Заради санирането махаме незаконните си балкони
Първо в София, а след това в други градове
Преди около година завърши националното преброяване от което стана ясно, че в България има 3 887 076 жилища, от тях 3 859 460 са в жилищни сгради. В градовете има 2 566 544 жилища или 66% от всички жилища. 29% от всички жилища имат поставени енергоспестяваща дограма, а 15.5 % от всички жилища са с външна изолация.
Разбра се, че в повече от 80 000 многофамилни сгради със 720 000 жилища (прибл. 53,6 милиона кв.м РЗП), обитавани от над 2 700 000 души, се нуждаят от сериозно обновяване. Пакетът от обновителни мерки струва прибл. 150 лв./кв. м жилищна площ. На базата на тази стойност общата необходима инвестиция може да се изчисли на 8 милиарда лева (4 милиарда евро).
Масово и задължително преостъкляване на балкони и тераси очаква първо столичани, а после да се готвят и останалите български градове. Целта е всички сгради и кооперации да имат еднаква конструкция и визия. Фасадата трябва да е в един цвят. Климатиците, там където ги има ще са строени в една редица от първия до последния етаж скрити зад декоративни решетки.
Още от 2007 г. управниците на България подгряваха темата саниране, последните от ГЕРБ продължават и до днес тази песен любовна с мирис малко на рекет, малко на лобизъм и афиширането на „големите“ ползи за енергийната ефективност и намаляне на парниковите газове и грижа за народа да не му изпопадат панелите поради корозия на заварките на закрепващите планки.
При толкова загриженост, как да не извадиш по 10 000 лв. и да участваш доброзорно във всенародното дело наречено саниране?!
За едното саниране беше натъкмен един закон за етажната собственост пълен с абсурди, който дори намери художествено отражение в едноименен
телевизионен сериал...
Едно време българинът се кикотеше на „Топло“, а сега на „Етажна собственост“... На това сигурно му се вика еволюция, но може и да се гледа на него и като на пиратска сага с последващо ограбване на обеднелия народец. Едно е сигурно, че завистта на премиера към спестяванията на неициативните българи не е моторът на промените.
Всичко си има предистория
Отначало беше създаден проект“ ДЕМОНСТРАЦИОННО ОБНОВЯВАНЕ НА МНОГОФАМИЛНИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ“ с прякото участие на МРРБ.
Ето и резултатите от неговата работа към 31 декември 2011 г.:
1) Обновени 48 многофамилни жилищни сгради и 2 в процес на обновяване;
2) 1093 облагодетелствани домакинства;
3) 8 488 575 кВтч (40-60%) планирана икономия на енергия годишно в резултат от обновяването;
4) 6 672 тона планирана икономия на СО2 емисии годишно;
5) Създадени 219 работни места годишно.
Проектът имаше изпълнени обекти и в Бургас:
Обекти изпълнени в град Бургас: ж.к. „Изгрев”, бл. 20, вх. 3 изпълнен на 7 януари 2009г., конструкция ЕПЖС -едропанелно строителство, обхванати 24 домакинства, 76% намалено енергопотребление и намалени 127 т / год. парникови газове;
ж.к. „Братя Миладинови”, бл. 27, вх. A изпълнен на 10 октомври 2007 г., конструкция ЕПЖС, обхванати 10 домакинства, намалени енергопотребление с 68% и намалени парникови газове с 19,1 т/год.;
ул. „Съгласие” № 6, бл. „Пощенец 2”изпълнен на 8 юни 2009 г., конструкция
монолитна, обхват 12 домакинства, намалено енергопотребление с 52% и намалени парникови газове с 64 т/ год.
Това си бяха два входа и една стара кооперация. В санирането им обаче общината участваше с 90% съфинансиране, а собствениците гарантираха своето желание с внесени авансово в банка на посочена сметка 300 лв. на жилище, които бяха необходими за кандидатстване по проекта.
В изпълнените по този проект ремонти собствениците участваха с по около 102 лв/ кв. м или за жилище от 60 кв.м по онова време отиваха около 6000 – 7000 лв. Днес обаче е по-скъпо и предполагаемата цена е около 150 лв./ кв.м, авансовата такса за гаранция участие е 500 лв. и е необходимо 100% съгласие на хората от етажната собственост.
По-късно в средата на миналата година, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) пусна горещи телефони за саниране на жилищни сгради 02 9405 417 и 9405 415. На тях хората трябваше да получават информация за това как може да кандидатстват за еврофинансиране за обновяване на жилищните блокове.
Тогавашният строителният министър Росен Плевнелиев обяви старта на схемата по оперативна програма „Регионално развитие” за саниране на сградите в режим на етажна собственост. По нея бяха предвидени 63 млн. лева, които според разчетите трябваше да стигнат за обновяването на около 500 жилищни блока. Кандидатите за финансиране се предвиждаше да подават документи през март, а строителните дейности да започнат няколко месеца по-късно, но това ще се случи едва пролетта на 2012 г.
