Не ни трябват спасители, а хигиенисти
Кога Борисов се е интересувал от репутацията на България? Когато приведен носеше кученца на Путин или когато се бореше за безвизов режим на Ердоган, или когато орезили страната ни пред ООН
АРМАН БАБИКЯН, ЕКСПЕРТ ПО ПОЛИТИЧЕСКИ МАРКЕТИНГ И ПИАР
"19 години автентичната десница не е получавала шанс за мандат". Това заяви един от многото кандидати за министър-председател на Реформаторския блок, когато получи мандата от президента Плевнелиев. Плевнелиев всъщност им дари възможност да помогнат на Борисов да поуправлява още една седмица, за да ги приключи. Интересно се получи. Оказа се, че коалиционните партньори от блока са смятали досега ГЕРБ за квазидесница, която не носи автентичните белези на оригинала. Т.е. досега мандатът е бил в някакво копие на десница. С помощта на "фалшификата" реформаторите преседяха на власт, използвайки дребни трикове срещу избирателите си. Наградата да подържат една седмица мандата, водени от "национално отговорни" подбуди, се оказа
медийното внимание към периферни политически герои
Танцуваха по всички телевизии със загрижен вид и обясняваха, че лично тях властта не ги интересува, а се борели с опасности. В ранг на опасности пред Родината бяха номинирани изборите в Македония, изборите в Румъния и драмата в Хитрино. Как ли бихме преживели тези тегоби със служебен кабинет, може да каже само президентът Плевнелиев. Преди с бедствията и авариите, въпреки критиките, се оправяше самичка Емел Етем, а сега почти целият кабинет се изнесе в Хитрино. Специалист по преглъщането на чуждите избори е само Борисов, въпреки че не можа да преглътне дори собствените резултати от вота в България. Но "спасители на нацията" винаги дежурят в готовност, поне на "Раковска" 134, докато г-жа Кунева го прави "от възпитание". Пътьом ми хрумна, че повечето от партиите в блока също нямат нищо общо с автентичната десница, но това са подробности за злопаметни.
Борисов никога не е имал намерение да се занимава с грижи към някого, нито го занимава въпросът кой колко е автентичен. Той е доказал, че може и с Румен Овчаров, и с Георги Първанов, както и с Кунева и СДС, така и с Волен Сидеров. Нулевата политическа хигиена го води неизменно към властта и той е готов да стъпи върху всеки, за да стигне до нея. Сега видя, че ГЕРБ не е в добро политическо здраве, и се полакоми да прибере мандатите на подопечните си съюзници в полза на ГЕРБ, а тях да остави извън парламента. За целта
трябваше да ги унижи докрай
И го направи, без да му мигне окото. Остави ги да танцуват в илюзията, че правят кабинет цяла седмица и даваше ту крачка напред, ту две назад. А те, горките, го припознаха за единствен възможен премиер, после за подкрепящ кабинета, какви ли не чупки в кръста направиха, докато накрая паднаха по очи в празното политическо пространство. Да станеш за смях пред всички е добро начало на коледните празници, но до Нова година всичко ще е отшумяло. Дори и Петър Москов... Но със сигурност това е трагично начало на предизборна кампания за Реформаторския блок. През това време премиерът в оставка спасяваше с безкрайната си експертиза едно сполетяно от нещастието село, режеше ленти и дори стана открит фен на Слави Трифонов и неговия референдум - постави условие за смяна на избирателната система. Последното, което го вълнуваше, бе създаването на нов кабинет. Медиите, както винаги, прилежно търчаха зад новите му хрумвания и разпитваха всеки събеседник какво мисли по въпроса, независимо от това какъв бе въпросът. Дори се намериха разчувствани почитатели на Добрия цар, които убедено твърдяха, че той не може да ни изостави в "такъв тежък момент". А пророци от нивото на Божидар Димитров твърдяха, че "отдавна били сигурни", че ще има нов кабинет начело с Борисов в този парламент. Само за Алена не остана време. Някога така тежко и с недоверие са приемали смъртта на Георги Димитров и на Сталин, но все пак фактите се оказват безмилостни.
Държавният глава не пропусна да отбележи, че с два служебни кабинета за по няколко седмици страната ни щяла да стане за смях. И сигурно е прав.
Но кога Борисов се е интересувал
от репутацията на България? Когато приведен носеше кученца на Путин или когато се бореше за безвизов режим на Ердоган, или когато орезили страната ни пред Организацията на обединените нации, или докато лековато загуби един от най-важните ресори в Европейската комисия? Всички изречения на премиера, които засягаха темата достойнство, започваха с израза "Моят приятел...еди-кой си", а не с "Моята страна България..."
Вероятно следващата жертва на Бойко Борисов ще се окажe служебният кабинет на президента Румен Радев. Ние, гласоподавателите, трябва веднага да разберем колко са некадърни тези министри и какво би сторил той на тяхно място. По негово време цъфтеж, а сега, не щеш ли - безвремие и несигурност. Така спешно Борисов ще се окаже в опозиция и ще запълни с приказки пространството през следващите три месеца. Той с един Пламен Орешарски запълни почти две години, сигурно и сега ще успее. Ако тази плоча се изтърка,
ще навакса пропуските с опорната точка
за съюза БСП-ДПС, който ни грози. Ужас! Няма кой да ни спаси и ненадейно трябва всички да разберат стария принцип - "стой зло, че без теб по-зло". По тази сияйна пътека ще търси връщането си Спасителят.
С оглозганите петнайсетина мандата от реформаторите, които ще получи ГЕРБ, с бърза фармацевтична подкрепа и златния пръст на Сидеров току се получило мнозинство. Сметките обаче често се оказват криви, както иронично подсказаха резултатите от президентските избори. Та може да се наложи Борисов да стигне до властта в коалиция с БСП. Какво пък, доказал е, че може с всеки, а на "Позитано" гладуващите са много и бързо ще склонят. Сигурно вече се досещате и за оправданието - спасение на нацията в този тежък момент.


