БЪЛГАРСКИ ГЕНОЦИД
Войната срещу българският народ продължава близо около 23 години
Дянков пита случаен гражданин на улицата:
- Доволен ли си от пенсионната ми реформа и от повишаването на цените?
- Много съм доволен ! – отвърнал гражданина
- А ако вдигна цените двойно?
- Идеално! Ще мога да си позволя отпуска на Мармарис!
- Найстина ли – изненадал се Дянков – а ако направя цените тройни?
- Супер! Ще отида на околосветско пътешествие!
- Ти си идеалния гражданин – зарадвал се Дянков – А какво работиш?!
- Собственик съм на “ПОГРЕБАЛНА АГЕНЦИЯ” – отвърнал му гражданина.
От години България има сериозен демографски проблем. Броят на населението намалява постоянно. Преди 1990-та в балканската страна живееха почти девет милиона души. 23 години по-късно населението се е свило до 7.4 милиона.
Прогресивното обезлюдяване на България е свързано със силната миграционна вълна в посока Западна Европа и САЩ. Не само младите и високообразовани хора напускат страната. Обикновени работници или хора от малките градчета и села с висока безработица също обръщат гръб на родината.
Междувременно почти всеки българин има роднини или познати, които работят в чужбина. Там те печелят много повече отколкото в България. Средната работна заплата в страната е 370 евро. Тя е най-ниската сред всички страни от ЕС, споделят от „Дойче Веле“.
Истината обаче е зловеща ... В България се провежда геноцид от българските управляващи върху управляваните от тях българи или БЪЛГАРСКИ ГЕНОЦИД ...
Престъплението „геноцид” е законодателно дефинирано и ратифицирано, както на международно равнище, така и в Република България, чрез Указ №300 от 1950г.:
„Член 1. Договарящите се страни потвърждават, че геноцидът независимо от това, дали е извършен в мирно или във военно време, е престъпление против международното право, което те се задължават да предотвратяват и наказват.
Член 2. В настоящата Конвенция под „геноцид” се разбира всяко едно от следните действия, извършени с цел да се унищожи, отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава:
а) убиване на членове на групата;
б) причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата;
в) умишлено налагане на групата на условия за живот, целящи физическото й унищожаване, изцяло или отчасти;
Член 3. Ще бъдат наказуеми следните действия:
а) геноцид;
б) заговор за извършване на геноцид;
в) пряко и публично подстрекателство за извършване на геноцид;
г) опит за извършване на геноцид;
д) съучастие в геноцид;”
Наказателен Кодекс на Република България
„Член 416 (1) Който с цел да унищожи изцяло или отчасти определена национална, етническа, расова или религиозна група;
а) причини смърта, тежда телесна повреда или постоянно разстройство на съзнанието на лице, принадлежащо към такава група;
б) постави групата втакива условия на живот, които водат към нейното пълно или частично физическо унищожение;
в) предприема мерки, насочни към възпрепятстване на раждаемостта сред такава група;
се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна
Член 417. Който с цел да бъде установено или поддържа господство или систематическо подтисничество на една расова група хора над друга група хора:
а) причини смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица от тази група хора или
б) налага условия на живот от естество да причинят пълно или частично физическо унищожаване на расова група хора,
се наказва за апартейд с лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна”.
През 1989г. България достига връх в числеността на населението си. След това тя започва да намалява с изключително високи темпове, характерни само по време на войни, катастрофални природни бедствия, епидемии, или геноцид е записано в блога на watchtowerman в материала „ Геноцидът над българите. Официално ратифицирано дело на българската власт. Одобрено от бюрократите в Брюксел“.
В изследването на тази „свръхсмъртност” на българския народ, д-р Пенчо Пенчев - Главен асистент, преподавател по устойчиво развитие в катедра “Национална и регионална сигурност” в Университета за национално и световно стопанство, в публикация, озаглавена: „Изследване за геноцид в Република България за периода 1990-2005 г.”, в брой 9 от 2005 г. на Бюлетин „Контакти”, прави сравнение между населението на България и това на Руанда, подложено на геноцид през 1994г, при който са избити над 1 милион и 600 хиляди.
Руанда България
1980–5 197 000 8 862 000
1985–6 061 000 8 948 000
1989– 8 992 000
1990–7 096 000 8 718 000
1995–5 439 000 8 297 000
2000–8 025 000 7 997 000
2005–9 038 000 7 720 000
2011– 7 364 000
Както се вижда, през периода от 1989-2011г., населението на България намалява с 1 628 000. Такава загуба на население България не е имала дори и във войните, които е водила.
