Стана страшно смешно.
Страшното е, че фашистите у нас са най-гласовитите привърженици на липсващата според тях тук свобода на словото, която упражняват от доста време като първенци по употребата на интернет за своята пропаганда, по говорене от парламентарната трибуна и по честотата на появата им в телевизионните студиа.
Горното е същевременно смешно, но само за хората, които забелязват абсурда фашистите да говорят срещу “евроатлантическия фашизъм”. Размахват това дървено желязо при всяка възможност да лъжат пред публиката. Както се видя от статистиката тъкмо те са лъгали най-много в предишната предизборна кампания.
Сега същите са се загрижили да бранят конкретни български журналисти от украински сайт, който си позволил да забележи, че у нас има пропагандатори на правото на руzките окупатори да избиват хиляди украинци. И понеже във въпросния сайт има имена и на убити техни руzки другари, нашите фашаги правят извода, че и тукашните пропагандатори на руzкото миролюбие са заплашени от същата съдба.
Можете ли да ми посочите поне един български рашист сред журналистите, който да е получавал заплахи за живота си от “евроатлантически фашисти”? Или да е уволнен поне за системно прославяне на руzките масови убийци?
Няма такива. Мога да приложа от личен опит много доказателства за обратното-направо си е обичайно в България от години критиците на “руския свят” и неговия цар да бъдат заплашвани именно с убийство.
Фашистите, които ме тероризираха през март 2019 г. в Добрич и не ми позволяваха да говоря пред читателите на книгата ми “Измамата Сан Стефано”, днес дефилират с парламентарни изяви в защита на …свободата на словото. Тяхната съмишленичка Нина Дюлгерова беше цитирана ден преди разправата с мен в рашисткия в. “Труд” с призив да ми бъде забранено на пиша. Цитатът е достоен да го публикувам отново:
“Трябва да се спре със свободната журналистика, на която й се плаща да пише творения с въпиюща агресивна некомпетентност, каквито са тезите на Иво Инджев или Александър Йорданов. По-добре е да се остави българският народ да си следва традициите и да показва своята благодарност към подвига на всички, които са допринесли за свободата на България.”
Да пази Господ от такива “пазители” на свободното слово!
Няма у нас репресирани, заплашвани с убийство, уволнявани за рашиzъм журналисти. Какви ти отделни журналисти, цял един Съюz на болгарскитэ журналисты си разиграва рашиzма и подобно на споменатите фашаги вие на умряло на несъществуващите гробища на несъществуващи “герои” на свободното слово у нас.
Много им се ще да се оплачат, да се направят на жертви. Волгин играе това театро от незапомнени вече времена. От позицията на най-овластеното лице по отношение на медийната регулация Соня Момчилова брани правото му да пропагандира рашиzма по време на жестоката война на московията срещу Украйна и нейния нападнат, убиван, гонен от родните му места народ. Имал право да защитава гледната точка на убийците, изнасилвачите и убийците. Дори имал право да лъже, откровеничи Момчилова, убедена досущ като Волгин в безнаказаността на своята арогантност.
Не е само СБЖ и не е само СЕМ на Соня Момчилова. С риск да засегна някого персонално, вкл. сред моите приятели, наследените от времето на съветския колониализъм у нас творчески съюзи (барабар с ръководствата им като правило) са преобладаващо проруzки и в наши дни. Такова е фактическото “заварено” положение, което продължава вече четвърто десетилетие.
Може ли да попитам плахо: не е ли нужна някаква форма на лустрация срещу това статукво, което е особено отблъскващо като вид публична подкрепа за страната-агресор, обявила България за враждебна държава?
Изявени фашисти си присвояват ролята на борци за свободното слово и си измислят несъществуващи заплахи за себеподобните си. Организират контраофанзива срещу несъществуващо настъпление на принципа на героя на Илф и Петров от времето на прохождането на комунизма в СССР Шура Балаганов, който брани крадеца на гъски Паниковски с възгласи “помощ, бият Паниковски” (когото, впрочем, никой не бие – селяните само го зяпат с открадната гъска и не не предприемат нищо).
Ей така и ние, “селяните”, сме в ролята на пасивни наблюдатели как хитреците си разиграват водевилите, докато се бием и лустрираме на друг фронт, поддържан за тази цел от десетилетия.
Не, нищо лошо не й се случва на руzката пропагандна у нас, поради което тя продължава да се весели шеметно в публичното пространство като Галина Брежнева (дъщерята на Леонид Брежнев) на “частно парти”.
