Бюджет в предизборно наклонение

Липсата на всякакви опити за реформи е отличителната черта на финансовата рамка за следващата година

Въпреки плахите претенции на отделните министри за повече пари в бюджетите им за догодина, подготвената от екипа на финансовия министър макрорамка на бюджет 2013 г. не предизвиква големи скандали до момента. Или поне докато не е приета от правителството и представена в съответната пиар опаковка.

Към представената преди време малка постна пица сега е добавен тънък слой. Основно в полза на пенсионерите – увеличение с 9-8% от април, но не за всички, на заплатите на учителите – общо предвидени 116 млн. лв. и субсидиите за висшите училищаувеличени с 8 млн. лв.

Този слой обаче изглежда като голямо парче през призмата на предстоящите избори. Нищо, че не всички пенсионери ще получат увеличение с размера на инфлацията за последните три години и нищо, че учителските заплати няма да набъбнат чак толкова. А университетите ще продължат да влачат дълговете си за неплатено парно заради липса на пари.

Най-отявлената политическа критика към момента е, че бюджет 2013 е писан през розови очила и в него са заложени рискове.

Рисковете, които прозират през числата, са свързани предимно с прогнозираните доста оптимистични приходи и нереалистичен икономически растеж.

Липсата на всякакви опити за реформи е другата отличителна черта на финансовата рамка за следващата година.

Освен ако не приемем за такъв завишените с 800 млн. лв. средства за социалния сектор, които ще отидат основно за повишение на пенсиите. Това едва ри ще направи доходите най-уязвимите хора в обществото адекватни на икономическото развитие на страната. Или пък завишението в бюджета на отбраната – с 260 млн. лв. 220 млн. лв. от тях ще отидат за прехвърлянето към бюджета на министерството на парите за плащането на социалните осигуровки на служителите. Досега те се предвиждаха в общия бюджет и се трансферираха за тази цел към министерството. Такъв е случаят и с вътрешното ведомство.

Налагащата се оценка към момента е, че ако има проблеми с приходите от 30.54 млрд. лв. (което е с 1.79 млрд. лв. повече от 2011 г.), то те ще се проявяват във втората половина на 2013 г.. Тоест – след изборите.

Проблемът ще остане следващите управляващи, ако приемем, че ГЕРБ няма да спечели втори мандат. В обратния случай ще се търсят решения, за които тепърва ще чуваме. Сред тях вероятно и орязването на доходи, който е възможно най-нелицеприятният инструмент в подобна ситуация.

Думите на премиера Бойко Борисов, че след като три години са затягани коланите е време да се вдигнат доходите, обаче съвсем не отговарят на оповестените числа в бюджет 2013 г. Може и пък по-прав да се окаже един от вицепремиерите му – Цветан Цветанов. Според него по-високи доходи може да се очакват през втория мандат на ГЕРБ. Ако го има.

Истината е, че през следващата година детските помощи, минималната заплата в държавния сектор, еднократната помощ, която се дава при раждане на дете – остават без промяна.

Предвижданият икономически растеж пък предизвиква най-малкото повдигане на веждите у всеки икономист, следящ отблизо ситуацията. При очакван по последни прогнози растеж от 1 процент за тази година, правителството е заложило най-оптимистичните от всички оценки – ръст от 1.4 на сто. А в бюджет 2013 г. за момента са заложени 1.9 на сто на фона на рецесията в Еврозоната. Прогнозата отпреди дни на Международния валутен фонд е за 1.5 на сто.

Йезуитската логика тук е, че двигател на икономиката вече няма да бъде износът (основно към въпросните страни в рецесия), а вътрешното потребление. В същото време, въпреки очакваното по-високо потребление, в проекта на бюджета е записано, че безработицата ще продължи да расте, макар и с по-бавни темпове. Консервативна е прогнозата и за размера на чуждестранните инвестиции, които са основен генератор на нови работни места.

С по-високото потребление са свързани и прогнозите за по-високи приходи от основния източник за бюджета – ДДС. Там се очаква да постъпят в бюджета с 1.75 млрд. лв. повече от тази година. Това е ръст от цели 11 на сто. Това по-високо потребление видяно като двигателят на българската икономика води към реалност от която са застрашени именно хората с ниски доходи – по-висока инфлация. Засега в проекта си финансовото министерство е записало, че средногодишната ще бъде 3.4 на сто при 2.5% за 2012 г.

Така изглеждат основните параметри в бюджет 2013 преди всички министри да обявят, че парите им са малко. Преди да свършат задкулисните совалки предхождащи одобрението му от правителството и внасянето в парламента.

И за съжаление политическата практика сочи, че ако има промени то те ще са просто козметични. Без резки движения преди изборите.

Йоанна НИКОЛОВА

Аргументи бг