Въпросът е, след като няма военни действия, природни катастрофи, епидемии, как и защо българския генофонд намалява с 19% ?
Д-р Пенчо Пенчев недвусмислено казва, че в България е налице хипотезата на т. нар. „други форми на геноцидно насилие”.
Българските власти подписват Европейската социална харта. Но както ще стане ясно от следващите страници, но НЕ ПОДПИСВАТ редица клаузи от европейската социална харта. Отказът на българските власти да се съобразят с тези клаузи онагледява институционализирането на геноцида над българския народ. А европейските политици в Брюксел, като се съгласяват с факта те да не зачитат тези клаузи, стават съучастици в този геноцид над българите.
Като отказва да подпише член 30 на Европейската социална харта българските власти показват, че осъществяват „друга форма на геноцидно насилие”, както казва д-р Пенчо Пенчев. В случая геноцидът е спрямо „бедните” в България, които по официални данни са над 80% от населението.
България е на последно място в Европа по доходи и дори минималните работни заплати в почти всички държави от Третия свят са по-високи от тези в България - член на ЕС и НАТО. Това означава, че България не влиза в критериите дори за държава от Третия свят.
В момента българите живеят в условия на геноцид. Цифрите в това отношение са безпощадни.
От 1989г. досега България губи 40% от трудовия си потенциал, и 19,4% от населението си.
Ето защо в ИСК №9 ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД В СТРАСБУРГ от 16.12. 2010 г. проф. Янко Н. Янков представя:
„...Серия от официално регистрирани ИСКАНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, имаща характера на геноцидна държавна стратегия, организирана и системно провеждана от всички посткомунистически правителства и изразяваща се в:
евгеника (евгенетика), социално-медицински геноцид, медикаментозенгеноцид, пенсионенгеноцид, образователно-професионален геноцид, социално-икономически геноцид, държавен тероризъм (терористично насилие), извънсъдебни убийства, множество други форми на ежедневно животоосакатяващо и животоотнемащо геноцидно насилие и изтребление на гражданите на България.
Специално подчертавам факта, че относно Правото и Справедливостта (правата на Човека)
Европейската и Атлантическата егида над България не само въобще не са внесли дори и минимален хуманистичен елемент в живота на българите, но и даже са послужили и служат като индулгенционен аргумент за по-голямо и по-интензивно задълбочаване на кръвожадните процеси, характерни за времето на класическия комунистически режим, когато България се намираше под егидата на зловещия Съветски съюз и на престъпния Варшавски договор;
и че в резултат на това днес, през 2010 г., именно благодарение на посочената егида всички български правителства са провеждали и продължават да провеждат СПЕЦИАЛНА ГЕНОЦИДНА СТРАТЕГИЯ, в резултат на която, отделно от емиграцията и от нормалната смъртност, от демографската карта липсват един милион и осемстотин и петдесет хиляди (1 850 000) български граждани.
След всичко това днес лично аз съм категорично съм убеден, че същинската функция на Европейския съд за защита на правата на човека е да узаконява не само престъпленията на комунистическата и на посткомунистическата Червена мафия, но и (най-вече!) на корумпирана група западноевропейски политически и икономически обезпечители (гаранти) на тези престъпления.”
Предлагам ви и материал за размисъл по темата:
Закрива се видинско село без нито един жител
Правителството ще закрие видинското село Бостаните в община Чупрене на заседанието си в сряда, става ясно от дневния ред на Министерски съвет. Причината е, че от години в селото не живее нито един жител информира Медияпул
Общинският съвет на Чупрене вече е приел решение за закриване на селото. То се намира на пътя между с. Върбово и Белоградчик, на 110 км от София. Трудно може да се нарече село в истинския смисъл на думата, а по-скоро махала. Днес в Бостаните могат да се видят единствено развалини и изоставени стари къщи.
Според Закона за административно-териториалното устройство на Република България закрито населено място се възстановява, ако са отпаднали условията, довели до закриването му или в същото живеят трайно повече от 50 души.
Болен варненец живее със 17 лева на месец
Как да разпредели 17 лева на месец е въпросът, пред който варненецът Стоян Стоянов е изправен на всеки четири седмици. Човекът е на хемодиализа от три години и мечтае за трансплантация, тъй като това е единственият начин да се върне към що-годе нормален ритъм на живот, съобщава “Петел”.