За да участват в схемата, собствениците на апартаменти трябва да внесат по 500 лв. като гаранция, че имат сериозни намерения за обновяване на сградата. Иначе те трябва да осигурят 50% от парите за санирането, а от еврофондовете ще дойдат останалите 50%. Преди да започнат строителните дейности пък ще трябва да се
направи задължително енергийно и структурно обследване, което ще бъде за сметка на държавата.
През ноември 2009г. имаше намерение панелни жилища да могат да бъдат санирани със средства от продажба на спестени от държавата емисии въглероден двуокис.
Според идеята с парите от подготвяната от държавата продажба на квоти парникови газове държавата щеше да подпомогне гражданите в процеса на саниране на жилищата им.
Въпреки спестени около 250 млн. т еквивалент на въглеродния двуокис, които се оценявали на над 1 млрд. евро нещата не се случиха.
Въпреки „добрите“ новини за управляващите, никой не попита безработните, възрастните и социалнослаби собственици откъде ще намерят тези средства, но меракът на управляващите вероятно да уредят близки до тях фирми на хранилката, наречена саниране, не угасна. Както казваше Бай Ганьо „...има келепир в тая работа“.
Обективно погледнато преобладаващата част от жилищния фонд е изградена по индустриален способ в жилищни комплекси през периода от 60-те до 80-те години на ХХ в. Състоянието му не е добро и непрестанно се влошава, най-вече поради недостатъчна поддръжка и недобро управление от страна на собствениците. Жилищният сектор се характеризира с много ниска топлинна ефективност и неикономични системи за разпределение на топлинната енергия (енергийните показатели са около 2,5 пъти по-лоши от изискванията на съвременните технически стандарти), като по този начин значително се допринася за енергоемкостта на България. Според Националния план за действие по енергийна ефективност жилищните сградите са отговорни за 23% от консумацията на енергия в страната.
Фактите показват обаче, че в повечето стари панелки някои от собственици вече са приложили енергоефективни мерки, като част от тях са и остъклените с енергоспестяваща дограма тераси, които се оказаха незаконни според общините и държавата-мащеха...
Според НСИ и данните от преброяване 2011 това са около 20 % от жилищата. Хорицата са вложили средства, труд, взели са кредити, плащали са лихви и сега всичко това ще отиде по дяволите, а те трябва да се бръкнат за нови пари. Дори поставените от тях външни щори, монтираните климатици ще трябва да се свалят и след това да се монтират отново, а това е също не малка сума. Външна щора за обикновен размер прозорец на спалня е поне 250 лв., а демонтаж, монтаж и отводняване само за един климатик струва около 100 до 200 лв. в зависимост от модела и нуждата да се удължава тръбният път. Кажете му сега на пенсионерът, на безработният че ще го натоварите с още близо 500 лв. прибавени към ония 150 лв./кв.м за санировка при условие, че реалната цена е около 35-40 лв. на качествена външна изолация. Прибавете и разходите за ново остъкляване на балконите, а ако е изрязана фасадната панела от към стаята, какво още ще трябва да плаща, направо не ми се мисли...
Прибавете и разходите за живот на квартира докато всичко се оправи и ще ви се прииска да им теглите една майна и не само това на тези нови „европейци“.
Попитайте ги къде бля и спа държавата и общините, когато милиони тераси бяха остъклени и кой за какво е виновен тогава...
Столичани в повече
Според новия план на Столична община, ако някой след санирането иска допълнително да си остъкли балкона или да си монтира климатик, трябва да получи одобрение от етажната собственост. От общината щели да инициират и законодателни промени така, че по фасадите на сградите да не може да се слага нищо без проект.
Искаш сателитна чиния-проект, разрешение, такси, ходене по мъките и т.н.
Битува и идеята сред общинарите да се разреши върху покривите на блоковете да се монтират соларни батерии и така частниците да си помогнат като спестят от сметките за енергия и как да стане това, ако на парче се прави всичко и се окаже, че покрива е прясно ремонтиран, но подходящи стойки не са монтирани предварително?! А и как ще бъдат прекарани тръбите след санировката и ремонт на покрив?! Въпроси много, а никой не мисли за тяхното решение и всичко ще се налага да бъде временно решение...
Стигаме и до цветовете за оцветяване на фасадите, които пак ще се избират и одобряват, а ако си представим, че имаме различна по цвят дограма, как ще направим тогава еднаква фасада?!
На фона на всички тези проблеми от Столична община изразяват своята „загриженост“...
Освен че не са естетически, остъкленията не издържат и на изискванията за топлотехническа ефективност”, коментира шефът на “Контрол по строителството” към общината арх. Влади Калинов те са и незаконни.
Почти 100% от затворените в момента балкони са незаконни. Настоящата нормативна уредба не предвижда никакви процедури по тяхното признаване. Ето защо единственият начин да оправим положението е да използваме предстоящото саниране, обясни арх. Калинов. Общината планира да изготви такива планове за панелните блокове, които да предостави без пари на етажната собственост. Кметството няма да събира средства и за разрешителни за строеж. Предвижда се проектите да са според вида на панелките. Това прави около 12-14 типа блокове.
