Ние сме щастливи кокошки

Ако се вярва на древното определение, човекът бил двуного без пера.  В смисъл - оскубана кокошка.

В това, че ни скубят, сме убедени всички. В това, че акълът ни е пилешки - почти всички. Възниква екзистенциалният въпрос - щастливи кокошки ли сме ние или като напротив?

И - има ли дефиниция на това какво е щастие?

Преди седмица лично земеделският министър конфискува десет милиона яйца от нещастни кокошки. Кокошките, разбира се, и не предполагат, че са нещастни, те са нещастни според евродирективите, затова добросъветно си снасят яйцата, заредени обаче с отрицателни (според евродирективите) емоции.

Предполага се, че яйцата, получени в резултат на това нещастно яйценосене, са изпълнени с негативизъм. И за да не предадат негативните емоции и на нас, само и само за да ни предпазят, ги прибраха от магазините.

Последва изненадващ ход - вместо да раздаде по две от конфискуваните яйца на всеки пълнолетен член на обществото, та да си забърка омлет, или поне да ги изпрати към социалните домове, та да си отдъхнат малко хората от ориза и картофите, министърът взе, че ги натроши.

От което яйцата станаха още по-нещастни, колкото до нас - чакат се резултати от социологическите проучвания.

Но министърът пък ни обеща от несбъднатите омлети да се приготви биомаса за отопление.

Това си е направо топла държавническа грижа за мръзнещото население. По-добре гладни, но на топло, отколкото вечеряли, но на студено!

Разбира се, най-добре е човек да е на топло и да е вечерял, но това очевидно не влиза в европриоритетите.

Социолозите, моля ви, дайте някакви данни - дали наистина сме щастливи или не чак дотам, че нещо започнаха да ни глождят притеснения. Че сме кокошки - няма никакво съмнение, - щом за такива ни смятат хората, за които гласуваме с радостно кудкудякане по изборите!

Румен Белчев

в. „Стършел“