Бай Бойко ли ще прави вестници
В навечерието на Коледа, командвани от премиера Борисов и прикривани от прокуратурата и банковия надзор, Петя Славова, Венелина Гочева, Любомир Павлов, Огнян Донев и още няколко свързани бизнесмени, сътвориха празнично (за тях) чудо с цена от 15 млн. евро.
Докато бизнесът е в кризисно положение, банковите далавери не спират да се легализират с помощта на БНБ, министри, прокурори и съдии.
„Инвестбанк” изкупува дълга на медийния холдинг и му отпуска кредит от 15 млн. евро,срещу залог от дружествените дялове на „Медийна група България холдинг”ООД във „Вестникарска група България” ООД, „168 часа” ЕООД, „Издателство за списания Медия” ЕООД, „Агенция стрела” ЕООД, „Печатница София” ЕООД, „Сант” ЕООД и „Аудиофон България” ЕООД, както и върху акциите в „Медиа Холдинг” АД. Освен това „Инвестбанк” получава право върху настоящи и бъдещи вземания по сключени договори от и над 100 хил. лв.
Собственици на всички тези дружества са Любомир Павлов и Огнян Донев, които са делегирали права на Венелина Гочева като главен изпълнителен директор.
С този договор Петя Славова става мажоритарен собственик на цялата медийна група.
Така в един от последните работни дни от 2012 г. вместо в банката й да влязат квестори, тя отпуска поредния кредитен балон в размер на 15 млн. евро.
Малко предистория
До тези сложни пируети се стигна, след като премиерът Бойко Борисов попадна в собствения си капан, който си заложи, след като хвърли око на бившите вацови издания. В началото на 2012 г. ТВ7 и вестниците на Делян Пеевски, Ирена Кръстева и Цветан Василев започнаха масирана атака срещу Огнян Донев и неговата фармацевтична компания. Посланието им бе просто и ясно - лекарствата, произвеждани от "Софарма" на Донев, са по-скъпи в България, отколкото в съседните ни Гърция и Сърбия.
Масираната атака продължи около месец и половина, а срещу Донев започна разследване за пране на пари. Същата участ сполетя и Любомир Павлов, чиито скандални разговори с анонимен бизнесмен бяха разпространени чрез в. “Преса”. В тях Павлов се хвали с влиянието, което има над политици и магистрати, както и с топлите си връзки с премиера Бойко Борисов и шефа на следствието Бойко Найденов. Последва остра реакция лично от Найденов, а срещу Павлов започна разследване за търговия с влияние.
Малко по-късно сметките на Любомир Павлов и Огнян Донев бяха запорирани
от прокуратурата, която обяви, че разследва двамата съдружници за крупни измами и пране на пари.
Малко след наложения запор министър-председателят Бойко Борисов се вижда на четири очи с Любомир Павлов и го “убеждава” да продава медиите и заедно с Донев да се оттеглят от този бизнес, ако не искат да продължават неприятностите.
Павлов и Донев се съгласяват, но сделка не може да има, защото са разследвани за пране на пари, а имуществото им е запорирано от Софийската градска прокуратура. Това поставя Борисов в сложна ситуация, защото прокуратурата значително би се злепоставила, ако отмени запора и се откаже от тезата си за пране на пари. Ще стане ясно, че тя е само средство на управляващите за постигане на политически и икономически цели.
Това принуждава страните да прибягнат до схемата с прехвърляне на дълг и залагане на медиите, които холдингът притежава.
Бившата главна редакторка на в. “24 часа” Венелина Гочева става изпълнителен директор на холдинга. Гочева е много близка до премиера Борисов, а нейната задача е да подготви схемата с банката на Петя Славова.
Според отлично информирани източници на "Гласове" Славова служи само за параван на истинския собственик - премиера Бойко Брисов.
колаж: Владимир Дойчинов-Ладо
По материали от „Гласове“http://www.glasove.com/petya-slavova-e-noviyat-sobstvenik-na-24-chasa-i-...
Цялата схема описана в „Гласове“ направо ми напомня написаното от Алеко Константинов в „Бай Ганьо журналист“, от който ще цитирам част:
„Музиката престана. От улицата се зачу крясъкът на едно хлапе: „Но-ви ве-стни-ци. Народно величие-е-е!“
Какво Народно величие? Има си хас!
Заразени със смях от комедията с лимона, ний отново прихнахме да се смеем. В този момент ето че и Гедрос довтаса.
- О, Гедрос, здрасти! Сядай! Винце искаш ли?
- О, Отело, здрасти, здрасти, пиленце. Я си обърши носленцето – занежничи вечно веселият Гедрос.
- Гедрос, какъв е този вестник, сега викаха из улицата?
- Как! Мигар вий не знаете за вестника на бай Ганя Балкански?
- Зевзек!
- Сериозно ви казвам. Ганьо Балкански, редактор-стопанин на вестник „Народно величие“. А-а, то е цяла история. Мигар не знаете?