Под “нормален” Стоян си представя един обичаен делник с тривиалните тревоги – да отиде на работа, да си направи вечеря, да погледа телевизия, да се види с приятели, а през уикенда да се разходи в Морската градина. Но в момента това е невъзможно, защото диализата вече дава негативните си резултати, а броенето на хапките и пресмятането точно кой залък, пълен с калий, ще спре сърцето му, се е превърнало в кошмар.
За съжаление Стоян няма на кого да разчита в тези трудни за него времена. Разчита единствено на инвалидната си пенсия след 20-годишен трудов стаж в размер на 197 лева. Тъй като няма собствено жилище, плаща 180 лв. за квартира – малка стаичка, където е събран целият му живот. Останалите 17 лева се мъчи да разпредели така, че да сложи някой залък в устата си. Така че и дума не може да става от тези мизерни пари да заделя за така мечтаната трансплантация, която да го отдалечи от смъртта.
Направил е всичко по силите си да потърси помощ от службите, които се грижат за бедстващи българи. И в социалните служби е ходил, откъдето получава веднъж годишно помощ за отопление за зимата, и в общината е питал не може ли да му дадат общинска стаичка, където да се приюти и да не плаща зверския наем от 180 лева, а да дава като всички останали социално слаби - по 30 - 40 лева на месец. Отговорът обаче както винаги гласи: „В момента нямаме свободни жилища.“ „Има семейства, които са на общински наем от по няколко лева на месец, а същевременно родителите, а и децата работят“, негодува човекът.
Въпреки несправедливата си съдба Стоян нито веднъж не е казал лоша дума, не е обвинил някого в нещо. Той едва сдържа сълзите си на безсилие, защото силите му вече са на предела. „Поне имам безплатна карта за автобус и мога да ходя до болницата без проблем, без да пропусна процедура“, споделя мъжът и показва документа. Немотията го е притиснала до такава степен, че единственото нещо, от което се сеща, че може да спести, е телефонът, за който плаща 5 лева. „Говориш – не говориш, таксата е дължима“, коментира той. Но ако се откаже от единствената си комуникация, губи връзка с хората, които биха му помогнали. „Няма как да поддържам страница в интернет със зов за помощ, тъй като нямам нито компютър, нито интернет – не мога да си ги позволя“, допълва той.
И отново уточнява, че единственото, за което би искал да има повече пари, са не битови удобства, а трансплантация на бъбрек. По-нататък той сам ще се справи. А докато се намерят добри хора, които да му помогнат, мечтае общината да му даде място, където да живее и което може да си позволи.
Първата стъпка към надвиването на смъртта е да си направи изследвания за съвместимост, които струват 5500 лева, поискани му от трансплантационен център в Украйна. Ако се питате защо се налага въпреки недоимъка Стоян да се надява на операция в чужбина, отговорът е съвсем прост. Защото той е нареден в дългата опашка от чакащи за бъбрек българи, която наброява над 800 души, а годишно такъв шанс получават едва неколцина в цялата страна.
И тъй като съществува шанс едно на милион това да се случи, родната комисия за лечение на българи в чужбина „любезно“ отказва средства за операции зад граница.
Баща на три деца се застреля от отчаяние и беднотия
36-годишният Данаил Димитров се гръмна в главата от немотия. Той сложил край на живота в къщата си във врачанското село Три кладенци според информацията на novinata.net.
Загиналият живеел заедно със съпругата си и трите си деца. Родителите му са в по-малка къща, но в същия двор. Нито той, нито жена му имали работа, пише „Конкурент”. Не са и на трудовата борса, защото отдавна са изгубили право на помощи. Възрастните също са безработни. Семейството отглежда животни и зеленчуци, но те не били достатъчни за прехрана. Според съседи, децата постоянно били гладни. Данаил и жена му опитвали да работят на чужди хора за мизерни пари, но рядко ги наемали.
Данаил се е прострелял със самоделно оръжие. Трупът бил открит от баща му около 19 часа. Бащата чул изстрел от къщата на младото семейство. Качил се, за да види какво става, и се натъкнал на потресаващата гледка. На място веднага бил изпратен и полицейски екип. Пристигнала и линейка, но лекарският екип само констатирал смъртта.
