Вот на (не)високомерие

Властта вече не знае какво да прави с властта си

Три бомби гърмяха миналата седмица.Първата – евродокладът за правосъдието и вътрешния ред тежко рани ГЕРБ. Застрелян беше митът за тяхната недосегаемост.

Изведнъж ГЕРБ се превърна в една обикновена партия, чийто рейтинг започна да пада отчетливо, на парцали (по 5-6% наведнъж). Може би защото не води страната в правилната посока, така, както всички преди тях, които Бойко Борисов сочеше с дългия си пръст. (Казват, че от това тригодишно сочене, му пораснал показалецът, както на Буратино нослето).

Второ, гръмна един подкупен депутат от Монтана, хванат в чудовищно „негерберски“ действия (нали се кълняха, че са свръхпочтени), но уцели Искра Фидосова.

А да уцелиш едрата дама е все едно да уцелиш ГЕРБ право в сърцето. Госпожата смотолеви нещо от сорта – с този нямам нищо общо и нескопосно обясни, че в Сърбия последно ходила при родата си за Нова година. Защо в Сърбия ли? Защото един изнудван от подкупния депутат бизнесмен отиде твърде далече и призна нещо, за което всички говорят, но не смеят да изрекат – „черната касичка“ на ГЕРБ е там, където е родата на Фидосова.

Който имал нужда от висша протекция или законодателна услуга, знаел, че може да отиде и да си плати. Това е толкова чудовищно, че ако е вярно, цялата Изпълнителна комисия на управляващата партия ще трябва да си бере греховете за бездействието. Цветан Цветанов не беше много убедителен в „Панорама“ на БНТ като каза, че „Искра Фидосова не е замесена в случая с Аврамов и не знам защо се прави тази връзка“.

Ако наистина няма никаква връзка, защо тогава депутатът беше скрит за постоянно в ареста, да не би да каже нещо повече? Даже в парламента не дойде да си вземе сбогом. Публична тайна е колко близки бяха с Фидосова.

Третата бомба уби реални хора на летището в Бургас.

Общото между трите взрива е очевидно. Властта вече не знае какво да прави с властта си. Досега управляваше старомодно, с едно клише за „необходимия виновен“. В тази ситуация тя нямаше друг избор, освен да бъде високомерна. Високомерието е противопоказно на диалогичността, тоест, на нормалното политическо общуване. Всички вотове на недоверие в парламента бяха белязани от болезнено високомерие. Премиерът или пренебрежително си чатеше с телефона, или не идваше в парламента с обяснението, че има по-важна работа (и ходеше да реже ленти на някакви курници или птицекланици, или нещо такова).

Сега пак иде вот на недоверие. Ще си позволи ли премиерът отново да не дойде в парламента, за да чуе въпросите и критиките към себе си или ще склони глава пред опозицията.

Повече от всякога днес Бойко Борисов се нуждае от тези, които го критикуват. Защото в страната има нагнетено толкова много напрежение, че ако то не бъде изпуснато през този легален отдушник, могат да последват неконтролируеми и нелегални действия по улиците. (Със сигурност те могат много повече да уплашат чуждите туристи от камикадзето в Бургас).

Активните протести започнаха от месец, но никой не знае до къде могат да стигнат. Въпрос на време е в кой точно момент изведнъж всички ще намразят ГЕРБ. Това не може да го предскаже никой социолог, така, както никой сеизмолог не може да каже кога точно ще ни разтресе земята.

Ако му е останало и капка чувство за самосъхранение, премиерът трябва да строи четата си с министри-юнаци и да ги доведе под строй в парламента във вторник.

Тук има и още една специфика. Освен пред опозиционните, правителството за пръв път ще трябва да даде обяснение и пред своите депутати. В групата на ГЕРБ има огромно напрежение и много въпросителни. Първо групата се раздели на такива, които влизат в следващите листи и на такива, които историята безславно ще изхвърли на „бунището си“. Много хора се почувстваха употребени. След това започна натискът да гласуват серия от лобистки поправки, които някой някъде си урежда и дори не идва, за да запознае с тях парламентарната група.

Герберите не крият, че се чувстват като бройки, като хора без лица и без позиция. Те нямат никакви други права освен да стоят в пленарната зала и да гласуват това, което Искра Фидосова им нареди. Арестът на техния колега Димитър Аврамов сформира група на недоволните от ръководството на групата, което лицемерно мълчи за вината на Искра Фидосова.

Красимир Велчев, воеводата на властта в НС, се скри вдън земя, все едно че сега започва, а не приключва мандатът им и всичко при тях е цветя и рози. Според гербери в продължение на три години Фидосова е бдяла като орлица над Аврамов и предателството й спрямо своите трудно ще й бъде простено. Затова управляващите депутати искат премиерът да им дойде на крака в парламента и да ги погледне в очите. Той досега се държеше така, все едно че на никого и за нищо не е длъжен. А всички останали са му длъжни.

Сега нещата драматично се променят. Вече всеки глас ще е необходим на Бойко Борисов, за да се закрепи по ронливия политически склон. Дошло е време да дава обяснения.

Има два варианта – да станем свидетели на поредния вот на високомерие или премиерът да се извини за някои свои действия и да помоли всички 240 от Народното събрание да си обединят силите, за да спрат свободното падане на страната ни в пипалата на нищетата.

Бойко Борисов да се извини, да поиска прошка и помощ! – сигурно ще възкликнат някои скептично.

Защо не? Той не е камикадзе.

Вероника ГЕОРГИЕВА

argumenti-bg.com