Независимо, свободно, разумно и бързо

Оня ден колегите в Капитал обобщиха, че впечатлението от атмосферата при конституирането на 45-то Народно събрание беше за нещо следосвобожденско.
В петък няколко приятели, които са политически ангажирани, но не и пристрастени (в смисъл не са следили стръвно петъчния парламентарен контрол), ми писаха, че не могат да се отлепят от прякото предаване на парламента по БНТ.
„Не съм се вълнувала толкова много от нещо, което гледам, от Game of Thrones“ насам“, ми написа едната от тях, а после добави, че била малко разочарована, че следващият епизод е чак идната сряда (21 април). Тия вълнения само потвърдиха краткият, точен и ясен извод на Капитал – „нещо следосвобожденско“.
Аз самата се вълнувам истински, при все, че последните няколко години, съзнателно избягвах посещенията в парламента. Предпочитах да си върша работата по телефона, с лични срещи около Народното събрание, когато трябва да се видя с някого. Колкото до това да следя дебат по приемането на някой законопроект – това не ми се е случвало отдавна, защото много отдавна в парламента дебати, които да са били същностни, няма.
Само да е ясно: по своя замисъл идеята на политическия разговор в парламента не е да забавен, остроумен или смешен (това не пречи да е И такъв). Идеята е едни хора, получили нашия мандат, да стигнат в разговор до най-доброто, на което са способни.
Преди по време на дебати се стигаше до промяна или доусъвършенстване на текстове от закони, а в последните няколко години всичко се гласуваше „както е подадено“. Най-често с врътки в преходни и заключителни разпоредби, да не вземе някой да се усети.
Та, идеята на „живия парламент“ не е да ни весели, а да се сети, че животът му се мери в разговора за бъдещето и в по-добрата му законодателна уредба (знам, че сигурно звучи скучно). Да работи по същество.
Сега преспали двудневни вълнения от остроумия и безспорната истинска радост – Народното събрание има пулс, е добре да си спомним нещо от преди 12 години.
С идването на власт на ГЕРБ през 2009 г. едно от първите решения на тогавашния парламент бе създаването на комисия за ревизия на кабинета „Станишев“. Говорителите на ГЕРБ по онова време се заканваха, че чрез тая комисия ще се възцари справедливот (друг е въпросът, че това става само по правилата на правовата държава, а не със закани от парламентарната трибуна).
Та, тогава въпросните говорители на ГЕРБ не достигнаха до нищо кой знае какво, освен че повтаряха в захлас за схемата „Батко и Братко“, например. Но всичко остана в сферата на приказките. Апропо, в началото на март (т а з и г о д и н а) съдът прекрати делото „САПАРД“.
Или иначе казано: безспорните скандали на Тройната коалиция (последващите 12 години доминация на ГЕРБ не ги отменят) останаха само ПР-показно.
При създаването на комисията, дето разследваше кабинета „Станишев“ БСП викаха „тая комисия е реваншизъм“, точно както днес това обясня Делян Добрев от ГЕРБ, след като парламентът създаде комисия, която да разследва Борисов.
БСП си останаха замесени в Батко и Братко и тн, точно както Делян Добрев ще си остане замесен в Кумгейт.
Изглежда, че комисията, с която настоящият парламент ще разследва управлението на Борисов, може да произведе точно толкова малко смисъл, колкото онази, с която ГЕРБ разследваха Тройната коалиция.
Всъщност, оная комисия от 2009-та година, която Борисов напави, остави една безспорна следа след себе си. Произведе Стоян Мавродиев, който в качеството си на депутат тогава, я оглави. И така от „разследващ“ на схемите на Тройната коалиция стигна до записа „Шиши не дава“, ама това е дълъг разказ.
Но може би подобни парламентарни звена не са нищо повече освен детски болести на прохождащи субекти. Да се надяваме да ги израснат по-бързо и ако наистина новият парламент желае парира злоупотреби с власт в бъдеще или да създаде възможност да бъде търсена отговорност за вече сторени дела…. е хубаво да работи по същество.
Историята на порасналите в политиката дава и рецепта.
Не можем да обвиняваме предишните управници за всичко, казва Вацлав Хавел. И продължава: не само защото това би било неправилно, но и защото това би притъпило чувството за дълг, пред което всеки един от нас е изправен днес: а именно задължението си да действа независимо, свободно, разумно и бързо.
…. независимо, свободно, разумно и бързо.