„Данаил беше тих и кротък мъж. Никога не е създавал проблеми в селото, не се е и занимавал с нещо нередно. И семейството му е хубаво. Нямат пари, но никога нищо не са откраднали. Голям шок е и за тях, и за цялото село”, коментира кметът Коцо Коцов.
Трудно оцеляване
Всеки трети живее в бедност
Близо 27 процента от българите живеят под линията на бедността или с месечен доход под 205 лева на човек, сподели преди повече от месец сайта BNews.bg
Българинът обеднява все повече. Само за три месеца още 3% са се оказали с доходи под 205 лева и така вече 600 000 семейства трябва да оцеляват в мизерни условия с пари под линията на бедността, алармираха от КНСБ.
Месечната издръжка на член от домакинство през юни е 547 лева. До края на годината издръжката ще стигне 556 лева на човек, а поскъпването на годишна база ще бъде с 20 лева, което ще увеличи двойно заложената годишна инфлация.
Мрачната прогноза на синдиката е, че до края на годината издръжката на 4-членно семейство ще поскъпне с 80 лева.
Основната причина, разбира се, е шоковото поскъпване на тока от 1 юли, което ще повлече след себе си всички цени на стоки и услуги.
„Това ще акумулира допълнително инфлация към официално обявената към средата на годината, което е 1,9 на сто. Ние прогнозираме, че в края на годината тя ще доближи 4 процента“, каза лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
От март до юни са поскъпнали олиото, тока, дрехите и обувките, както и здравните услуги,които до скоро бяха обвързани с минималната работна заплата.
В същото време нарасналата производителност в сектори като производство на лекарства и на тютюневи изделия не е довела до аналогичен ръст на заплащането на работещите.
От КНСБ припомниха исканията си за социален пакет от мерки, насочен към пенсионерите, социално слабите и работещите бедни във връзка с увеличената цена на тока, както и за поискания ръст на пенсиите и бюджетните заплати с 10 процента от януари догодина.
Безработните са се увеличили с 10% за година, бизнесът се опасява от още съкращения
400 000 души са без работа, от които половината – повече от година
На фона на данните на НСИ, че безработните у нас са се увеличили с 10% за година и вече надхвърлят 400 000 души, бизнесът предупреди, че може да има нова вълна на съкращения заради новите по-високи минимални осигурителни прагове, които ще влязат в сила от следващата година. От Българската стопанска камара заявиха, че редица браншове са поставени в тежка ситуация заради намаляващи продажби, което в съчетание с по-високите осигурителни прагове и резкия скок на основните енергийни източници може да принуди някои по-малки и средни предприятия да прибегнат до съкращения, споделя в свой материал Мартина Бозукова в Медиапул.
Същевременно НСИ отчете, че хората без работа у нас вече са 409 500 души, от които 242 700 мъже и 166 800 жени като повече от половината са без работа повече от година. Притеснителна е и тенденцията, че заетостта намалява предимно сред икономически активните мъже. Зам.-председателят на БСК Димитър Бранков обаче изнесе още по-смущаващи данни за състоянието на заетостта, отново базирани на информация от НСИ. Той заяви, че се наблюдава постоянен спад на осигурените на пълна заетост като към май те са 1.8 млн. души при над 2.4 млн. души преди началото на кризата. Бранков коментира, че реалната безработица е над 18 %, въпреки, че данните на НСИ отчитат 12.3% безработица през третото тримесечие на 2012 година и ръст от 1.1 пункта спрямо същия период на миналата година.
Над 50% от хората нямат работа повече от година
Данните на НСИ сочат, че 227 900 души или 55.6% от всички безработни нямат работа от една или повече години, като в сравнение с второто тримесечие на предходната година броят им се увеличава с 9.8%. Коефициентът на продължителна безработица се увеличава с 0.6 процентни пункта и достига 6.9% през второто тримесечие на тази година.
През второто тримесечие на 2012 година от общия брой на безработните 338 500 души или 82.7% са имали предишна работа, а 71 000 или 17.3% търсят първа работа.
В сравнение с второто тримесечие на 2011 година броят на заетите намалява с 32 300 души или с 1.1%.
През периода второ тримесечие 2011 - второ тримесечие 2012 г. намаление на заетостта се наблюдава само при мъжете. Броят на заетите мъже намалява с 2.1%, а относителният им дял от всички мъже на 15 и повече навършени години - с 0.6 процентни пункта.
От всички заети през второто тримесечие на 2012 г. 1 528 700 или (52.5%) са мъже и 1 385 000 (47.5%) са жени. Спрямо броя на заетите, броят на безработните представлява реално 14.05%, а в действителност е много по-голям...