- А бе ти сериозно ли говориш?
- Сериозно бе, брате. Чакайте да ви разкажа. Днес ми разправиха тази история подробно и аз ще ви я предам тъй, като че съм бил там.
Твоя милост, бай Ганьо, обичаш сегиз-тогиз, хе-хе, да прощаваш, искам да кажа, обичаш… туйнака… зевзеклиците, та думата ми е, хе-хе…
- Какво?
- Не бе, бай Ганьо, аз само така рекох да… таквозинака… А бе, твоя милост, нещо вестник… сериозно ли?
- Как тъй „сериозно ли“? Ами че как инак? Разбира се, че сериозно! Че голям мурафет ли е един вестник да се издава? Тури си едно перде на очите (па и няма нужда), па псувай наляво и надясно. Ами как!
- Е, като бъде тъй, аз съм съгласен – заявява Данко Харсъзина.
- Тъй, ами как! Ще викаме Гуня Адвокатина, той е майстор на уводните статии, па ний – кое дописки, кое антрефилета, кое телеграми. Нали е работа да омаскарим тогоз-оногоз – за туй нещо не се иска кой знае каква философия. Данко, я се запусни, моля ти се, до писалището, та повикай тука Гуня Адвокатина.
- Тоз хайдучага видите ли го? – каза бай Ганьо, след като излиза Данко Харсъзина. – За псувни като бъде – остави го! Ще те изпсува тъй, че бъбрека ще те смъдне. Мати-маскара направя човека. Ама било право, било криво, и окото му не мига. Страшен вагабонтин!
Гочоолу и Дочоолу не може да се каже, че са били възхитени от тия качества на Данка Харсъзина; не може да се каже също, че в тяхното представление за вестникарството Данко се явяваше подходящ редактор. У тях все се съхраняваха възпоминания от друго време и от турско време, когато печатното слово все пак мътеше водата им, но не изригаше тая лава от адски хули и проклятия. Но бурята на диви страсти, бушующа в течение на цял ред години, но деморализующето влияние на деморализуваната преса, но грубият всепоглъщающ материализъм, но възможността за леко обогатяване при едно приспиване на съвестта по примера на ръководящите елементи – всички тия явления са покрили с такъв дебел слой техните по-чисти чувства, щото е нужно една цяла, не по-малко дълголетна и нова в същността си епоха да разкопава този слой от мерзости, додето изпъкнат като остатъци от минало величие тия заровени чисти чувства.
И сега, когато бай Ганьо им излага плана си за издаването на вестник, за неговото направление и за лицата, които ще вземат участие – Гочоолу и Дочоолу усещат, че нещо ги смъдва в един затънтен край на техните сърца, сещат те, че има нещо опак в тая работа, има нещо таквоз, което не трябва да бъде; но върху тежкия слой, който притиска към дъното тия чисти чувства, бай Ганьо при-бавя нов пласт и ги задушава. Той сладкодумно, с увлечение, със страст им излага материалните изгоди, които ще се получат от тяхното предприятие. А по-убедителни аргументи не са нужни за Гочоолу и Дочоолу.
Вратата се отварят и на прага се показва Гуньо Адвокатина със своята лисича остра муцунка, след него влиза Данко Харсъзина.
- Гуньо бе., ти какво ще речеш? – обръща се приятелски бай Ганьо. – Ний искаме да издаваме един вестник, а?
- Защо не, да издаваме. Кьораво има ли? – пита Гуньо с подмигване и с бързо шаване на пръстите си.
- Ти си гледай кефа.
- Ама има ли?
- Има, има, гледай си кефа.
- Добре. Какъв вестник да издаваме – за правителството ли, или опозиция? Казвай скоро, че ме чакат клиенти.
- Сега там е цаката – дали правителствен, дали опозиция? Не знам, дявола да го вземе, колко ще изтраят днешните.
- Казвай скоро, че ме чакат клиенти.
- Знаеш ли какво, Гуньо? – съображава бай Ганьо, без да обръща внимание на думите на адвокатина. – Аз мисля сега засега да я караме с правителството…
- Тъй, тъй, най-добре с правителството – бързат да заявят Гочоолу и Дочоолу.
Бай Ганьо ги изглежда сърдито, задето му пресичат думата, и продължава:
… Па сетне, като подушим, че им се разклатят краката, да им ритнем едно текме и с новите пак на власт, а?“
Ех, Алеко наистина си бил щастливец, че не доживя това време, когато Бай Ганьо стана журналист наистина, а Бай Бойко може пък да стане собственик и редактор на два големи български ежедневника и да заработи за народното величие на ГЕРБ и за самия себе си.
Понякога действителността е по-комична от фейлетоните ...
Екип „Под лупа“
П.П. Редакцията на '' Под лупа'' се извинява за евентуално допуснати неточности и грешки. Засегнатите имат право на отговор .
