Некадърността ни убива
Николай Слатински, Фейсбук
Знам, че съм в абсолютно малцинство, може би състоящо се от 1 човек – от мен.
Знам, че при демокрацията – пълноценна или фасадна – мнозинството определя Кой да го управлява.
Ето защо не мога да направя нищо, така че да ни управлява друг.
Но нали е възможно мнозинството да разбере, че дори да има правото да казва Кой да ни управлява, то има и задължението да търси верен отговор на въпроса – Как да ни управляват.
Писах преди време за новия СПИН – Синдромът на придобитата институционална некадърност.
Толкова ли е трудно да се осъзнае, че некадърността е бич, напаст, проклятие, чума!
Ако някой търси лекар, който да извади сливиците на детето му, той няма да избере съпартиеца, само защото му е съпартиец; той няма да избере симпатичния в бяла престилка, само защото е симпатичен; той няма да избере човек, знаещ на теория как се вадят сливици, само защото знае това на теория; той няма да избере някой, който веднъж или два пъти е вадил сливици, само защото вече се е опитвал да го прави… Той ще избере експерт, спец, майстор, професионалист по вадене на сливиците, при това колкото се може по-добър!
Значи за сливиците на детето ще се търси някой от най-добрите, а ваденето на сливиците на държавата ще поверяваме на такива, които не са наясно как се вадят сливици и общо-взето само приблизително знаят къде се намират сливиците!
Отново да кажа – некадърността е бич, напаст, проклятие, чума!
Тя е прекият път за затриване на държавата и държавността. И може да е готова дори да обяви война на всички ни, за да продължи да прави това, което прави и да го прави така, както го прави – некадърно!
Не може да се хващат хора от гората и да им се доверяват ключови, жизнено важни процеси! Не може да се парашутират невежи оптимисти на ключови, жизнено важни места във властта! Не може самовлюбени нарциси и всякакви деспоти да се натрапват в ключови и жизнено важни институции! Не може, не бива и не трябва!
Защо тогава се изучават в университетите сигурност, риск, мениджмънт, управление!? Ако ще доверяваме страната, властта и себе дори на дилетанти, любители, аматьори и непрофесионалисти…
Нека, нека мнозинството да продължи да казва Кой да ни управлява. Това е негово право при демокрацията – пълноценна или фасадна. Но мнозинството не бива да забравя, че освен това свое сакрално право, то има и свещено задължение – да търси верен отговор на въпроса Как да ни управляват. И трябва да намери отговор и то такъв, че да ни управляват професионалисти, специалисти, знаещи и можещи, високо образовани и високо интелигентни, сиреч кадърни хора. Защото некадърността е вредна за здравето на държавата. Тя ни убива бавно и неотвратимо.
И от вредна за здравето, се превръща в опасна за живота – на държавата, а значи и на всички нас – тези от абсолютното мнозинство, от мнозинството примирени, от малцинството несъгласни и от абсолютното малцинство, състоящо се от по един човек…
