Президентът Румен Радев и руският патриарх Кирил на срещата им в София
С право се възмутихме от думите на руския патриарх Кирил, който се опита да ни налага безцеремонно на кого точно да сме благодарни за Освобождението. Ясно е, че там великоимперските амбиции никога не са преставали и ни гледат като троянски кон в ЕС и НАТО или като Задунайска губерния.
Това, разбира се, не е добре за нас, но по-важното е да видим как можем да си повдигнем самоуважението извън кръчмарските лозунги на вицепремиера Симеонов. Защото те не ни решават проблема, който е, че все още сме зависими от Русия.
А нашите управляващи като вицепрезидента Йотова предпочитат да коленичат пред господарите си, вместо да се опитат да направят по-трудното – да намалят енергийната ни зависимост, като по този начин се освободим и от политическата. Балтийските страни свършиха немалко в тази посока, макар изходната им позиция да беше по-тежка от нашата.
Така че ако трябва да сме гневни към някой, то това са правителствата през последните поне 15 години, които само говориха за преодоляването на зависимостта ни, а вече и това не правят. С което се превръщат в
най-големите поддръжници на имперските амбиции
на Путин.
Откога се обсъждат проектите за интерконектори, които биха ни осигурили алтернативни доставки на газ. Свършената работа по тях е минимална. Пазарът на електроенергия е изцяло затворен за нови производители, дори и ако те могат да предлагат конкурентно ниски цени на произведена продукция.
Една от причините е, че плащаме данък корупция за безотговорното и направо престъпно отношение на властта към проекта АЕЦ „Белене“, който трябваше да бъде окончателно прекратен преди много години.
Да не говорим за схемите с участието на депутати и министри в практически всички сфери от енергийния отрасъл, които доведоха в крайна сметка до загробването на държавната енергетика и невъзможността да бъде реформирана така, че да осигури прилив на свежи капитали, които да осигурят диверсификация и съответно увеличаване на алтернативите.
Не трябва да си гений,
за да можеш да де възползваш от слабостта на противника в тази игра. И руснаците, за които бизнесът е и геополитика, както и обратното, го правят умело. За тях цената на това е изключително приемлива, защото не търсят непременно пряката икономическа изгода, а в допълнение и политическо влияние. Затова и корумпирането на наши политици не им представлява проблем.
Виждаме, че всички правителства най-много да говорят, че ще направят нещо в посока на енергийната ни независимост, но от приказките не следват никакви действия. Защото на власт са все тарикати на дребно с хоризонт от максимум един мандат.
Това, което би трябвало едно отговорно правителство да направи, са няколко прости неща, за които обаче се
изисква определена доза характер
А те са:
– Спешно изграждане на газови и енергийни връзки със съседите.
– Освобождаване на частната инициатива за строеж на нови местни мощности за чиста енергия на конкурентни цени.
– Отказ от АЕЦ „Белене“, който ще ни зароби финансово и геополитически за десетилетия, а екологично и за много повече време.
– Контрол върху това какво влиза и какво излиза от страната през пристанище „Росенец“, сега контролирано изцяло от „Лукойл“.
– Приватизация на 10-20% от държавните енергийни компании на фондовата борса, които да осигурят прозрачност на управлението им и да подобрят финансовите им показатели. В Румъния такава мярка свърши чудеса. Всичко това, за което трите кабинета на Борисов само говорят (а напоследък и това не правят). В очите на Кремъл, а и на много от нашите управляващи,
ние сме силно зависими
И ако чакаме на сегашното ни правителство да свърши работа, леко сме се объркали. То с нищо не показва, че възнамерява да го направи.
Напротив, само за последния месец страната ни напуснаха редица реномирани чуждестранни инвеститори в стратегически отрасли, които често биват заместени от анонимни такива. Веднага се сещаме за ЧЕЗ, но към списъка можем да добавим и „Теленор“, и бившия шведски собственик на Нова ТВ MTG. Това говори повече от красноречиво за лошия инвестиционен климат в страната.
А иначе
няма какво толкова да рискуваме
Необятният руски пазар отдавна е мит. Износът ни за тази страна е минимална част от общия. Руските туристи са добре дошли и те няма да спрат да идват, доколкото според министър Ангелкова 400 хиляди от тях са си купили имоти в България (силно съмнително число според мен).
Така че единствената ни слабост остава енергетиката и тя може да бъде преодоляна с целенасочени действия. След което въобще няма да ни пука какво говори патриарх Кирил или друго държавно лице на wannabe империята. По-скоро ще е тема от забавните рубрики на медиите, отколкото политически спектакъл.
Авторът е съпредседател на партията „Зелените“.