С висше образование са 814 100 души или 27.9% от всички заети лица, със средно - 1 773 100 (60.9%) и с основно или по-ниско – 326 500 (11.2%). В сравнение с второто тримесечие на 2011 година намаление се наблюдава както в броя на заетите с основно и по-ниско образование, така и на тези с висше образование.
От общия брой заети 3.5% (102 400 души ) са работодатели, 7.3% (212 700 души) - самостоятелно заети , 88.4% (2 576 800) - наети лица, и 0.7% (21 800 ) - неплатени семейни работници. От наетите лица 1 860 000 (72.2%) работят в частния сектор, а 716 800 (27.8%) - в обществения.
През второто тримесечие на 2012 г. в сектора на услугите работят 1 812 400 (62.2%) от заетите лица, в индустрията – 907 200 души или 31.1%, а в селското, горското и рибното стопанство – 194 100 души (6.7%).
Още едно ярко доказателство, че българските власти не подписвайки член 10 от Европейската социална харта участват в геноцид и на тях не са им нужни квалифицирани работници. Клептокрацията се нуждае от обслужващ персонал – прислуга, проституция, чистачи, миячи, готвачи, биячи, пазачи ?!
Министър Дянков изнесе данни, които оборват тезата, че служителите на МВР са демотивирани, защото се трудят много и са зле платени. Властите си създават и поддържат огромен и скъп репресивен апарат, който отгоре на всичко е и неефективен. Оказва се, че средната заплата на всички 48 000 работещи в министерството е 1004 лв. при 755 лева за страна през юни. Докато останалите трудещи се имат около 25 дни отпуска, полицаите отдъхват цели 45. „Ние се пенсионираме на 63 години, те на 52 години. Като излезе някой служител от Министерството на финансите получава до шест работни заплати като компенсация, а те получават до 24”, продължи сравненията Дянков.
„Хубаво да се зададе въпросаът: трябва ли МВР да получава вторите най-високи заплати в държавата? Аз бих казал определено не, защото има много други министерства, които се занимават със строителство, със здравеопазване и т.н.”, обясни Дянков. Той намекна и за още един голям проблем на подчинените на Цветанов –недостатъчната им образованост. Техните заплати са по-високи от половината от министерствата и всъщност много сходни със средните в Министерството на финансите, където работят хора с висше образование, всички, подхвърли финансовият министър.
Изследване на „Отворено общество” през миналата година показа, че над 90% от бюджета на МВР отива за заплати, осигуровки и други разходи, свързани с персонала и почти не остават пари за техника, която би подобрила работата им. Освен това България е на първо място в ЕС по давани за полицията средства като дял от брутния вътрешен продукт. Страната ни харчи два пъти повече от средното ниво в Евросъюза и три пъти повече от държави като Дания, Швеция и Финландия.
България е и сред шесте европейски страни в ЕС с най-много полицаи на човек от населението. Съпоставка с държави, които имат приблизителен брой граждани, показва, че у нас има два пъти повече служители на реда от Швейцария и Швеция и около 1/3 повече от Австрия. За да продължават с геноцида спрямо собствения си народ българските власти се нуждаят от този голям репресивен апрат.
Анализът на „Отворено общество” изважда и друг тревожен факт, че българските полицаи и прокурори се ползват с най-ниското доверие в сравнение с всички останали техни колеги в ЕС. В резултат хората у нас не съобщават за всички престъпления и предпочитат сами да се погрижат за сигурността си, като наемат частни фирми и плащат за правна защита, въпреки че голяма част от данъците им отиват за издръжка на правоохранителни органи, анализира „Кафене. нет“.
Увеличението на пенсиите със 7 на сто е крайно недостатъчно. Необходимо е поне увеличаване на пенсиите с минимум 11 на сто от 2013 г., заявява експремиерът Станишев.
От началото на управлението на ГЕРБ бензинът и дизелът са поскъпнали с над 50% в България. В Австрия – с над 40%, в Словения около 20%. Оправданието и обяснението да бъдем спокойни, че цените са най-ниски в Европейския съюз, просто е лъжа, заяви още Сергей Станишев. Той посочи, че в Кипър, Естония, Румъния, Литва и Малта горивата са по-евтини.
Има 14 държави в ЕС, в които разходите на производителя са по-ниски от тези в България, което не е нормално. Затваря се възможността за внасяне на по-евтино гориво.