Според специалистите панелните комплекси трябва бързо да се санират. “Сега те не са опасни, но е възможно да станат”, твърди арх. Калинов. Според него трябвало редовно да се правят проверки за корозия на местата, където отделните панели са свързани чрез метални части. Такива обаче не се правят. И сега опасността е цели панели да се откъртят от фасадите, притесняват се в Столичната община.
Санирането задължително предвижда не само опаковане на сградите с топлоизолация, а и преглед на всички инсталации, на конструкцията, покриви, фасади.
Нека прибавим и факта, че всичко това трябва да стартира в условията на несекваща икономическа криза...
За какво е всичко това? Отговорът е за пари и то много... Но на витрината се изкарват разни ползи като икономия на енергия от 40-60%.
При допускане за 60% икономии след обновяването, то домакинствата щели да спестяват общо 720 евро на година.
Ако се приеме, че необходимата инвестиция за същото домакинство възлиза на 5 000 евро, то възвращаемостта на инвестицията за период от 7 години щяла да бъде при ниво от 14% на годишна база. Екстраполация на тези стойности в национален мащаб сочи теоретични икономии на година, при инвестиция от 4 милиарда евро, възлизащи на 560 милиона евро.
Рекламата е, че „Има огромен интерес към санирането. Можем да обявим, че ние стартираме най-изгодната схема с най-високия грант от 50%, който е договорен с ЕК", заяви бившият министър Плевнелиев преди време.
Щяло да има и бонус -100% от разходите на проджект мениджмънт за енергийно обследване на сградите, който щял да бъде за сметка на бюджета на ОПРР. Така реално щели да бъдат предоставени 60-65 на 100 от средствата за саниране.
Говорейки за келепира се сещам, че май за никого не е изненада изборът на банка, която да управлява Гаранционния фонд за саниране.
При само две оферти на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Корпоративна търговска банка (КТБ) на банкера Цветан Василев спечели милата на властта банка, която е концентрирала в сейфовете си над 47% от държавните средства.
Нейният трезор избран за фонд мениджър, ще усвои 13 млн. лв. от общо 63 млн. лв. европейски пари, предвидени по оперативна програма “Регионално развитие” за саниране. Към тези 13 млн. лв. банка ще трябва да добави свои средства и от тях да раздава нисколихвени кредити за саниране.
Корпоративна търговска банка бе класирана на първо място в проведената открита процедура за възлагане на обществената поръчка с предмет "Избор на Фонд за жилищно обновяване" със 158.05 точки.
Тя става мениджър на Фонда за жилищно обновяване, чрез който ще се отпускат заеми с ниски лихви или гаранции за подобряване на енергийната ефективност в многофамилни жилищни сгради, или така нареченото саниране.
Искам да припомня, че във Франция например също съществуват подобни наредби, задължаващи собствениците на сгради да ги поддържат в приятен за окото вид. Затова в центъра на Париж няма да видите изтърбушени сгради и разкапващи се фасади.
Как обаче е уреден въпросът там?
Санирането на сградите се извършва на всеки 30 години. Самата градска управа отпуска на собствениците безлихвени кредити с 30-годишен срок. През тези 30 години хората трябва да възстановят парите за санирането, които не са много, а като се разсрочат във времето, вноската става минимална и може да бъде платена дори с ниска пенсия. Ако някой иска, може да погаси вноската предсрочно. Така и двете страни са намерили приемливо решение – нито хората се натоварват финансово, нито общината приема наредби, без да ги съгласува и обсъди с тях.
320 опасни сгради в София са преброили от дирекция “Контрол по строителството” в центъра на града. Максималната санкция за постройка в лошо състояние е 5000 лева, като тя се налага на собствениците едва при повторно неизпълнение на изискванията на общината за укрепване или спешен ремонт.
Столичните общинари ще се опитат да сложат ред в хаоса с незаконно остъклените балкони. Проблемът не е от днес, а безнаказаността, от десетилетия допусна балкони и тераси в панелни и монолитни сгради да бъдат преправени в кухни или дори холове.
И макар че, хората вече са инвестирали много средства, време, труд в тях, мисълта за премахването им защото са незаконни се върти в нечии главички, защото видите ли това била цената на незаконното строителство.
Дали това е тоталното разрешение на проблема?! Твърде сериозен е социалният ефект, тъй като се засяга широк кръг от хора, а именно милиони... През 2013 г. има парламентарни избори, а властта е сладка и се хареса на сегашните управници от ГЕРБ и затова те заявяват, че по този проблем има нужда и от политическо решение. Законът вече не позволявал остъкляване на балконите и точно затова решението на проблема със затворените сега тераси било именно в проекти за саниране на сградите.
Да, някой май ни смята отново за балъци...
И макар че, днес никой не може да обясни защо толкова години общински и държавни институции са си затваряли очите пред това очевадно, масово беззаконие и не са взели мерки остъкляването на балконите да се прави безопасно и естетически, виновни ще сме отново ние гражданите. Държавата и общините са винаги прави и невинни...
Петко ПЕТКОВ
Редакцията на „Под лупа“ се извинява за евентуални пропуски и грешки. Засегнатите имат право на отговор.
