаме национално достойнство. Или просто, българска нация.
През годините след това се случиха много работи. Кои тъжни и обидни, кои дръзки и безмерно смели, но факт е, че днес България все още я има. Има я въпреки турците, въпреки руснаците, въпреки американците, въпреки циганите, въпреки Меркел, а често и въпреки самите нас. Все още я има.
Днес светът е във война. Едни го знаят, други, все още не. Ние като нация, май тепърва ще го разбираме. Ние като нация, често осъзнаваме фундамента и значението на подобни думи, едва след разпада им. Лингвистичен, съдържателен и чисто човешки разпад.
А народа през всичкото това време крещи на режисьорите: "Спрете лентата! Този филм вече сме го гледали!" Режисьорите обаче не чуват, те са на хонорар, а хонорара се плаща зад граница. Хонорара им се плаща за разединението ни скъпи братя българи, а не за съединението ни. Хонорарът се плаща с чек. А чека не е на наше име. Чекът е на името на онези, които не пеят за Балкана, за морето и за всички нас.
Чекът е за онези, които земенят национално достойнство и история, срещу банкова сметка в Андора. Той е за онези, самотници, за които "български дух" е просто едно безсъдържателно определение за уж патриотизъм, за уж свобода и на уж независимост. Безсъдържателно, не само защото, самите те може би не са българи, а защото не проумяват силата и харектера на нашия малък, но наистина велик народ. Защото братя българи, а в тези думи няма патос, има само истина - ние българите, сме голяма и достойна нация.
Ние всъщност сме всичко онова, което странно защо, най-често ни е страх да изкажем на глас. Ние сме хора с достойнство и бъдеще, ние сме хора с ум и красота, ние сме толерантни, но й силни, ние сме Европа, преди Европа дори да е разбрала, че е такава. Така, че целувай ръка Меркел, а ти българино бъди себе си. Бъди себе си, защото идват трудни времена. Времена в които всеки първо със себе си, трябва да се уточни важното, после с близките си, а накрая всички заедно. Защото скъпи хора, отново дойде време за Съединение.
Дойде време за сила и характер, а не за мяукане и кръшкане. Дойде време, в което трябва да правим, онова, което най-малко ни се прави. Дойде време, в което български политици ми казаха, не пиши за Местан, защото турското разузнаване е много силно в България, а то е безпощадно. Дойде време на страх и безпринципност. Или както се казва - дойде нашето любимо време българи. Времето в което всички ще казват - "тези са луди, но пък са истински".
Дойде времето, в което ще се решава бъдещето на България, а не бъдещето на генерал Радев, бъдещето на генерал Борисов, влиянието на Цветанов, простотиите на шефа на "Агромах" или пък смяната на накладките на Бентлито на Николета.
Дойде време разделно, за да дойде време обединително. Дойде времето, в което всеки трябва да погледне паспорта си. Не за да мине Кулата, а за да я запази.
Така че, честит празник Българи, честит, за да имате бъдеще. Вие, децата и внуците ви.
Васил Петев, BIG5.BG