Геноцидът в България продължава с високите цени на стоките от първа необходимост, с високите цени на вода, електричество, горива, ниските заплати, увеличената безработица, която за младежите до 30 години е около 30 %, ниските и нереални пенсии, скапаното здравеопазване и образование. Добавете към тях и правохранителната система, която стана прислуга на управляващите и затваря очи за разсипването и грабежите на държавата и всичко е ясно ... Политиката, която се провежда не от днес е основана на принципа: Дръж народа гладен, беден и в страх и ще го управляваш лесно , богат и спокоен народ трудно се управлява !
Вместо да престане тази политика тя продължава и продължава, а народът български спи робски сън за който и Вазов и Ботев писаха по отношение на турските поробители, но днес поробителите са самите български управници ...
Не трябва ли да се събудим вече и да потърсим сами свободата си и да защитим правата си ?!
Европейска социална харта (ревизирана)-неизпълнените задължения на българските управници
Ратифицирана със закон, приета от 38-о Народно събрание на 29.03.2000 г. - ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г. Издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 43 от 4.05.2000 г., в сила от 1.08.2000 г.
Всеки следва да има възможност да се издържа от професия, която е избрал по свободна воля.
Всички работници имат право на справедливи условия на труд.
Всички работници имат право на безопасни и здравословни условия на труд.
Всички работници имат право на справедливо възнаграждение, достатъчно за поддържането на прилично жизнено равнище за тях и техните семейства.
Всички работници и работодатели имат право на свободно сдружаване в национални или международни организации за защита на техните икономически и социални интереси.
Всички работници и работодатели имат право да сключват колективни трудови договори.
Децата и младежите имат право на специална закрила срещу физическите и моралните опасности, на които са изложени.
Работещите жени, в случай на майчинство, имат право на специална закрила.
Всеки има право на подходящи условия за професионално ориентиране, за да му се помогне в избора на професия, съответстваща на неговите лични способности и интереси.
Всеки има право на подходящи условия за професионално обучение.
Всеки има право да се ползва от мерки, съдействащи му да постигне възможно най-добро здравословно състояние.
Всички работници и лицата на тяхна издръжка имат право на социално осигуряване.
Всеки, който не разполага с достатъчно средства, има право на социална и медицинска помощ.
Всеки има право да се ползва от услугите на службите за социални грижи.
Инвалидите имат право на независим живот, социално интегриране и участие в живота на общността.
Семейството, като основна клетка на обществото, има право на подходяща социална, правна и икономическа закрила, за да се осигури неговото пълно развитие.
Децата и младежите имат право на подходяща социална, правна и икономическа закрила.
Гражданите, на която и да е от договарящите страни, имат право да упражняват доходоносна дейност на територията на всяка друга договаряща страна при равни условия с гражданите на последната, като ограничения са възможни на основата на сериозни икономически или социални причини.
Работниците мигранти, граждани на една от договарящите страни, и техните семейства имат право на защита и помощ на територията на всяка от другите договарящи страни.
Всички работници имат право на равни шансове и еднакво отношение в областта на заетостта и професията без дискриминация, основана на пола.
Работниците имат право да бъдат информирани и до тях да се допитват в рамките на предприятието.
Работниците имат право на участие в определянето и подобряването на условията на труд и на работната среда в предприятието.
Всеки възрастен човек има право на социална закрила.
Всички работници имат право на защита при освобождаване от работа.
Всички работници имат право на защита на вземанията си при неплатежоспособност на техния работодател.
Всички работници имат право на зачитане на тяхното достойнство на работното им място.
Всички лица, които имат семейни задължения и които са наети или желаят да бъдат наети на работа, имат право на това, без да бъдат дискриминирани и, доколкото е възможно, без наличие на противоречие между тяхната заетост и семейните им задължения.
Представителите на работниците в предприятията имат право на защита срещу действия в тяхна вреда и следва да разполагат с необходимите условия за упражняване на техните функции.
Всички работници имат право да бъдат информирани и до тях да се допитват при масови съкращения на работна ръка.
Всеки има право на закрила срещу бедност и социална изолация.
Всеки има право на жилище.
Приемайки през 2000 г. по принцип разпоредбите на хартата, България не прие параграф 2 на член 12, с който правителствата се задължават да поддържат равнището на системата за социална сигурност поне до стандартите на Европейския кодекс.
Екип „Под Лупа“
