Из Тайния дневник на Валери Симеонов

Polina Paunova

 

Из Тайния дневник на Валери Симеонов (22 октомври, 2018 г)

Мило Дневниче,
ку знайш как ми омръзна от тия граждани… Непрестанно някакви претенции. Българите в чужбина искали да гласуват – добре че бях аз предния мандат, та да ги опраскаме.

Аз даже се чудя и на българите в България защо даваме да гласуват… Ей на – оная баба дето я маризих на границата преди изборите гласува ли? Гласува. За нас ли гласува? Не. Какво тогава претенции ми пробутват?!

Обаче, сега с тия уж майки на кресливи деца… или кресливи майки на уж болни деца – не помня как го казах, ама беше умно (ше звънна в СКАТ да ми напомнят) е някакъв кошмар. По-досадни са и от Волен Сидеров. На него като му кажем две думи с Бойко и му изпълним едно-две желания и спира да ми вика джендър и оставката ми спира да иска. На тия кресливи майки подозирам, че не можем да им обещаем главен секретар на МВР!? Или да им дадем министър и да мирясат.

Но пък и не разбирам какво крещят толкова – аз ако кажа всичко, което си мисля, което Дневниче, знаеш че е така, та те ще ме линчуват, бе. Начи, вместо да влачат тия УЖ болни деца, по-добре да си седят у дома с тях, то за седене вкъщи пари не им трябват. А и по улиците искаме само чисти арийци. Но ето, като позволихме Европа да ни диктува толерантност то така става – първо гейове, после майки на деца в неравностойно положение, накрая и да си грозен ше стане задължително…

Иначе – Волен ми искал оставката. Ще се оправим с него. На коалиционната психотерапия, така де – съвет, ще си каже цената.

Ето, опитвам се да пиша, Мило Дневниче, а тия долу под прозорците ми крещят. Това сега граждани ли са? Смущават обществения ред и работата. Те да са благодарни, че не сме им пратили полиция. И те ще станат с увреждания, не само децата им…

Добре че беше бизнеса да им го каже: оставката могат да ми искат само партии, не някакви си граждани. Нещо много си повярваха тия, бе – в селска държава с граждани ще ме плашат. На суверена работата му е да гласува (ако му позволим!!!), а не да дига джангър.

И айде тая мъка да свършва вече, да си отиват у дома да си гледат децата, че идва зимен сезон, работа имам – трябва да обикалям кръчмите в Банско. Ето, аз тая година ден почивка не съм имал: цяло лято по морето меря шума, сега цяла зима по зимните курорти да правя същото, а те тука ше ми надуват глават. Ама ше ги опраскаме и тях, както българите в чужбина опраскахме.

Само Черепа не можах да опраскам със закона за хазарта, ама има битки дето не си струват. По-добре да се воюва с гражданите, дето и без друго си повярваха, че от тях нещо зависи, отколкото с тия, от които наистина зависи.

Хайде, мило Дневниче, приключвам за днес. Утре след коалиционната терапия ще пиша пак. Пак в ролята си на вицепремиер, защото работа ме чака – Банско, Боровец, казах ти по-горе. Зает съм, не мога само с глупости да се занимавам…

facebook.com/polina.paunova

колаж : Георги Динев